МЗХГ бие отбой между пчелари и земеделци в казуса за канцерогенния глифозат

06.05.2019 г.
2639
Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) предпочете да вземе пасивна позиция в кризата с продължаващото измиране на пчели в цяла България, породено за поредна година от пръскането с препарати на основата на канцерогенния и силно токсичен глифозат.

От аграрната институция не заемат защитна позиция нито към пчеларите, които се събраха на протест в Плевен, нито към зърнопроизводителите, с чието силно лоби се ползва земеделската институция.

Принципният въпрос дали трябва българското земеделие да бъде поставено под риск с безотговорно пръскане с глифозат не влиза изобщо в лексиката и ангажиментите на МЗХГ, което излиза с бюрократични становища за спазване на наредби. Ясно е, че наредбите трябва да се спазват, затова и са написани, но също така, когато една тема подлежи на актуализация и сериозно преразглеждане в цяла Западна Европа, а и в САЩ, следва и ресорните власти да имат отговорно актуално решение.

Липсата на откровеност, в която да се каже, че глифозатът убива пчелите, но и земеделците, е бягство от отговорност.

„Има наредба, по която става информирането за пръскане с препарати за растителна защита и тя трябва да се спазва. Разбира се има какво да се прецизира в нея, но основните неща по отношение на това как става уведомлението, в кои часове може да се осъществява пръскането, всичко това, ако се спазва – няма да има негативни последици за пчелите  В резултат на това, което се случва в последните дни, по нареждане на министъра на земеделието правим съвет по пчеларство, който ще се проведе на 8-ми май.", посочват в своя позиция от прес службата на МЗХГ.


Темата с отравянето на пчелите и нарушаването на биоразнообразието, причинено от употребата на препарати с глифозат е сред фокус темите на редица правителства и аграрни експерти през последните месеци, особено в Германия, Франция и Великобритания.

Не отдавна френският министър на земеделието заяви, че пръскането с глифозат трябва да спре, а германския му колега свика работни срещи на аграрни експерти и учени, които да създадат план за спиране на употребата на глифозат, въпреки, че най-голямият глобален производител е именно немски концерн.

МЗХГ е хубаво да припомня, че трябва да се спазват наредбите, но е и добре да осведомява земеделските производители за рисковете от употребата на скандалният препарат глифозат, виновен за смъртността не само на пчелите, а и за онкологични заболявания на хиляди фермери, поради което се увеличава броят на спечелените съдебни дела в този контекст.

Българските земеделци също не са подминати от вредите причинени от пръскането с глифозат, като свидетелства за това има чрез многобройните некролози на сравнително млади фермери, които са разлепени и по търговски агробази и по селата в цяла България.

Има един интересен факт, който е типичен за българската аграрна политика - независимо от политическата окраска на управляващият аграрен кабинет през годините, регулярните теми в земеделското министерство винаги се въртят около усвояването на пари. Пари за субсидии, пари за европроекти, пари за доплащания, пари за компенсации, пари за обществени поръчки. Може би това е така, защото и голямата част от браншовите организации са основани само на финансови интереси.

И остава въпросът - Как може да се развива устойчив модел на селското стопанство във всичките му подотрасли, ако няма стратегическо мислене, планиране и адекватно управление от страна на държавата и частната инициатива? Нима едно земеделие основано на субсидии и европроекти може да бъде устойчив и самостоятелен пазарен фактор? Или българската аграрна политика залага на краткосрочни карти и монополни пазарни лостове в услуга на корпоративни интереси?...



 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете