Не е тайна, че проблемът със смъртността на пчели заради отравяния с пестициди, съществува и в България. Но целта на тази статия е да покаже добър пример за взаимодействие между земеделци и пчелари и осъзнатата нужда за промяна.
Повече за съвместната работа, както и за предизвикателствата в този процес, разказа пред Село Мариела Йорданова, управител на „Сортови семена“ – Разград и председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогрието, от няколко години и активен пчелар.Колкото и труден и бавен процес да е тази промяна, тя не е невъзможна и вече има добри примери в практиката за това как зърнопроизводители и пчелари работят за по-ефективно опрашване на културите и за защита на пчелите.
Работещият модел е активна комуникация между земеделци и пчелари, категорична е Мариела Йорданова
В целия регион на Лудогорието местното Сдружение на зърнопроизводителите е в активна комуникация с пчеларските организации. Зърнопроизводители и пчелари се събират при необходимост от обсъждане на кампании при областния управител. В региона земеделците са активната страна в комуникацията с пчеларите и предлагат работещи практики с опазване на пчелите, със спазване на сроковете, прилагане на нощно пръскане и разрешени препарати.
Създадените правила, които земеделците трябва да спазват по отношение на пръсканията и защитата на пчелите, според Йорданова, са работещи и лесни за изпълнение. “Освен, че преди всяко пръскане, спазваме правилата за уведомяване, ние имаме лични контакти с всички хора, които се занимават с пчеларство около нас. В системата на браншовите организации като нашата има информационен поток, при малките производители тази информираност липсва. За съжаление белата с пчелите може да стане от 20 дка с овошки, от 20 дка посев на някой неинформиран земеделец, който технически не може да се справи с изпълнението на нощното третиране, няма агроном или не си е направил труда да прочете правилата за уведомяване”.
Мариела Йорданова признава, че трудност в комуникацията се оказва разединението на пчеларския сектор. Понякога се срещат и трудности с уведомяването, защото все още не могат да се постигнат споразумения с пчеларите да имат GPS координати на техните пчелини.
Много от земеделците, заради отглеждането на технически и маслодайни култури в стопанствата си, са и пчелари. “Аз самата от няколко години развивам пчеларство, защото се занимавам с производство на хибридни семена слънчоглед. За да бъде рентабилен целия отрасъл на хибридното семепроизводство на слънчоглед, са нужни и пчелите, и останалите опрашители…”, разказа Йорданова.
Мариела Йорданова е категорична, че освен въпрос на организация и комуникация, най-вече въпрос на осъзната отговорност на страните е да работят в синхрон и да има добронамереност помежду им.В района на Лудогорието дори се синхронизира къде да бъдат полетата с медоносни култури. Така и пчеларите имат възможност да си преместят кошерите на тези полета. Опазването на културите рапица, слънчоглед, люцерните, етерично-маслените култури и всичката останала медоносна растителност са в полза и на пчеларите.
Във всички нас се крие намирането на решение за опазване на пчелите, заяви по време на Националния агросеминар на зърнопрозводителите земеделският министър Десислава Танева:
Действително решението може да тръгне от самите тях - от тяхната инициатива, сдружаване, съвместна работа по места, намирането на диалог помежду им. Защото колкото и промени в Наредба 13 да се направят, колкото и списъци на Препарати за растителна защита да се публикуват, колкото и инспектори на БАБХ да тръгнат да кръстосват полетата от 15 март за нерегламентирани третирания, нищо няма да се промени, докато не настъпи промяна в самосъзнанието на всеки от нас.“Най-тежко ми е, когато чуя за сблъсъка между пчеларството и зърнопроизводството - два неразривно свързани сектора. Колеги, трябва да намерим решение и то не се крие нито в правилата за ОСП, нито в новата Програма за развитие на селските райони, нито в компенсаторните зелени плащания. То се крие във всички нас - включително и в администрацията - да направим съвместното им съжителство по-продуктивно”.
И нека не забравяме, че от пчелите, които бяха обявени за най-важните същества на нашата планета, зависи 70% от земеделието в световен мащаб…Защото колкото и промени в Наредба 13 да се направят, колкото и списъци на Препарати за растителна защита да се публикуват, колкото и инспектори на БАБХ да тръгнат да кръстосват полетата от 15 март за нерегламентирани третирания, нищо няма да се промени, докато не настъпи промяна в самосъзнанието на всеки от нас.
София Белчева, © 2019 Агро Клуб - AgroClub.BG