В последните 3 години, българските хлебопроизводители през своите замразени, полуизпечени изделия, присъстват в целия европейски пазар и това е една форма за добавяне на стойност, заяви в интервю за Село Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС)
Г-жо Кукушева, срещаме се на днешната първа дискусия за целия аграрен бранш относно бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП). Какво е мнението Ви за тази дискусия?
Изключително важна дискусия! В много важен момент, в който всички сме изненадани от състава на новия Европейския парламент. Очакванията са, че голяма част от договорките и свършената досега работа в договаряне на методики, на определяне на коефициенти на субсидиране - няма да бъдат уважени. Може би ще се наложи да започнем отначало. Добрата новина е, че всички вече сме подготвени. Наясно сме, че членството в ЕС не е нито безплатно, нито безметежно и че всички постигнати до тук резултати, както и натрупаните пропуски са част от нашето CV. Идеята е да вземем повече от общия европейски пакет. Първо, защото сме пълноправни членове. Второ, защото България е държава със сериозно развитие на селското стопанство.
Като казвате сериозно развитие на селското стопанство - един от водещите сектори е зърнопроизводството. Факт е обаче, че все още огромна част от суровината, която се произвежда - излиза от страната. Ще се промени ли това?
Наистина като казвам с добро развитие на селското стопанство, визирам точно зърнопроизводството. Това е отрасъл, който категорично има своята положителна посока на развитие. Говорим за сериозен бизнес, говорим за сериозно капиталово вложение, говорим за присъствие единствено и само на български инвестиции и на български пари. Но големият недостатък е в посока, точно на липсата на достатъчно адекватност по повод - добавяне на стойност към земеделските продукти. В сферата на хлебопроизводството имаме самочувствието, че в последните 3 години, българските хлебопроизводители през своите замразени, полуизпечени изделия, присъстват в целия европейски пазар и това е една форма за добавяне на стойност. Това се дължи на няколко факта, които са изключително важни и трябва да се огласят така, че да ги знае българското общество. Първо, качеството на българската суровина и това е - хлебната пшеница. Второ - високотехнологичното оборудване на българските хлебопроизводители. И трето, не на последно място, изключителната подготвеност на кадрите, които са ангажирани в нашия бранш. Обаче една лястовица пролет не прави. Идеята е тази тенденция да се развива, отстоява и брани като държавна политика. Възможността да оперираме на единен европейски пазар дава и определя много подводни камъни, много възможности за измама и за нереализирани планове, точно защото в сферата на конкурентоспособността - истината е, че борбата е ежедневна. И за нея трябва сериозна подготовка, за която помагаме и ние - браншовите организации.
Смятате ли, че през следващия програмен период, за който вече много усърдно се работи, могат да се променят нещата в положителна насока?
Не, не смятам, че нещата могат да бъдат променени с голям коефициент. Сигурно ще има отклонение и определени плюсове. Но това, което смятам е, че даже да затвърдим постигнатото до тук в един следващ програмен период е голям успех за българската земеделска индустрия.
През последните месеци станахме свидетели как големи търговски вериги, които оперират в България, правят реклама на хляб без ГМО, произведен в България без ГМО. Реално, това е един вид заблуда. Така ли е? Защото ГМО всъщност не е разрешен?..
Благодаря Ви за въпроса. Първо, да кажа, че нашето стъпване на европейския пазар се развива и се осъществява точно през големите търговски вериги, т.е те имат положителен баланс по отношение на нашето присъствие на големия европейски пазар. По повод рекламата, само на една търговска верига, която няма да спомена, за да не сте уязвими от СЕМ - същата СЕМ, която не се самосезира по въпроса. Тя вече не е актуална и я няма, ако сте забелязали в последните 2 месеца, защото Националния браншови съюз на хлебарите сезира Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, тъй като това е абсолютно подвеждаща реклама. Няма пшеница ГМО в света. И ако някой трябва да третира тази политика по качеството на суровините и на храните, би трябвало да има ясни критерии на които да отговаря. Категорично трябва да кажа, че българският хляб, произведен от българска суровина, под никаква форма не съдържа ГМО организми. Затова Ви благодаря за въпроса. Надявам се обаче ако се появят следващите маркетингови ходове, и се появят следващите безумни реклами - да има още по-голяма чувствителност в българското гражданско общество, както и в медийното присъствие, за да може да показваме фалшивите новини и точно да уличаваме произхода им.