Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Какво става със Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони?

Какво се случва със Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони, която беше стартирана като идейна концепция по време на българското европредседателство през 2018-а година? Закъснява ли България с експертизата и политиките  в тази област? Към Юли 2020, многото други актуални въпроси са притиснали аграрния сектор, ресорните институции и неправителствените браншови организации и изглежда тази тема остана на заден план. Подобна е и ситуацията в Европа, но там продължава да се работи по въпросите за цифровизация на земеделието, независимо от трудностите покрай Covid19 и новата ОСП. 

Интересно е да се отбележи, че все пак в общата рамка на Национална стратегия за развитие на изкуствения интелект 2020-2030, Българската академия на науките (БАН) включва сектор земеделие като основен за България. Акцентите падат върху интелигентно земеделие, животновъдство и опазване на околната среда. В сферата на развитието на селските райони - може да се използват бази данни за търговска реализация на агро продукция, по-ефективно управление на земеделските земи и сграден фонд, подобряване управлението на водите и намаляване на риска при климатични аномалии.

Предвиждат се сериозни разработки и инвестиции в сферата на управлението на големи данни (BigData) и тяхното свързване с производството. Ще бъде надградена пан-европейската мрежа от Центрове за високи постижения в областта на изкуствения интелект, като към нея трябва се включват и нови центрове, финансирани на национално ниво.

Предвижда се разработване на нова стратегия за клъстерите, както и създаване на стартиращи инкубационни центрове, индустриални паркове, нови фирми за изкуствен интелект и специализирана мрежа от центрове за цифрови иновации, фокусирани върху работата с изкуствен интелект. Въз основа на изградената мрежа е планирано да бъде създадена първата серия от изпитвателни и експериментални инфраструктури за свързани с изкуствен интелект продукти и услуги в области като здравеопазването, транспорта, земеделието, инспектирането и поддръжката на инфраструктура, хранително-вкусовата промишленост и гъвкавото производство. 

Към момента България изостава сериозно от общите тенденции в ЕС за въвеждане на цифрово общество и в частност цифровизация на икономиката.

Технологичните иновации и по-специално агроиновациите, в момента са пряко свързани единствено със стимулите на европейското субсидиране и не са достатъчно  разпространени като форма на технологично внедряване на база осъзнаване на ползите, макар, че на места има и редки изключения.

Промените следва да се реализират чрез балансиран подход с постоянен мониторинг и оценка на въздействието – и настойчиво да се търсят начини за тяхното продължване, понеже успешното внедряване на изкуствен интелект би могло да даде съществен принос за продуктивността и конкурентоспособността на българската икономика.

За реализиране на приложенията е необходимо активно участие на държавата – тъй като в обхвата на цифровата икономика попадат разнородни дейности, бизнес модели и технологични решения включително е-управление, които следва да се развиват и подпомагат чрез координиран и хармонизиран план за действие. Процесът на промяна изисква непрестанно следене на социалното и обществено въздействие. От една страна изкуственият интелект, автоматизацията и другите нововъзникващи технологии ще позволят на българските предприятия да намалят разходите, да повишат производителността, като освободят работниците от по-обикновени задачи, да повишат гъвкавостта и да стимулират иновациите. От друга страна, необходимо е планиране и предприемане на корективни мерки при висока социална цена.

По време на Българското председателство на Европейския Съюз (ЕС), в София бе проведен Тридневен форум на високо равнище за цифровото земеделие с над 280 участници от ЕС и Западните Балкани. На форума регионалният представител на организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) Раймунд Йеле посочи, че след намаляването на глада в глобален мащаб, сега, за съжаление, проблемът отново е на дневен ред – 707 млн. души през 2015 г. са засегнати от глада, очакванията са броят им да нарасне до 880 млн. души. По думите на Йеле чрез използването на високите технологии могат да се постигнат целите на секторната структура в земеделието – премахването на глада и нездравословното хранене, както и цифровизация на земеделието, която да не позволи на този отрасъл да изостава от всички останали сектори в икономиката. Предизвикателствата, пред които са изправени земеделците, са да произвеждат с все по-малко все повече, да отговарят на нарастващото търсене на потребителите, да се справят с климатичните промени и неустойчивите глобални пазари, и всичко това в условията на значителни промени на цифрова трансформация. 

Основната цел на цифровизирането на българското селско стопанство и свързания с него земеделски бизнес е да го превърне във високотехнологична, устойчива, високопродуктивна и атрактивна сфера от световната икономика, която не само подобрява условията на живот на земеделските стопани, но и на селските райони като цяло. Стратегическите цели на цифровизацията са:
  • повишаване на продуктивността и устойчивостта на земеделското производство;
  • подобряване на здравето на хората чрез производството на качествена храна;
  • опазване на околната среда и справяне с предизвикателствата с изменението на климата;
  • увеличаване/разширяване на присъствието на българските продукти на Единния европейски пазар и на световните пазари;
  • стимулиране на интереса и привличане на младите да развиват земеделие.

Очакваните конкретни резултати на цифровизацията са:
  • подобрен достъп до информация;
  • подобрен достъп до съветническа услуга;
  • подобрен достъп до пазари и дистрибуция на продукцията

© 2020 АгроКлуб - Професионалистите в агробизнеса
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg