Мариела Йорданова: Въпрос на осъзната отговорност е пчелари и фермери да работят в синхрон! (ВИДЕО)

24.12.2019 г.
6066
“Когато изчезнат пчелите, на човечеството ще му остават само четири години живот. Щом няма пчели, няма да има растения, няма да има животни, няма да има хора”. Тези думи на Алберт Айнщайн са все по-актуална тема за размисъл и осъзнаване през последните години заради многобройните сигнали за намаляване на пчелните колонии в световен мащаб. И макар все още да няма достатъчно научни данни за цялостна картина, има доказателства, че човешката дейност допринася за намаляването на популациите - чрез промени в начина на ползване на земята, прекомерна и неправилна употреба на пестициди в селското стопанство, промени в климата… 

Не е тайна, че проблемът със смъртността на пчели заради отравяния с пестициди, съществува и в България. Но целта на тази статия е да покаже добър пример за взаимодействие между земеделци и пчелари и осъзнатата нужда за промяна.

Колкото и труден и бавен процес да е тази промяна, тя не е невъзможна и вече има добри примери в практиката за това как зърнопроизводители и пчелари работят за по-ефективно опрашване на културите и за защита на пчелите. 

Повече за съвместната работа, както и за предизвикателствата в този процес, разказа пред АгроКлуб Мариела Йорданова, управител на „Сортови семена“ – Разград и председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогрието, от няколко години и активен пчелар.

Работещият модел е активна комуникация между земеделци и пчелари, категорична е Мариела Йорданова

В целия регион на Лудогорието местното Сдружение на зърнопроизводителите е в активна комуникация с пчеларските организации. Зърнопроизводители и пчелари се събират при необходимост от обсъждане на кампании при областния управител. В региона земеделците са активната страна в комуникацията с пчеларите и предлагат работещи практики с опазване на пчелите, със спазване на сроковете, прилагане на нощно пръскане и разрешени препарати. 


Създадените правила, които земеделците трябва да спазват по отношение на пръсканията и защитата на пчелите, според Йорданова, са работещи и лесни за изпълнение. “Освен, че преди всяко пръскане, спазваме правилата за уведомяване, ние имаме лични контакти с всички хора, които се занимават с пчеларство около нас. В системата на браншовите организации като нашата има информационен поток, при малките производители тази информираност липсва. За съжаление белата с пчелите може да стане от 20 дка с овошки, от 20 дка посев на някой неинформиран земеделец, който технически не може да се справи с изпълнението на нощното третиране, няма агроном или не си е направил труда да прочете правилата за уведомяване”. 

Мариела Йорданова признава, че трудност в комуникацията се оказва разединението на пчеларския сектор. Понякога се срещат и трудности с уведомяването, защото все още не могат да се постигнат споразумения с пчеларите да имат GPS координати на техните пчелини. 

Много от земеделците, заради отглеждането на технически и маслодайни култури в стопанствата си, са и пчелари. “Аз самата от няколко години развивам пчеларство, защото се занимавам с производство на хибридни семена слънчоглед. За да бъде рентабилен целия отрасъл на хибридното семепроизводство на слънчоглед, са нужни и пчелите, и останалите опрашители…”, разказа Йорданова.

В района на Лудогорието дори се синхронизира къде да бъдат полетата с медоносни култури. Така и пчеларите имат възможност да си преместят кошерите на тези полета. Опазването на културите рапица, слънчоглед, люцерните, етерично-маслените култури и всичката останала медоносна растителност са в полза и на пчеларите.

Мариела Йорданова е категорична, че освен въпрос на организация и комуникация, най-вече въпрос на осъзната отговорност на страните е да работят в синхрон и да има добронамереност помежду им.

Във всички нас се крие намирането на решение за опазване на пчелите, заяви по време на Националния агросеминар на зърнопрозводителите земеделският министър Десислава Танева:

“Най-тежко ми е, когато чуя за сблъсъка между пчеларството и зърнопроизводството  - два неразривно свързани сектора. Колеги, трябва да намерим решение и то не се крие нито в правилата за ОСП, нито в новата Програма за развитие на селските райони, нито в компенсаторните зелени плащания. То се крие във всички нас - включително и в администрацията - да направим съвместното им съжителство по-продуктивно”.

Действително решението може да тръгне от самите тях - от тяхната инициатива, сдружаване, съвместна работа по места, намирането на диалог помежду им. Защото колкото и промени в Наредба 13 да се направят, колкото и списъци на Препарати за растителна защита да се публикуват, колкото и инспектори на БАБХ да тръгнат да кръстосват полетата от 15 март за нерегламентирани третирания, нищо няма да се промени, докато не настъпи промяна в самосъзнанието на всеки от нас. 

Защото колкото и промени в Наредба 13 да се направят, колкото и списъци на Препарати за растителна защита да се публикуват, колкото и инспектори на БАБХ да тръгнат да кръстосват полетата от 15 март за нерегламентирани третирания, нищо няма да се промени, докато не настъпи промяна в самосъзнанието на всеки от нас. 

И нека не забравяме, че от пчелите, които бяха обявени за най-важните същества на нашата планета, зависи 70% от земеделието в световен мащаб…

София Белчева, © 2019 Агро Клуб - Agroclub.bg
 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

  • пчеларство
    12.12.2019 г.
    5822
    Кризата в българското пчеларство се задълбочава. Има ли изход?
    Виж повече
  • Танева
    19.11.2019 г.
    48650
    Десислава Танева: Да се мотивира използването на пестициди, щадящи пчелите!
    Виж повече

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg