ГЕРБ
- електронизация и цифровизация на управлението на земеделските стопанства
- прецизно земеделие за повишаване ефективността и доходите на земеделските стопанства
- по-голяма гъвкавост на мерките на национално ниво според регионалните специфики
- запазване на настоящия бюджет на ОСП и сближаване на директните плащания между Източна и Западна Европа
- фокус на подкрепата върху малките и средни стопанства
- отделен и увеличен бюджет с допълнителни мерки за подкрепа на младите фермери
- увеличаване процента на обвързана подкрепа и дори разширяване обхвата на приложението й с цел - подкрепа на традиционните български производства – плодове, зеленчуци, мляко и месо
- силна подкрепа за пчеларството
- увеличен бюджет и нови мерки за подкрепа на биологичното земеделие и на хуманно отношение към животните
ИТН - Има такъв народ
- Засилване на инвестиционния потенциал и пазарната ориентация на семейните ферми и насърчаване на кооперирането Създаване на средна класа земеделски производители и защита на земеделската им продукция от посегателство.
- Създаване на законова възможност за комасация, ефективно и справедливо използване на земеделската земя.
- Промяна в модела на финансиране на ветеринарните услуги и увеличаване на правомощията и отговорностите на ветеринарните лекари.
- Разделяне на контрола от търговската дейност и пълна инвентаризация на българската гора Залесяване.
- Увеличаване на конкурентоспособността на сектор „Рибарство“.
- Създаването на „Кръгови работни места“ с цел увеличаване на доходите в земеделието Насърчаване на цифровизацията и иновациите
БСП
- нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години (обхваща близо 300 000 млади хора);
- намаляване на ставките на ДДС за храни и лекарства от 20% на 9%;
- ефективна транспортна свързаност между всички населени места, нова транспортна система до 2025 г.;
- ограничаване на битовата престъпност в селата и малките населени места;
- въвеждане на национална система за видеонаблюдение в малките населени места; нова „полицейска“ карта, при която в селата се създават нови участъци с постоянен жандармериен състав и транспортна техника.
- държавно подпомагане за обединяването в кооперативни вериги на доставка и преработка на храни при запазване собствеността върху земята и стопанската независимост на малки и средни ферми и производители;
- подкрепа за създаване на нови фамилни малки и средни животновъдни ферми (до 20 глави едър рогат добитък или 100 овце/кози), гарантирано държавно ветеринарно обслужване;
- разширяване на системата за контрол на качеството на водите, нови инсталации за пречистване на питейни води;
- фискална децентрализация чрез преминаване към програмно бюджетиране на местно ниво;
- подкрепа за зеленчукопроизводство, овощарство, биоземеделие и животновъдство;
ДПС
- Създаване на фонд от 500 млн. лв. за подкрепа на инвестиции в преработващи селскостопанска продукция предприятия
- Преосмисляне на сегашната ни позиция на суровинен придатък на световните пазари на базови продукти като пшеница, слънчоглед, царевица и др. Целта, която формулираме, е по-висок дял на принадена стойност на българското земеделие в произвежданите у нас храни, паралелно с прякото и догонващо увеличаване на добавената стойност единица обработваема площ.
- Увеличаване на темпа на инвестиции за модерно земеделие в малките и средни семейни ферми чрез възстановяване на практиката на нисколихвеното кредитиране на инвестиции (лихвата се оформя като капиталова субсидия) по линии на ДФЗ. Създаване на гъвкави схеми за кредитиране на малкия и среден бизнес и младите фермери от ББР и Националния гаранционен фонд.
- Стимулиране на всички ефективни форми на кредитиране на земеделски производители и преработка на земеделска продукция от международни и частни финансови институции.
- Нова политика по напояване – създаване и стартиране на на Национална програма по възстановяване и модернизация на напоителните системи, целта на която да бъде в края на програмата сегашните напоявани около половин млн. декара земя да се увеличат около 5 пъти.
ДА България
- Преструктуриране и дигитализация на системата на МЗХГ с цел превръщането й в ефективна структура с прозрачно и отчетно управление. Въвеждане на онлайн услуги за подаване и издаване на документи и онлайн плащания;
- Рязко намаляване на бюрократичната тежест с опростяване и премахване на всички излишни процедури;
- Осигуряване на достатъчни средства за нови проекти в преработката на земеделски суровини. Макар и в момента периодично да се открива мярка 4.1. на ДФЗ за изграждане на насаждения и помощ на животновъдството, тази мярка работи изключително нередовно;
- Предприемане на национална програма за съхранение и развитие на автентичните храни и местното гастрономическо наследство. Въвеждане на насърчителни мерки за отглеждането на местни и автохтонни сортове и породи за възобновяването на традиционните технологии с пазарен потенциал, на хранителните занаяти чрез промяна на Закона за занаятите, за поощряването на фермерските пазари, фестивали и събития, инициирани от местните селски общности;
- Насърчаване на поликултурното земеделие като противовес на монокултурното зърнопроизводство, което е особено приложимо в държава с разнообразно почвено-климатични условия като България;
- Интеграция на принципите от стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ в националните насърчителни политики, особено тези, които са насочени към малките и средноголемите ферми и към развитието на консервационно земеделие;
- Въвеждане на еко схеми по смисъла на насърчителните инструменти на национално ниво, насочени към намаляване на употребата на химически пестициди и антибиотици. Поетапно увеличаване на обработваемите площи, използвани за органично земеделие, до поне 25% от общите, в съответствие с целите на ЕК;
- По-справедливо позициониране на земеделските производители в икономическата веригата, създаваща стойност от тяхната продукция;
- Подкрепа за инвеститори, които биха оценили високо българската суровинна база, например зърнени, маслодайни и етерични култури, като предпоставка за развитие на хранително-вкусова промишленост и запазване на по-голяма част от стойността в страната с цел износ на преработена продукция, а не на суровини;
- Насърчаване на партньорството между земеделските научни центрове – Селскостопанска академия, висши учебни заведения и др., и земеделските производители и създаване на платформа за обмен на данни между тях;
- Провеждане на ефективна национална кампания за реклама на високостойностни български храни, вина, етерични масла и др. Търсене на логични връзки между туризма, носещ висока добавена стойност (спа, исторически, културен и пр.), и качеството и ефекта на произведената в България храна;
- Компенсаторни мерки за екосистемни услуги (опрашване) и поощряване на иновациите за развитие на пчеларството;
- Извеждане на специализирани грантове за селските общности, които помагат на хората сами да решават местните си проблеми, за да се постигне излизане от сивия сектор и целеви помощи за коопериране на малките производители;
- Постигане на баланс между схемите за единно плащане на площ и обвързване на производството с подпомагането и преходната национална помощ;
- Подкрепа за осигуряване достъп на малките производители до пазара на ЕС;
- Насърчаване на градското земеделие;
- Подкрепа за специални мерки за информация и образоване на производители и потребители за стандартите за екологосъобразното производство;
- Проучване и доразвиване практиките на големите търговски вериги за работа с малките фермери;
- Въвеждане на изискване поне 10% от земеделската територия да бъде опазвана и съхранена заради ценността на земеделския пейзаж и екосистеми;
- Подкрепа за проекти за мултифункционално ползване на природните територии и земеделските площи;
- Изготвяне и подкрепа за приоритетни мерки за задържане на водите – залесяване на речните брегове, възстановяване на речни старици и влажни зони и въвеждане на системи за повторно използване на водите;
- Създаване на полезащитни пояси от дървесна растителност между обработваемите земи и водните пространства;
- Регионализиране на страната по видове култури, които е подходящо да се отглеждат в условия на засушаване на климата, включително ориентиране към култури и сортове, устойчиви на засушаване;
- Изграждане на система за публичност и дистанционен контрол на ползването на препарати и химикали в земеделието;
- Насърчаване на устойчивото потребление на храни и улесняване на преминаването към здравословни и устойчиви диети и на намаляването на загубите и разхищението на храни;
- Борба с нелоялните търговски практики и измамите по веригата за доставки на храни;
- Разширяване на възможностите за специфична подкрепа за регионите и създаване на отделен фонд за подхода ЛИДЕР;
- Изграждане на работещ механизъм за управление на кризите.
„ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН!“
- Създаване на Национална програма „Семейно стопанство”, която ще предоставя земя и пари на домакинства за зеленчукопроизводство, традиционни култури, производство на рози, мед, билки, плодове и за животновъдство.
- Поощряване чрез подходящи политики супермаркетите да предлагат ексклузивни стоки произведени от семейните стопанства.
- Засилване на връзката между търсенето и предлагането, както и стимулирането на семейните стопанства да се обединяват във вериги за да отговорят на изискванията не само на местния пазар, но и на европейския.
- Подпомагане финансово на семейните стопанства да постигнат по-високи резултати при стремежа им да отговорят на екологосъобразните изисквания на Европейския съюз.
- Подкрепа и рекламиране на семейните ферми, като алтернатива и възможност неангажираното население в другите отрасли на икономиката да се развиват и да просперират.
- Подобряване на политиките на подпомагане и достъп до публично финансиране на младите фермери и семейните стопанства. При целенасочена политика малките жизнеспособни земеделски стопанства могат да увеличат потенциала си и да подобрят икономическите си показатели.
- Разработване на политика за подкрепа на младите и дребни фермери да управляват по-ефективно своите стопанства, което ще им помогне да се адаптират по бързо към пазарните промени, институционалните и климатичните условия.
- Стимулиране на тяхната модернизацията и подкрепа за внедряването на модерни и високи технологии чрез тясното сътрудничество с научните среди.
- Насочване на националните политики и финансови стимули не просто към получаването на субсидии или помощ, а повишаването на конкурентоспособността и производителността на земеделските стопанства.
- Засилване на ролята на националния протекционизма в отговор на съвременните европейски и световни тенденции.
- Изграждане на стабилна връзка между търсенето и предлагането както на вътрешни, така и на външния пазар.
- Подобряване пазарната ориентация на българските производители на селскостопанска продукция, чрез адекватна национална политика.
- Подобряване на жизнеспособността и рентабилността на сектора чрез подкрепа за оптимизиране на структурите на фермите, развитие на сектори като зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство и инвестиране в модернизация на производствата.
- Укрепване на социално-икономическите структури в селските райони в отговор на определените европейски ценности.
- Подкрепата на младите и иновативни земеделски предприемачи, с която да се гарантира бъдещето на производството на хранителни продукти в България.
- Насърчаването на интелигентен, устойчив и диверсифициран селскостопански сектор, както и съхраняване и опазване на околната среда.
- Насърчаване и споделяне на знания, иновации и дигитализация на селското стопанство, както и насърчаването на тяхното усвояване.
- Ограничаване на монополите в земеделския сектор, предотвратяване на картелирането и спекулата в търговията с основни суровини.
- Приоритетно кредитиране и максимално усвояване на субсидиите от фамилните, малките и средноголемите земеделски стопанства за формиране на средна класа в земеделието и устойчиво развитие на човешките ресурси в селските райони.
- Финансово подпомагане и нисколихвено кредитиране с гратисен период за стратегически важни подотрасли на земеделския сектор (животновъдство, рибовъдство, зеленчукопроизводство и овощарство, традиционни култури, мед и билки).
- Кредитиране на въвеждането на високи технологии в земеделието и добри фермерски практики.
- Развитие на аграрното средно и висше образование и наука, съобразно приоритетите в аграрния сектор за повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие чрез ускорено внедряване на научните постижения и високите технологии във фермерската практика и за опазването на околната среда.
ГРАЖДАНСКА ПЛАТФОРМА - БЪЛГАРСКО ЛЯТО (Васил Божков)
- Управляване на земеделието в полза на българските производители и потребителите на земеделска продукция и храни, и националните интереси на страната;
- Контрабандата при вноса на земеделски продукти бе превърната в държавна политика по време управлението на ГЕРБ. Българско Лято ще я прекрати и ще отвори вратите на българските земеделски производители към вътрешния ни пазар.
- Прозрачно и ефективно управление и разпределение на националните и Европейските средства по правилата на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС по отношение на директните плащания и мерките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), за достигане 90% степен на усвояване и изплащане в края на програмния период на ПРСР 2021 – 2027;
- Извършване на проверка на управлението на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) след 2009 година, включително Държавен фонд “Земеделие” и последвалите коригиращи действия по регистрираните нередности на ПРСР 2007-2013 и ПРСР 2014-2020;
- Възраждане на селските райони и намаляване средната възраст на българските земеделски стопани съгласно насоките на новата Обща селскостопанска политика 2021-2027 (ОСП) на Европейския съюз, започваща през 2022 година;
- Предоставяне информация на всеки земеделски стопанин по отношение на директни плащания, мерки от ПРСР и инструмента “Следващо поколение ЕС” – част от плана за възстановяване на ЕС от кризата, предизвикана от COVID-19;
- Подпомагане на малкия и среден земеделски стопанин чрез създаване на „Гише земеделие“ за прием и обработване на документи за кандидатстването им по мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР);
- Използване на всички потенциални възможности на правителството и българските евродепутати за предоговаряне на по-големи квоти за субсидии и производство на българска земеделска продукция, както и квотите за износ към пазарите на останалите държави-членки на ЕС.
- Повишаване ролята на браншовите съюзи в сектора и превръщането им в равностоен партньор на държавата чрез политика за “отваряне вратите на земеделското министерство”;
- Развитие и увеличаване дела на биологичното земеделие в страната, в отговор на един от основните приоритети на Общата селскостопанска политика на ЕС;
- Популяризиране на българските екологично чисти и био земеделски продукти, храни и напитки, като едно от лицата на туристическия бизнес в България.
- Превръщане в приоритетно за държавата производството на екологически чист пчелен мед и решаване на проблемите с инвестициите в отрасъл “Пчеларство”, като и активно съдействие на пчеларите за тяхното оцеляване и опазване на производството им.
- Създаване на национална дигитална борса за свежа земеделска продукция – „От полето, направо на трапезата“;
- Провеждане на строг и ефективен митнически контрол срещу незаконния внос на земеделски храни и продукти и въвеждане на фиксирани минимални цени, на които да бъде осъществяван вноса на отделните видове земеделска продукция, храни и напитки;
- Ограничаване вноса на земеделска продукция и храни, традиционни за българското производство, от страни извън ЕС и намаляване изтичането на национален капитал;
- Стимулиране развитието на хранително-вкусовата промишленост с български суровини и намаляване износа на непреработена земеделска продукция;
- Прилагане на политика към увеличаване продажбата на български хранителни продукти в големите търговски вериги, и постигане предлагане в тях на 70% от български производители, срещу 30% от внос, без значение дали те идват от страни в ЕС или трети страни (Турция, Македония и др.);
- Приоритетно развитие на интензивно земеделие в страната, отглеждане на пресни зеленчуци, плодове, десертно грозде и технически култури (без рапица), както и прилагане на системи за сеитбооборот при отглеждане на зърнени култури и рапица;
- Догонване изоставането в отрасъл “Животновъдство” по отношение на отрасъл “Растениевъдство”. Увеличаване броя на отглежданите животни, в това число и на български породи, производството на мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, чрез по-голяма подкрепа и повече инвестиции в отрасъла;
- Инвентаризация и актуализация на публичните и частните държавни активи на хидромелиоративните системи и съоръжения в системата на МЗХГ.
- Възстановяване на поливното земеделие чрез реконструкция на част от съществуващите и изграждане на нови хидромелиоративните системи и съоръжения, за прилагане на щадящи технологии за напояване.
- Активно съдействие на производителите от страна на държавата за провеждане на маркетинг, изложения и възстановяване на външните пазари за българска земеделска продукция, храни и напитки;
- Активна държавна подкрепа на процеса по регистриране и защитаване на интелектуалната собственост на традиционни български хранителни продукти и напитки в ЕС и по света;