Слави Стайков, производител на етерично-маслени култури:
“В Северна България се насадиха лавандули, които първо като сортове не са истински сортове – това са семеначета, от семена произведени, недостатъчно качествени сортове и т.н. Друг фактор е, че Северна България не е подходяща за отглеждане на лавандула. Лавандулата по принцип е много топлолюбиво растение, както и памукът. И ако за тези три месеца, през които продължава вегетацията на лавандулата, реално тя се събужда около началото на април - 5-ти–10-ти април и вегетацията продължава до края на юни до средата на юли, когато се прибира цвета. В рамките на тези три месеца лавандулата трябва да натрупа около хиляда и сто активни градуси. Ако това не стане, лавандулата си расте и на пръв поглед всичко е нормално, но се получават масла с обърнати показатели. Има 22 показателя, които се следят в световен мащаб, и всъщност се получават масла с обърнати показатели, некачествени масла, и в момента затова в Северна България залежават много масла.
Първоначално преди десетина години започна отглеждането на лавандула в Северна България, около Добрич. Там няколко ентусиасти започнаха и направиха 500-600 декара, и дори едно младо момче на един от фестивалите ме убеждаваше как в Северна България лавандулата ставала много хубава. И аз му обяснявам, че това, че е хубава наглед – голяма, с хубави цветове на пръв поглед, нищо не означава, че там почвата е много хубава, много богата и т.н., но лавандулата няма условия да се развива и да дава качествено масло там, тъй като абиотичните фактори, това са почвата, влагата, там има достатъчно влага, и слънцето респективно температурата. Нещото, което им се губи от тези три неща е температурата. В Южна България, за пример ще кажа, че зеленчуците се изнасят тук около 5-ти май, това предполага, че до 5-ти май има опасност от слани, нали така, говоря изнасяне на полето. В Северна България и в този район на Добрич, Шабла - зеленчуците се изнасят на 5-ти юни. Това какво предполага? Че дотогава има повратни студове. Значи от началото на юни до края на юни, колко температура може да се събере над 5 градуса? И това никой не го отчита. В цял свят има реалиране на окръзи ли било, на щати ли било, както и да е. Знаете в щатите има царевичен пояс, има кайсиев пояс в Невада, има житен пояс, съответно зеленчукови пояси. Навсякъде всичко е направено така, че в най-подходящите райони да се отглеждат най-подходящите култури. В България го имаше, сега не искам да връщам комунизма или социализма, ама...Работил съм две-три години по това време и знам, че лавандулите отиваха в не толкова благоприятните за отглеждане на други култури райони, както са планински и полупланински райони и т.н.”
Лавандулата не харесва преовлажнени почви с близки подпочвени води или такива, които са с високо pH. Именно те са опасни за качеството на маслото.
“Аз не един път съм казвал, че в Чирпанския, Пловдивския район, до Пазарджик, лавандулата е намерила втората си родина. Те колегите нямат опит много с лавандулите и не знаят, че колкото е по-богата почвата, толкова животът на лавандуловото насаждение е по-кратък. Те вече започнаха да го разбират.”
Какво се случва по думите на Слави Стайков? Масово производителите на лавандулово масло в Южна България, за да увеличат количествата си, го смесват с такова, произведено в Северна България.
“И мислиха, че това ще продължава до безкрайност, обаче в момента в Северна България има над 200 хил. декара лавандулови насаждения, а в Южна България продължават да бъдат, в района на Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, общо-взето около 45 до 50 хил. декара, те толкова са били и винаги.”
В момента се говори и за количества над 500 тона залежали масла от миналата и предходни години в Северна България, поради лоши показатели. “Може би държавата трябва да се намеси, защото вече не става дума за персонален проблем, а за имиджа на страната ни като топ производител на етерично масло от лавандула”, допълва фермерът.
“Ние имаме консултанти от Западна Европа – за тях няма значение в кой район е – дали е севернобългарска, дали е южнобългарска лавандулата, те казват “българска лавандула”. “Значи вие произвеждате вече некачествена лавандула.” Аз им обяснявам, че има севернобългарска лавандула – в Северна България климатични условия, почви, всичко е по-различно отколкото тук. Те казват – “Ама ние не го знаем това нещо, вие предлагате на пазара некачествена лавандула”.
В момента е много тежка ситуацията. Едва ли държавата може директно да влияе на цената на маслото. Цената на лавандуловото масло се срина много и в момента е под цената на лавандина. Лавандинът -– това е хибридната лавандула, която основно се отглежда във Франция, и тя се използва основно за технически цели.”
И така, след като държавата не може да се намеси със закон да определи районите, където ще се сади лавандула, предназначена за износ, то производителите от типичните за културата райони са принудени да си търсят пазари – пазари за качествената лавандула.
“Трагедията става все по-голяма. А производителите, които продават цвета си, при тях е още по зле. Не може на най-богатата земя, може би в света – Добруджа, да отидеш да отглеждаш лавандула, която иска леки почви, бедни почви, варовити почви на това, на което друго нищо не става. Някакво разделение поне да се направи – както с розите се направи миналата година. Българска роза-дамасцена може да бъде отглеждана в районите от Стрелча, по реката на Средна гора до Стара Загора, където е проходът за Казанлък до Змеево. В този район и диапазон на отглеждане на розата може да се смята, че е българска роза-дамасцена. Всичко друго да не бъде, защото започнаха да отглеждат и в Северна България, по поречието на Марица започнаха да отглеждат, в Северна България, Варненско има засадена роза, но това не може да се третира като роза-дамасцена.”
Но вече, като че ли, е кауза пердута. Слави Стайков коментира, че ситуацията с розовото масло е същата. В момента залежават количества от около пет-шест тона и не могат да бъдат продадени, защото търговците в чужбина не ни вярват – ниско качество и слабо търсене, това е истината. Според Стайков, за износ трябва да е само това масло, което е произведено от сорта роза-дамасцена.