Костадин Костадинов: На места няма да се жъне! Освен сушата, учени подведоха много земеделци (ВИДЕО)

Каква е обобщената картина за състоянието на есенниците в страната според Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)?
Преди дни се проведе Консултативен съвет по зърното. Прогнозата ни за тази година е за 30% по-малко зърно от предходната. Имаме локална суша в различните части на страната - района Североизточна, Източна България и други отделни райони, където на места няма да се жъне.

Сушата е голяма. Не сме се сблъсквали скоро с такъв проблем. Надявам се да паднат валежи, за да има кураж за пролетниците, които са в добро състояние.

Какви изводи могат да си направят зърнопроизводителите относно производството си, на фона на сушата, която се задълбочава с всяка изминала година?
Имаме промяна на климатичните условия. Аз съм отдавна в земеделието и мога да кажа, че се наблюдава една цикличност на определени периоди на суша. Много се говори за тази година, много експертизи имаше, изказвания на учени, за което не им благодаря. Всичко беше подбудено от тяхната търговска цел. Не може да работиш във фирма за торове и да кажеш, че ако бяхме пръскали с листни торове, нямаше да се случи това нещо. При последната засечка на валежите преди няколко дни в Североизточна България - от 1-ви септември до 1-ви март имаме паднали 20 л. дъжд и 60 литра в последните дни.

Причините са много и са комплексни. Не можем да виним само сушата. Ориентирането към чужди сортове пшеница или към български сортове е избор на всеки земеделец. Това е бизнес и всеки сам прави избора си.

Всеки може сам да си направи изводи от годината и каква технология ще приложи следващата година. Защото имаше много технологии - и минимални обработки, и тези, които изобщо не ториха. Но проблемът е друг - особено в Североизточната част на страната - високите наеми и ренти… Не толкова пшеницата ще е проблемът. Проблем ще са плащането на наемите и рентите, които в района достигат и до 120 лв./дка. Колкото и да сме в пазарна обстановка, в цяла Европа пазарната цена е регулирана от държавата.

Каква част от субсидиите, които получавате, е за рента?
Рентата, която плащаме всяка година е около 1,5 милиарда лева. Толкова получаваме и като субсидия. В някои райони, даваме субсидията по три пъти като рента. Последните години не сме участвали в програмите, защото не можем да се класираме. Парите, които са изплатени през миналата година - 1,5 млрд. лв по СЕПП и всички схеми по директните плащания и 900 млн. по ПРСР. По ПРСР няма участвали зърнопроизводители. Вси1ко е в приоритетните сектори. А в крайна сметка, когато дойде ред да се плащат данъци, заплати - всичко е наш гръб.

Очаквате ли да има преговори за спад на рентите тази година?
Много труден и тежък въпрос...В останалата част на страната нещата с рентите са по-регулирани. При нас в Добруджа се получи едно наддаване и желание за наемане на все повече земя, в следствие на европейските програми, СЕПП и митовете, че земеделието е печеливш бизнес. Вкараха се и много пари, от друга страна. Третата причина за високите наеми са фондовете. При тях началната им цена, с която започват на търговете, е 105 лв. дка в североизточна България. Винаги идва някой, който идва, играе и след две години вече го няма. Приключил е с дейността си, но винаги идва следващ, който мисли, че земеделието е лесно. 

Другият проблем, който ще излезе в Добруджа, е междуфирмената задлъжнялост на производители към фирмите за торове, препарати, семена; към Областните дирекции по земеделие; по отношение на държавните и на общинските земи...

Вследствие на епидемията от коронавирус ли?
Не. COVID кризата няма нищо общо. Говорим за две години назад. Получава се натрупване на проблемите и при такава лоша година, нещата избиват.

Очаквате ли, че ще има земеделци, които ще отпаднат от пазара?
Да, ще има. Всяка година има отпаднали земеделци. Това е бизнес и във всеки бизнес има печеливши и такива, които отпадат. 

В Европа политиката е за социално субсидиране в земеделието. Има урегулираност на плащанията на наеми. Урегулирани са и много други неща като например застраховки спрямо определени неблагоприятни явления, каквото е сушата в момента.

В България тази година излезе застраховка за защита на дохода - или както беше наречена застраховка Суша. Няколко човека я направиха и в момента виждаме резултати. Но повечето земеделци нямат такава застраховка.

Сушата като застрахователен риск я няма като събитие в друга застрахователна компания в България. Именно в тази посока трябва да се търсят инструменти - където държавата може да подпомогне производителя при сключване на застраховката или при плащане на % от премията, както е в други европейски страни. Така ще отпаднат ситуации като тази, в която всички искат финансова помощ от държавата. Те ще са решени от застрахователите, както е по света. 

Кога се очаква да започне жътвата на есенниците?
Националното откриване на жътвената кампания и инициатива “Хляб на мира” ще се проведе на 3-ти юли в района на Пазарджик.

Има райони в страната, където жътвата на ечемик ще започне около 15-ти юни в района на Южна България. Масовата жътва на пшеница в страната се очаква да започне в началото на месец юли. 

Какви са очакванията за добиви, по информация на членовете на НАЗ?
Картината е доста пъстра. По справката, която са ми изпратили от 20 регионални организации, очакванията са средно от 50 кг./дка до 370-400 кг./дка при пшеницата. Към момента говорим за среден добив за страната около 360-370 гк./дка. Но в момента “валят” заявления за пропаднали площи, обследват се и до края на седмицата се очаква обобщена справка.

интервю на София Белчева - © 2020 Село - AgroClub.BG