Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Мариана Милтенова: Трябва по-балансиран модел за подпомагане на агросекторите! (ИНТЕРВЮ)

Трябва да има базисно подпомагане на стопанство, съобразено с вида и културите, които то работи и по балансиран модел за подпомагане на подсекторите в селскостопанското производство. Това заяви в интервю за АгроКлуб председателят на Националния съюз на градинарите в България Мариана Милтенова. 



Г-жо Милтенова, как се справят през тази стопанска година производителите на зеленчуци и плодове?
Секторът е в тежко състояниe. Началото на сезона започна с много проливни дъждове и много градушки. Голяма част от ранните плодове бяха засегнати и съсипани, тоест реколтата беше провалена за много от стопанствата с череши, ягоди, малини, а преди това имаше и измръзване в районите с кайсии. В същото време на колегите зеленчукопроизводители им се наложи да правят второ презасаждане на разсади. Всичко това беше последвано от една продължителна суша. Мисля, че за никой не е тайна, че засушаването ще продължи в тази посока с изменението на климата и вече е належащо да се мисли за напояването. За съжаление обаче, въпреки че говорим по тази тема, включително и вчера с Министерството, проблемът не се решава. Не искам да говоря и за цената на водата, от която пищят всички колеги. 
Споменахте цената на водата, можете ли да ни кажете на какви цени напояват стопаните своята реколта?
В момента нямам подготвени дании, но факт е, че поливките се увеличават, т.е това което е планирано се увеличава, и респективно оказва влияние и върху себестойността на продукцията. Трябва да признаем честно, че секторът е в тежко състояние. 

А проектите за напояване по Програмата за селските райони?
Както знаете, по първия прием на мярка 4.1, не се приемаха проекти за напояване, тъй като се чакаше доклада на Световната банка. На втория прием се приеха проекти за напояване, но те, на база лобистки създадените критерии, отново не бяха одобрени. Мога да дам и конкретен пример: СМР за резервоари за вода не бяха одобрени, а със същата конструкция, в същото време, се признаха силози за зърно. Това създава и съществен риск за реализираните проекти от първия прием, тъй като сушата ги постави под огромен риск.

Много ваши колеги алармират, че се задълбочава се и проблемът с намирането на работна ръка...?
Не искам да коментирам проблемът с работната ръка, защото там положението вече е трагично. Имаме колеги, които не можаха да си оберат пипера, тъй като няма работна ръка. Има го пипера, има я търговската верига за изкупуване на продукцията, но няма кой да го обере, защото ако досега е осигурявал 150 работници, сега намира едва 30 - тина. Тоест работниците ги няма, те са в Западна Европа. Това, което ние може да предложим като заплащане, не ги удовлетворява, а тези които стоят на социални помощи, не искат да работят в земеделието и няма система, която да ги накара да работят.

На Консултативния съвет по овощарството през август, от МЗХГ казаха, че се работи по този проблем съвместно със Социалното министерство. Знаете ли дали има развитие в тази насока?
Точно по тази тема разговаряхме вчера с министър Танева. Тя сподели, че има четири теми, по които работят съвместно с Министерството на труда и социалната политика. Имат някакви предложения, но мисля, че не е редно, аз да ги коментирам. Ние предлагахме различни варианти, един от които беше субсидираната заетост, с която да се подпомага земеделския предприемач. Защото ние не веднъж сме го казвали - СЕПП съсипа сектор зеленчукопроизводство и частично животновъдството. Системата за единно плащане създаде абсолютно огромен дисбаланс между секторите, в резултат на което се намираме в това състояние.

А обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци, което получавате от 2017 г. помага ли на градинарите на практика?
Помага, но частично. Това не е решение за потребностите на сектора. Първо, това е подпомагане. Там има много условности, които има да се изпълнят - количество, добив, декари, продажби, фактури и т.н. При една ситуация, в която се намираме тази година - ти си засадил, направил си всички агротехнически мероприятия, идва градушката, съсипва ти продукцията и ти не може да я продадеш, ти не може да бъдеш подпомогнат по тази причина, както и да реализираш приход, а разходът е направен. В същото време градината и дърветата са поразени, което води до допълнителни загуби. Животновъдите при АЧС, дерматит и т.н. получават компенсации, ние при една унищожителна градушка, не получаваме нищо. От години говорим, че в тази посока трябва да се вземат мерки.

В тази ситуация , какво смятате вие от Съюз на градинарите, че трябва да се заложи в ОСП 2021 - 2027 г., за да тръгнат нещата нагоре?
Ние сме изпратили нашето становище и сигурно сте запознати с него. Но когато правихме анализа каква част от производството се субсидира по сектори, от него излезе, че за зърното това е 30% от стойността на продукцията, за зеленчуците е 4-5%, а за зеленчуците едва 1-2 %. Това е и една от причините, поради която хората се отказаха да гледат зеленчуци, да не говорим и за плодове, където производството е много по-сложно и за работна ръка, за малотрайност на продукта, за бърза реализация. И всичко това не е съобразено в схемата за единно подпомагане, както в другите европейски стари страни членки, а именно - базисно подпомагане на стопанство, съобразено с вида и културите, които то работи. Затова и ние предложихме еднакъв процент от себестойността на продукцията да бъде подпомагана. Дали 30%, дали 25%, но този процент да е еднакъв и за зърното и за домати, за череши, краставици. Така, на база даденостите на района, работна ръка, съоръжения и т.н., всеки производител да прецени какви култури да отглежда. След като имаш еднакъв процент от себестойността от продукцията, субсидията няма да е единствен мотив каква култура да отглеждаш. 

Прие ли се това ваше предложение?
Това наше предложение, вече бившият министър Порожанов не го прие на сериозно, благодарение и на лобистките интереси в сектора, България излезе със становище в Брюксел, че много ни харесва досегашната система на подпомагане.
Когато ние отидохме като организация в Брюксел, там ни казаха, че те са наясно, че в България е най-голям дисбаланса между подсекторите и отделните видове стопанства в сравнение с другите страни членки. Затова и бе предложено да има таван на плащанията на стопанствата, което също не се приема. Стигнахме до там, че се борим да запазим обвързаното подпомагане, защото и то е под въпрос, тъй като Германия, Скандинавските държави, не желаят обвързана подкрепа, просто защото тя не им е необходима. При тях въпросът е решен кардинално. Не са направили тази глупава грешка като у нас да направим СЕПП и да започнем да произвеждаме само зърно, което да изнасяме като суровина, без да създаваме работни места, да оголим селските райони, да обезлюдим селата и да станем донор на работна ръка на Европейските държави. Така, че това е въпрос на политика. 
Това, което аз си мисля днес, след като всички казват, че това което предлагаме е най-справедливото, но няма как да убедим всичките държави членки. Ние няма в какво да ги убеждаваме, защото те нямат този проблем, поради базисното плащане на стопанство. Всички нови страни членки - България, Полша, Литва, Румъния и т.н. - донорите на работна ръка за старите страни членки сме на тази система СЕПП. 
От всичко, което казах, става ясно, че трябва да намериме по-балансиран модел на подпомагане и ясно да кажем искаме ли български плодове и зеленчуци, искаме или не искаме в селските райони да има хора или искаме да закриваме и селата, които са останали.

И какво предлагате конкретно, има ли решение?
Ние смятаме, че нашето предложение при добро желание и интерес на държавата да се запази този сектор, който е бил емблемата на България - плодовете и зеленчуците може да се реализира. Няма проблем това да не се направи и организира, чрез технологични карти и т.н., въпрос на решение. Но тук вече се сблъскваме с лобистките интереси, на хората с бентлитата, които трудно ще дадат на бедните. 
Друг вариант, който може да бъде реализиран е бюджетът да не е общ, а разделен по групи. В Германия примерно те са три - зърнено-технически, плодове и зеленчуци и вино. Така всяка група ще има своя бюджет, съобразен с типа производство. Тоест има възможности, при добро желание, нещата в България да се случат.

Опитът в развитете страни членки показва ясно, че фамилното фермерство е един успешен модел. Не може ли и тук да се получи?
Да, точно така е. Но за да се случи това, стигаме до адекватното подпомагане. В Гърция примерно, тази година само заради неблагоприятните условия и градушки, са им дали по 150 евро на декар подпомагане за съсипаната реколта. И като има фермерът и единното подпомагане на площ или каквото е в дадената страна, тогава той вече е покрил своите разходи.

Казахте, че сте били преди дни на среща с министър Танева, за какво беше тя?
Мога да кажа, че министър Танева, за разлика от нейни предшественици, е добре запозната с проблемите и спецификите на нашия сектор. В предишния си мандат, тя беше и първия министър, който обърна някакво внимание на нашия сектор. От разговора ни вчера, оставам с впечатлението, че тя търси решение. След като вече е ясно, че нашето предложение за подпомагане на база себестойността на продукцията, не може да се приеме, то поне имаме уверението, че се търсят други варианти за подпомагане.

По темата работиха: София Белчева, Таня Борисова, © 2019 Агро Клуб - Agroclub.bg
 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

  • Десислава Танева
    21.08.2019 г.
    23252
    Министър Танева: Без ДДС за български плодове, зеленчуци и мляко!
    Виж повече
  • заетост в земеделието
    02.08.2019 г.
    10497
    Има сериозна криза за намиране на качествени работници в агросектора
    Виж повече
  • износ агро стоки
    24.07.2019 г.
    1053
    ЕС отчита силен ръст в експорта на агро стоки. България не е вътре
    Виж повече
  • внос на плодове и зеленчуци
    14.06.2019 г.
    2975
    Николай Роснев, БАБХ: Няма нелегален внос на плодове и зеленчуци
    Виж повече

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg