Основният поток тръгва от Китай и пристига в контейнери, които влизат в ЕС през пристанище Бургас. Част от пратките са с фалшиви или подвеждащи етикети, а други са декларирани като междинни химически суровини или технически продукти. Реалното съдържание често включва активни вещества, които са забранени или в процес на ограничаване в Европейския съюз.
Проблемът не е само в опита за измама, а в липсата на технически капацитет за системен контрол. Няма институция, която да разполага с достатъчно оборудвани лаборатории и ресурс да извършва пълен химичен анализ на всяка рискова пратка. Проверяват се документи, сравняват се кодове по ТАРИК, но задълбоченото лабораторно изследване е изключение. Това превръща контрола в формален филтър, който лесно се заобикаля.
В част от случаите контейнерите не пристигат директно в България, а първо достигат до Турция, включително района на Бурса, където се пренасочват и влизат по сухопътен маршрут през ГКПП „Капитан Андреево“. След влизането си в страната част от веществата се складират, а друга част директно се насочва към нелегални бази за разфасоване.
Само за година в България са продадени над 1.69 млн. кг. опасни пестициди, а контрабандата расте
Преопаковане и вътрешен пазар
Суровините се разливат в сравнително малки туби, често с етикети, наподобяващи легитимни търговски марки. Концентрацията на активните вещества е изключително висока, което позволява от малки количества да се реализира голям обем продажби.
Част от тези продукти остават на българския пазар. Последиците се усещат в:
- увеличени случаи на смъртност при пчели;
- нерегламентирани третирания с вещества, които не са разрешени в ЕС;
- риск от превишени максимални остатъчни количества в храните.
Това е особено тревожно на фона на факта, че Европейският съюз продължава да намалява броя на одобрените активни вещества и подлага редица от тях на преглед или неподлежащо на подновяване одобрение. Регламентите (EC) No 1107/2009 и No 396/2005 поставят строги изисквания както за разрешаването на продукти за растителна защита, така и за максималните остатъчни нива в храните. В този контекст всяка нелегална употреба автоматично излага българските производители на риск от санкции и блокиране на износ.
Реекспорт към Балканите, ЕС и Африка
По-голямата част от контрабандните количества не остават в България. Страната се използва като логистичен център за реекспорт към:
- Сърбия,
- Северна Македония,
- Румъния,
- други държави от ЕС,
- редица пазари в Африка.
Организираната мрежа от дилъри осигурява бързо разпределение. Малките опаковки и високата концентрация улесняват транспортирането и укриването. Така България се позиционира като транзитна точка в по-широка международна схема, която се възползва от разликите в контрола между отделните държави.
Контрастът с европейската регулаторна рамка
Докладът „EU Early Alert - Pesticide Review - December 2025“ подчертава, че ЕС прилага сложна и постоянна система за преглед на активните вещества и максималните остатъчни количества. Целта е ранно предупреждение за вещества, които могат да бъдат ограничени или да не получат подновяване на одобрението. Докато на европейско ниво се работи с механизми за превенция и прозрачност, на национално ниво липсва:
- системен лабораторен контрол на рисковите пратки;
- публична отчетност за броя на реално анализираните контейнери;
- координирана стратегия между митници, БАБХ, МВР и прокуратура;
- проследимост на веригата след влизането на товара в страната.
Най-тежкият извод е институционалният. Каналите са известни в сектора. Моделът на внос, преопаковане и реекспорт не е нов. Въпреки това, за поредна година липсва видима системна реакция, която да прекъсне схемата в нейната цялост.
В момент, когато ЕС затяга регулациите и намалява одобрените активни вещества, България остава уязвима външна граница и логистична платформа за продукти, които не отговарят на европейските стандарти. Това създава риск за здравето, за околната среда, за пчеларството, за легалния агробизнес и за репутацията на страната като част от единния пазар.
Контролът на вноса на препарати от Китай е в правомощията на Агенция „Митници“. Надзорът върху продуктите за растителна защита е в компетенциите на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Разследването на организирани канали е задача на МВР, включително ГДБОП. Прокурорският надзор е в ръцете на Прокуратурата на Република България. Координацията по външната граница на ЕС минава и през Министерството на финансите и Министерството на земеделието и храните. И въпросът вече не е дали проблемът съществува. Въпросът е дали институциите ще поемат отговорност и ще изградят реален капацитет за контрол, или България ще остане удобен коридор за опасни пестициди, които тровят и населението, и биоразнообразието.
Как може да бъде пресечен пътят на контрабандните забранени пестициди?
Засилен контрол на ГКПП-тата с Турция. Най-вече на ГКПП Лесово, който е предпочитан за контрабанда в сравнение с ГКПП Кап.Андреево, където контролът е по-строг.
В периода Април - Юни, предимно в часовете 00.09.00ч. : засилен контрол от страна на МВР върху микробуси и ванове по основния път на контрабандата:
► Лесово - Елхово
► Елхово - Ямбол
► Свиленград - Хасково
► Ключова контролна зона: Петолъчката и Котел - често там става преразпределението на контрабандните порепарати към Северна България, и от друга страна към Сливен, където се реализират едни от най-масовите продажби, заради наличието на много овощни градини. Част от количествата се насочват към Пловдив и Пазарджик, където има концентрация на малки стопанства.
► Друга ключова контролна зона: Търговище - продажбите на местни дилъри се осъществяват предимно в големите села, по главния път за Разград и села, в близост до Лозница. С турски контрабандни препарати се пръскат хиляди декари в областите Търговище, Разград, Шумен и Силистра.
На вниманието на НСГП и МВР: В около 90% от случаите контрабандата на забранени препарати се осъществява с превозни средства с турска регистрация - предимно такава на Истанбул (► регистрационни номера започващи с 34), Измир - (► регистрационни номера започващи с 35), както и на Одрин (►регистрационни номера започващи с 22).
Освен тази схема, нелегални пестициди се вкарват и от Китай, чрез контейнерни превози през пристанищата във Варна и Бургас. В официалните документи се декларират един вид химически вещества, но 95% от варелите и бидоните - вътре са пълни със забранени препарати, но етикетировката и маркирането им е подменено с неистинни данни. Те отиват главно за препакетиране и ре-експорт към страни от Африка, а също за дистрибуция на едро и дребно за България, Сърбия, Румъния и Македония.
С въведените промени в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс от Февруари 2021, се целеше както опазването здравето на хората, така и да се прекрати измирането на пчелите, които загиват основно от забранените препарати, с които се пръска.
ДДТ внос от Турция - Самоубийствен агротероризъм пред очите на бездействащите власти
Причината за натравянето на води и почва, измирането на риби, а и отравяне на храните по цялата агрохранителна верига, вкл. плодове, зеленчуци и зърнени култури идва от една типична за българите "тънка сметка". Земеделците от региона на Пазарджик и Пловдив - зона, която е наситена с много малки земеделски производители, за да спестят някой друг лев - купуват менте препарати, вкл. с ДДТ, които са внос от Турция.
Многократно от Българска асоциация за растителна защита (БАРЗ) алармираха пред властите, че е нужен строг контрол на внос на нелегални препарати от Турция, но очевидно лошите практики продължават.
Отговорността за пръскане с ДДТ, който е забранен от преди повече от 30 години в цяла Европа и САЩ, пада не само върху ресорните държавни органи, но и върху земеделците, които за да спестят малко пари, поставят под директен риск здравето на потребителите.
С новите законодателни промени се предвижда наказание до 4 г. лишаване от свобода и глоба от 2 до 4 хил. лв. за пренасяне на продукти за растителна защита през границата на страната, когато извършеното не представлява маловажен случай и е в нарушение на установения ред.
