"България натиска силно за свой кандидат - Мария Габриел, еврокомисар по цифровите технологии, да заеме мястото на Фил Хоган"
От изданието акцентират, че Мария Габриел е привърженик на ограниченията на неоникотиноидните пестициди, които убиват пчелите, и е създател на Европейския форум на пчеларите и фермерите.
Доколко български политик може да бъде на чело на Главна Дирекция Земеделие и развитие на селските райони към Европейската комисия, след като страната ни за 10 години изпита възможно всички негативи на водената аграрна политика от старите страни членки? И ако Мария Габриел има експертиза в сферата на пчеларството, което бе един от приоритетите и като евродепутат, то доколко тя ще е удобна в политически контекст за старите лисици в ЕК?
Като цяло Мария Габриел отговаря на всички изисквания и може много добре да съчетае земеделието и цифровите технологии, но не трябва да повтори грешките на предходния румънски еврокомисар по земеделие - Дачиан Чолош, който се превърна в маша в ръцете на корумпираните европейски чиновници, главно представители на големите западни партии, използвайки инструментите на фондовете на ЕС за грандиозни кражби на евросредства. Постът е силно зависим и от силните лобита на международни корпорации в сферата на земеделието, които плащат подкупи в милиони, за да прокарат техни законови изисквания и специфики в разпоредбите, които ЕК спуска към отделните страни членки на ЕС, най-вече в сферата на химизацията на земеделието, фуражите, международната търговия с храни, лекарства, торове и суровини.
В този контекст, като представител на ГЕРБ и ЕНП, Мария Габриел също може да бъде хваната на тясно да изпълнява политически поръчки.
Въпрос на ценностна система и отстояване на реалните интереси на европейското земеделие е доколко Мария Габриел ще запази поне минимална доза независимост, за решаване на най-важните проблеми в сектора:
-
- силна диференциация в пазарите и доходите от селскостопански продукти между старите и нови страни членки
- бързо и рязко преминаване към по-екологично земеделие
- пълна забрана на употребата на глифозат в земеделието, жп-инфраструктурата и комуналните дейности
- нямаляване на употребата на азотни торове с минимум 25% до 2025г.
- недопускане на либерализацията на ГМО в ЕС
- създаване на иновационен тип банки за семена
- стимулиране на професионалните семейни ферми (до 5000 дка.) за сметка на корпоративните
- създаване на устойчиви модели на къси вериги на доставки на агро храни
- създаване на правилна основа за внедряване на BigData в земеделието
- ограничаване на негативното влияние на големите търговски вериги върху фермерите на локално ниво
- създаване на превантивни механизми и системи в сферата на био-сигурността в агросектора
© 2019 Село - Професионалистите в агробизнеса
