Какъв е пътят и кои са трудностите пред производителите, за да постигнат стабилен пазар българските плодове и зеленчуци - Село обобщава мненията:
Ивайло Пехливанов, производител на череши на площ от 800 дка в района на Стара Загора, който работи с търговски вериги
България не е малък пазар на плодове и зеленчуци. Потреблението е голямо и не случайно вносът на плодове и зеленчуци е 70%, тъй като ние нямаме достатъчно производство.
Благодарение на европейските програми през последните години се създадоха много насаждения, инвестира се и в преработката. Да създадеш едно насаждение обаче, не означава само да засадиш дръвчета. Трябва да се изгради база, технология.
Тенденцията, която се очертава през последните години по отношение пазара, е плодът да отговаря на определени изисквания. Всяка една верига, независимо дали в България или в чужбина, има определени условия, на които трябва да отговаря стоката - сертификати, качество, количества и опаковка.
Нужна е подкрепа от страна на държавата!Няма как производител с 50 дка да доставя плодове на определена търговска верига. Трябва обединение от няколко стопани с по 50 дка, за да доставят количеството плод или зеленчук на компания за заготовка, която от своя страна, събирайки количества да ги доставя на търговската верига с необходимите качества, опаковка, изисквания.
Помощ от страна на държавата е необходима - не само от Земеделското министерство, но и от Социалното, което по думите на Пехливанов трябва да обърне повече внимание и да субсидира работната ръка. Секторът на плодовете и зеленчуците ползва голямо количество работна ръка, много от труда е ръчен. Занемарени са напоителните системи, на много места изобщо няма изградени такива и всеки трябва самостоятелно да изгражда напояване. Трябва да се облекчи режима за издаване на разрешения за сондажи, електрозахранване… Процедурите са много тромави, бюрокрацията е много голяма, разходите също.
Разделение на производството!
Черешите трябва да се разделят на две производства - за индустрията и за прясна консумация. Тази разлика е важна за всеки производител, защото изискванията за двете направления са различни. С череши за преработка няма как да се пробие в търговските вериги.
Потреблението и пазарът на плодове и зеленчуци ги има. За да има обаче успешен пазар за българските плодове и зеленчуци има няколко ключови стъпки, които трябва да се преминат - обем, качество, заготовка и обединение, казва производителят Ивайло Пехливанов.
Николай Вълканов, анализатор и управител на ИнтелиАгро
Все по често ми задават въпроса Кога ще видим повече български плодове в търговските вериги и кога българската продукция ще се изравни с полската или италианската. Отговорът е: Когато имаме обеми!
Пазар за българските плодове и зеленчуци има - и вътрешен, и външен, но той се нуждае от обем. Трябва да произвеждаме повече, качествено, ефективно, с акцент върху заготовката и опаковката (за пресен пазар).
Погрешното планиране на бизнеса често е пречка за реализацията на пазара - ето защо при една новостартираща инвестиция най-вече в сектора на овощарството, е от изключителна важност предварително да е ясно - дали продукцията ще е за преработка или за свежа консумация.
Нужда от подновяване на овощните насаждения и сортовата структура
В много овощни направления в България има изключително остаряла сортова структура, прекалено разнообразна, което е пречка за събирането на големи обеми продукция. При черешите около 50% от градините са от сортове, създадени преди 100 години и те много трудно могат да се реализират на добра цена за прясна консумация. Нужно е подновяване на овощните насаждения и сортовата структура и то с акцент - по-висок обем. Няма как с 3-4 различни сорта да се натовари един ТИР и да замине за Германия.
Цветан Цеков, собственик на най-голямата био овощна градина на Балканите за ябълки и круши в Ботевград
Много трудно малките производители на плодове и зеленчуци могат да достигнат успешно до пазара. Това може да се случи единствено и само чрез организации на производителите и чрез обединения. Защото в едно обединение чисто логистично минимизираш разходите, получаваш информация за ноу-хау, заготовки, обща реализация на пазара. Ясно е, че всяка една търговска верига иска по-дълъг период на реализация, еднородни партиди - а това може да стане само с обединение.
По различни наредби министърът на земеделието ти позволява да се сдружаваш, докато Фонд Земеделие, ако си сдружен, те третира като организирана престъпна група. Защото в организацията сте съдружници, а когато кандидатствате за финансиране, ви посочват като свързани лица. Това е бариера, която задължително трябва да се преодолее, защото дава сериозна обструкция за развитието на сектор Плодове и Зеленчуци.Организациите на производителите от една страна се афишират, но от друга са подложени тотално на геноцид, категоричен е Цветан Цеков.
Габриела Беранска, управител на компания за заготовка и търговия на едро с плодове и зеленчуци
За да продаваме българска стока, трябва да има такава - тя трябва да е подходящо пакетирана и да е на пазарната цена, актуална в дадения момент. Много фермери мислят, че българската стока е по-вкусна и трябва да струва по-скъпо, но в условията на глобален пазар, трябва да се съобразим с цените.
Докато всеки български производител иска и да е търговец, и сам да си пакетира стоката, трудно ще се получи.
Много от веригите в България вече правят само централизирани доставки - те не искат да купуват от българския пазар, защото ние сме много малки, дребни и не предлагаме за тях качество.
По думите на Беранска това може да се промени чрез създаването на сдружения и съвместна работа. Нужен е единен български пазар, за да не излезем от пазара.
Христо Кумчев, производител и търговец на плодове и зеленчуци от Пловдив, който работи с търговските веригиКазваме, че ще правим износ, но на кого ще продаваме? Отново на същите тези вериги, които ги има и в България… За да се излезе на пазара навън първо трябва да се направят количества плодове и зеленчуци. “С два камиона не става”. Трябва еднородност - “не може в един камион да има 5 вида чушки и да очакваме, че те биха могли да се продадат”, категорична е Габриела Беранска.
След дългата работа с търговските вериги , пътят действително е един - трябва да започнем да произвеждаме все по-големи обеми, за да можем да захраним не само търговските вериги, но и като цяло вътрешния пазар.
Все повече млади хора се престрашават да правят сдружения. Вече съществуващи база, които разполагат с нужните съоръжения за логистика, за пакетаж, съхранение и доставка до крайния клиент. Това е начинът да останем на пазара. НАтискът от външни производители е огромен и оправданията, че държавата, министърът или някой друг ни е виновен, са много неправилни, коментира Кумчев.
Микеле Санторели, собственик на Куминяно Фрут - най-големият преработвател на плодове в България
През последните години има развитие на сектор Плодове по отношение на индустрията. Основната трудност пред реализацията на българските плодове е, че производителите нямат ясна предварителна визия за производството си. Преди да инвестираме в каквото и да било производство, трябва да сме наясно какво правим, а не само защото комшията е направил градина, да я направим и ние. Трябва предварително проучване на технология, пазари…
През последните години се влагат много средства в сектора на плодовете под формата на субсидии. Не винаги обаче тези пари водят до резултат за стопаните, дават временни решения. Ето защо средствата, които се “наливат” трябва да са с перспектива. Има изградени големи градини, с видео наблюдение, ел. врати, навеси, нова техника - закупена машина за бране още през първата година - това е инвестиция, която никога после не може да се върне, особено с плодове за преработка. По думите на Санторели в световен мащаб производството на плодове е по-голямо от потреблението, и , за да има перспектива пред българските плодове, трябва да изместим някой друг от пазара. А това може да стане само със сдружаване.
София Белчева, © 2020 Село - AgroClub.BG