К. Костадинов, НАЗ: Изпращаме динамична и тежка стопанска година! (ИНТЕРВЮ)

30.09.2019 г.
4895
Динамична и тежка стопанска година изпращат зърнопроизводителите, заяви в интервю за АгроКлуб Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Подробности за зърнената реколта, пазарите, предизвикателствата със сушата и напояването, неправомерното палене на стърнища и Закона за горивата, четете в интервюто: 

Костадин Костадинов, председател на НАЗ

Г-н Костадинов, каква стопанска година изпращат зърнопроизводителите?
Една доста динамична и тежка година. Започнахме със суха зима, суха пролет. После валяха дъждове на определени места. Прибрахме добра реколта от пшеница по отношение на качеството, но с ниски изкупни цени и слаби пазари. Слънчогледът също е на ниска цена. По отношение на царевицата, ситуацията е много шарена - където валя, има добиви, където не - няма. Добивите варират от 200 до 800 - 1000 кг/дка. Например в райони на Шабла, има 4 л. дъжд от месец май до сега. Там царевиците бяха готови месец юли и добивите бяха слаби…
Във финансово отношение годината не е добра за земеделските производители. Складовете са пълни с пшеница, слънчоглед и царевица. А сега се правят разходи за есенната кампания - обработки за пшеница. 

Очаквате ли раздвижване на пазара и повишение на цените?
От две седмици спад, при пшеницата в момента имаме леко покачване на цените. При настоящите цени, сме на ръба на загубата… При цена 280 лв./тон пшеница, среден добив 500 кг./дка, се получава около 140 лв. Декар пшеница има около 110 лв. разходи. Остават 30 лв., които трябва да са за рента. А в Добруджа рентите стигат до 80 - 100 лв. Но дори в останалите части на страната са около 60-70 лв./дка. По същия начин е със слънчогледа - около 250 кг. среден добив за страната, по 520 лв. - картината е подобна… Надяваме се, че цените ще мръднат малко нагоре и ще има търсене на хлебна пшеница.     

Заради сушата, сеитбата на рапица закъсня. Ще се сее ли тепърва или вече минаха сроковете?
Рапица в голяма част от Централна и Североизточна България колегите не успяха да я насеят, заради сухото време. Има опити да се сее, но според мене вече е доста късно. Прогнозите са, че в края на втората седмица на октомври, времето ще застудява. Аз ще ви дам пример с моето стопанство - от 2000 дка рапица, миналата година ми останаха 130 дка. Останалите разорах, защото не поникна. И това упражнение се прави 2-ра - 3-та година… Много колеги са в това положение и вече не рискуват да сеят от тази култура.

Сее ли се вече пшеница?
В момента се извършват обработки за пшеницата. Започна и сеитбата ѝ за новата стопанска година. На места, където е паднал дъжд, се получава. Преди дни падна 10 л., който макар и малко, ще помогне за обработките и да засеем пшеница. 

На фона на трайното засушаване, което обхваща вече и България, какви са възможностите за напояване у нас?
Напояването е една от болните теми на земеделието ни. Възможности за напояване има в няколко района. Напоява се около Русе, около Ловеч, около Пловдив. По отношение на сондажите, обаче, има определени райони в страната - почти цяла Южна България, в които нямаш право да правиш сондажи (поради водния хоризонт, дълбочината му…). В Северна България, в най-сухата част на страната - Добруджа, водата е на много голяма дълбочина - 200-300 м. Тези пари, които ще се дадат да се изкара тази вода за напояване, ще са повече отколкото би бил икономическият ефект. 
Тази година възникнаха проблеми - в началото беше доста суха пролетта, имаше язовири, които пускаха водата за движение на ВЕЦ-овете, докато не отреагирахме това да бъде спряно, за да има вода за напояване.
Необходима е държавна политика и веднага ще ви дам пример с Чехия - те имат стратегия за напояване и опазване на природата и климата, изработена от израелски експерти - знаете те са пионери в тази област. Стратегията е огромна - 4 книги, с които ние разполагаме. Как е в Румъния? Държавата изгражда напоителните съоръжения, след това фермерът сам отговаря как да използва водния ресурс и да го отведе от точка А до своето поле. В основата обаче е държавната напоителна система, изградена с европейски средства, а не като нас - тръгваме да правим сондажи и всичко се прави на парче… Това е проблемът!

Каква, според Вас, е краткосрочната перспектива за развитие по въпроса с напояването?
През октомври предстои работна група по мярката за напояване по ПРСР, където ние от НАЗ ще участваме. Доколкото имам информация, голяма част от средствата по мярката ще бъде насочена към държавното предприятие за водно напояване. Тук обаче парите са доста малко. Мярката ще се усвои, защото парите ще отидат в Държавното предприятие за напояване…

Ясно е, че парите ще се усвоят, но какъв ще е ефектът от това?
Напоителни системи в момента имат възможност, когато завали един силен дъжд, да получат едни пари, да си отводнят каналите, има съвсем малко напояване. Средствата ще се усвоят за отводнителните канали, язовирните стени. Но за икономически ефект спрямо земеделското производство, в момента не говорим. Средствата ще стигнат за поддръжка, но не и за нови инвестиции. Всички колеги търсят варианти, защото виждат, че бъдещето е в напояването.

До къде стигна Законът за горивата?
В края на миналата седмица (26 септември - бел.авт.) изтече срокът за обществено обсъждане на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Предложението на министерството на Икономиката и на работната група е земеделските производители да излязат от обхвата на Закона.
Следва да бъде внесен и гласуван Министерски съвет и в Парламента. Надяваме се това да стане в най-кратки срокове и най-накрая да приключим тази битка, която продължава вече три години. Радвам се, че както в Министерството на икономиката, така и работната група по Закона се убедиха, че земеделските производители сме крайни потребители, използваме горивото за производство, а не за продажба. Ето защо и финалният вариант е ние да бъдем извадени от обхвата на закона. 

Паленето на стърнища - кой и защо го прави, въпреки забраната и глобите?
Не мога да кажа, че на 100% всички зърнопроизводители спазват това изискване да не палят стърнища, но имайте предвид, че ще се получат доста разминавания и интриги от самата истина. Това, което наблюдаваме масово е, че има хора, които чакат да пожънеш, да се махнеш от полето и го палят за да обират тараш. Защото, когато полето се запали, се виждат остатъците от кочани. И това е много голям проблем. Ние не можем да запалим поле, докато край нас има колеги с царевица - това трябва да е ясно. Тази година горяха много царевични полета. Особено в тази суша, стихията е неконтролируема. Всеки по-голям или среден земеделски производител има оборудвана пожарна, излиза с техника, гаси, помага с каквото може...
Давам ви пример - подготвят се споразумения - от 1 октомври започва новата стопанска година. Аз съм се споразумял с друг колега, че дадено поле отива при него. Той обаче решава да го запали. Лошото е, че при проверка Фонд Земеделие и Министерството на земеделието (те не са разследващ орган), идват и установяват, че до дата 30 септември, това поле се води на мен и налагат санкцията на мен.
Друг пример - запалено поле, огънят преминава в съседното на друг колега - така и двамата имат вина. Така че ние апелираме към колегите да спазват забраната за палене на стърнища. Трябва да спазваме противопожарни изисквания, да се окрайчват масивите, за да не се допуска преминаването на огъня от поле на поле.. Особено при една неожъната царевица, това са големи загуби. Така че по отношение на паленето, то е ясно записано в Регламента и в Закона…

Ясно е, че е записано. Въпросът е дали се налагат санкции или всичко остава само на хартия…
Ние няма как да отговаряме абсолютно за всеки стопанин. В момента има проверки. Всички Противопожарни служби за всяко излизане дават справка. Имаме колеги, които се обаждат на Пожарната да излизат да гасят, а самите те със собствените си пожарни и трактори заграждат огъня, за да го локализират… Нали разбирате, че ако аз искам да запаля полето си да изгори, няма да се обадя на пожарната и да изкарвам машините си в огъня. Темата е много важна.
От Брюксел ни следят доста строго в тази посока - по отношение на опазването на стърнищата. До края на месеца се очаква одит и дано не се случи така, че отново да се издъним. И отново ще ние виновен някой друг.
Тук въпросът вече е по-скоро до самосъзнанието на всеки от нас...
Първо трябва да си погледнем в собствената къщичка и тогава да обвиняваме някой друг. Защото да обвиниш друг, е най-лесното.

Какво предстои да се случи на Националния агросеминар на НАЗ в края на месец ноември?
Мотото на Националния агросеминар на НАЗ ще бъде “Зърнопроизводство - реалност и възможности в новия програмен период след 2020 г.”. Тук сме застъпили темата за реалността - Къде се намираме ние в момента, какво правим и какви са възможностите, които имаме за новия програмен период с изготвянето на стратегически планове и мерки да осигурим възможност на българското земеделие и зърнопроизводство да бъде на световно ниво.  Семинарът ще се проведе на 28 и 29 ноември в Гранд хотел Пловдив. Участие ще вземат министърът на земеделието, изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, гости от Европейската комисия. Изпращаме покани и към българските евродепутати, за да видим какви са техните нагласи и приоритети за българското земеделие. Ще предложим някои нови иновативни методи за защита на доходите на земеделските производители. Тъй като виждаме слабото си място по отношение на търговията и борсите в нашата страна, ще търсим варианти в тази посока, съвместно със Зърнена академия. Ще участват и много фирми в областта на селското стопанство. 

Интервю на София Белчева, © 2019 Агро Клуб - Agroclub.bg    
  • НАЗ семинар 2019
    29.09.2019 г.
    6104
    Агро семинарът на НАЗ събира земеделци, експерти и политици в края на ноември
    Виж повече
  • палене на стърнища НАЗ
    28.09.2019 г.
    2678
    Паленето на стърнища - покрай сухото гори и суровото
    Виж повече
  • НАЗ-горива
    27.09.2019 г.
    5772
    НАЗ: Надяваме се в най-кратки срокове Законът за горивата да се гласува финално!
    Виж повече
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg