Истината за No-Тill земеделието в България (АНАЛИЗ)

Тенденцията на навлизане и прилагане на нулеви почвообработки No till е факт у нас през последните години и все повече земеделци обръщат поглед към тази технология. В държави като САЩ и Украйна, където вече има традиции прилагането на No till, се отчита възстановяване на почвеното плодородие и намаляване на загубите на почва, както и намаляване на разходите за производство. Има обаче един важен аргумент срещу No-till - именно повишената нужда от употреба на хербициди, включително и тотален хербицид Глифозат, за който от години се смята, че допринася за развитието на рак. И все пак, въпреки спорната позиция по отношение на тоталния хербицид, той има лиценз за употреба в ЕС до края на 2022 г.

Каква е истината за прилагането на No till технологията у нас, кои са факторите, които допринасят за навлизането на нулевите обработки, как правилно да се прилагат и какво показва краткият опит на земеделци, прилагащи No till в България, какви са притесненията и опасенията, къде може да се сгреши - АгроКлуб потърси отговор на всички тези въпроси - от експерти по почвознание, агрономи, земеделски производители.

Приятно четене!     

Какво казва науката за почвеното плодородие у нас?

Няма тенденция към драстично намаляване на почвеното плодородие у нас. Има някои локални промени по отношение на почвените характеристики като деградационни процеси, характерни за земеделските земи - намаляване на почвеното органично вещество, ерозионни процеси, но на този етап те не са притеснителна тенденция. Това коментира професорът по почвознание д-р Мартин Банов, който е и председател на Селскостопанската академия

Преди години в Института по почвознание и агроекология Н. Пушкаров са правени наблюдения за въздействието на този метод, но не и изследвания. Според проф. Банов не бива категорично да се отхвърля или пък да се приема като панацея технологията No till. Необходимо е да се търси баланса, защото при по-тежки почви се получава преуплътняване на повърхностния слой, когато не се извършват почвообработки като дълбока оран преди засяване на есенниците и пролетниците. Повърхностният слой става водонепропусклив и води до заблатяване на почвата. Ето защо методът No till би следвало да се прецизира по отношение на качеството на почвите, на които се прилага.

No till неправилно приложение


No till земеделие трябва да се прилага на почви с по-лек механичен състав. Подходящи сa алувиално-ливадните почви край реките. За успешното прилагане на технологията е необходимо много точно спазване на цялата поредица от отглеждани култури и обработки, които се прилагат, а не винаги това се прави, каза проф. Мартин Банов.

No till - като убеждение или само икономически интерес

No till е технология с нулеви обработки на почвата. Целта е запазване и/или възстановяване на почвеното плодородие. Почвата е жив организъм (или беше жив) и изключително важно в нея да се развиват, живеят и умират корени. Повърхността на почвата трябва бъде покрита от растения или растителни остатъци, за да я предпазват от атмосферните влияния и да послужат за източник на органична материя. Така неразделна част от технологията трябва да бъде използването на покривни (междинни) култури и в тази част от No till има много наука. Това заяви агрономът Стефан Гроздев. По думите му именно покривната култура е разковничето към ограничаване на приложението на глифозат. Само че правилният избор на култура, точния момент на сеитба е много важен, защото в противен случай ще трябва да се използва глифозат за унищожаване на покривната култура.

В България No till технологията има основно икономически интерес. Не се прави No till по убеждение, а с цел оптимизиране на разходите - инвестиционни (заради по-малкия брой и видове селскостопански машини) и производствени (поради намалени разходи за самото производство), посочи Гроздев и обясни защо:  Не се прилагат покривни култури поради няколко причини: цената е между 4 и 10 лв./кг при сеитбена норма 5 - 6 кг./дка става ясно какъв е разхода; времето на сеитба на тези култури обикновено е в момент на кампания и трудно може да се отделят хора и техника за изпълнение.

И така съвсем накратко до тук в No till технологията като по-лесно, по-евтино и по-сигурно преди сеитба или след сеитба при наличие на плевели или вегетираща покривна култура, използваме глифозат. Как го използваме?! Безконтролно и на завишени норми. Къде използваме глифозат?! На всички полета! И тук е мястото да кажа че още по-опасно е приложението му в конвенционалната технология, защото там в много по-голяма степен работният разтвор попада върху почвената повърхност. На всички полета, масово, безконтролно на завишени дози. И не само глифозат. Списъкът е голям!, е мнението на агрономът Стефан Гроздев.

Oпитът с No till на зърнопроизводителя Борислав Петков

От 4 години земеделският производител Борислав Петков прилага No till технологията в своето стопанство. Площите, на които развива земеделие в района на Елхово, са 14 хил. дка и са 9 и 10-та категория силно песъчливи, където основен проблем при конвенционалното земеделие е бил липсата на влага. За стопанството му е било от изключителна важност да намери начин за задържане на влагата в почвата, особено през месеците април, май и юни, когато влагата не е достатъчна да се развиват растенията в необходимите фази.

Борислав Петков, No till земеделец


Видимо е, че конвенционалните обработки са в разрез с природата и отнасянето на горния хумусен слой е факт. С увеличаването на разходите за обработки и горива, както и липсата на работна ръка, ме накараха да потърся технология, която решава комплекс от проблеми. Така се запознах с технологията за нулеви почвообработки, разказва Петков. От страните, в които се прилага No till, България се доближава най-много като климатичен пояс до Украйна. Украинците са много напред в изследванията и опитите си. 

Още първата година 90% от стопанството преминава към No till технология. Това е рисковият модел, но всеки земеделски стопанин може да направи избор. Другият вариант е прилагане на технологията на между 10 до 50% от стопанството през първите 3-4 години и чак след това преминаване изцяло на No till технология.

В стопанството на Борислав Петков първата година добивите са почти равни колкото при конвенционалното земеделие. Инвестициите в нова техника, нужна за прилагането на технологията са значителни, но резултатите са налице - подобрено влагозадържане, подобрена структура на почвата, намаление на разходите - между 35 и 40%, което кумулативно дава положителна оценка от прилагането на самата технология.

Важните правила за правилно прилагане на No till

Задължително полето, което ще преминава към No till системата трябва да бъде с житна култура - пшеница, ечемик, тритикале, овес. Именно житната култура изчиства най-много плевелите, които са се настанили в полето по време на вегетацията на основните култури, съветва Петков.

Прилагането на покривна култура е задължително условие. Това е микс от растения, които се слагат в почвата, за да не остава почвата гола, да има постоянно корени, които да работят и да подобряват структурата и микроорганизмите в нея. Много е важно  да се определи в какво състояние са полетата, на които ще се преминава към No till. Какви покривни култури ще се използват, зависи от спецификите на почвата във всяко стопанство - в някои почви има липса на фосфор, в други - липса на калий и т.н. Ето защо всеки стопанин трябва да е абсолютно наясно с полетата си и, съвместно със специалисти, да преценяват какво е необходимо за подобряване на почвата. Някои растения като покривна култура подобряват структурата на почвата при преуплътненост с дълбока коренова система, с права коренова система; други подобряват микролизата в почвата. 

сеитба No till


Изборът на сеялка е много важен, тъй като се предлагат много варианти. Всеки производител трябва много добре да прецени спрямо структурата на почвата, каква сеялка да прилага. “Моята сеялка е с двоен изсяващ диск, който е под ъгъл, с торовнасяне. Тествал съм сеялката преди да инвестирам в нея. Инвестицията е сериозна, но от гледна точка на използваното гориво в последствие, има значителни икономии. Ако при конвенционалното земеделие използвах 130 - 140 тона гориво, в момента съм на 32 - 33 тона, отчита Петков. 

Сеитбооборотът е изключително важен за прилагането на No till технологията - колкото по-разнороден и правилен е сеитбооборотът, толкова по-видим е резултатът. На полетата си Борислав Петков отглежда пшеница, ечемик, тритикале, ръж, слънчоглед, кориандър, тикви, бобови култури (нахут, грах) между 14 и 16 култури. Една ръж, например, изключително добре изчиства полето от плевели. Там, където тази година съм имал ръж, не ползвам тотален хербицид, а влизам директно и сея рапица. Факт е, че полето е чисто от плевели, или поне те не са от икономическо значение, посочва земеделецът.

соя No till


Употреба на тотален хербицид Глифозат при No till 

По-активна употреба на глифозат се случва през първите 1-2 години. Единственото, което се използва при No till технологията и не се използва в конвенционалното земеделие, е тотален хербицид  на базата на Глифозат, когато преди сеитба трябва се унищожи това, което е в полето - покривна култура или плевелите. 

Наблюденията в стопанството на Борислав Петков показват, че там, където се прилага No till технологията , след 3- 4-та година значително намалява употребата на хербициди и фунгициди. Природата си знае работата - развиват се достатъчно полезни микроорганизми в почвата, достатъчно полезни акари, които гонят вредните акари от културните растения и се получава баланс. Ако заплевеляването е 4-5%, то е икономически нецелесъобразно да влезеш да третираш с препарат. Основното растение ще пребори плевела и се развива много добре, обяснява земеделецът.

пръскане с глифозат


Активното вещество, което голяма част от препаратите съдържат, е Глифозат 360. Нормата, която се прилага е между 400 и 600 мл./дка. В моето стопанство ползвам не повече от 250 мл. Действа изключително добре, когато се поставя правилно - концентрирано, с малко работен разтвор (аз работя с не повече от 6-7 л./дка) и прилeпител и подобрител за водата, за да се достигне неутрално pH. Това значително намалява количеството поставен Глифозат на декар. Плевелите в последствие могат да се унищожат и с друг препарат, различен от тоталния хербицид, защото те са или само широколистни, или само житни…

Земеделците, които се занимаваме с No till много сериозно следим и наблюдаваме чуждестранния опит. Тенденциите са, че Глифозатът ще бъде забранен след време, ето защо трябва да се търси и намери решение с какво ще се замести при необходимост. Дори да се забрани употребата на тоталния хербицид обаче, това няма да попречи на прилагането на No till технологията, категоричен е Борислав Петков.

No till в условията на трайно засушаване

Засушаването преди есенните сеитби се превръща в тенденция през последните години. Има изместване на сезоните, променят се технологичните срокове за сеитбата, технологичните срокове за обработките, които се правят… Климатът се променя въз основа на човешката дейност. Ветровата ерозия в Добруджа, например е много сериозна. Голяма част от полезащитните пояси са унищожени. Намаляването на почвеното плодородие е факт. Хранителните вещества намаляват. Горният хумусен слой в почвата намалява. Селското стопанство е един от най-големите производители на въглеродни емисии заради почвообработката. 

В землището на пограничното село Лесово, където Борислав Петков обработва земите си 9-та и 10-та категория, изключително каменисти и песъчливи и почти без хумусен слой, при липсата на дъжд в продължение на 56 дни, влагата в почвата на дълбочина 20 см. е била между 68 и 72%. “Вярно е, че горната почвена влага я няма, но при един дъжд от 10 л., двете влаги се съединяват и аз мога спокойно да вляза да засея рапицата”, разказва земеделецът. 

Всички земеделци правят бизнес. Въпросът е: На каква цена?

Когато говорим за No till, говорим за избор на технология. В крайна сметка всички, които правят земеделие, правят бизнес. Въпросът е: На каква цена? Максима, която следвам е, че Земеделската земя не ни е даденост по наследство, тя ни е дадена назаем от нашите деца, казава Борислав Петков. 

Често коментираме с колеги земеделски производители - някои казват: Аз жъна 700 кг пшеница… Но срещу какъв разход? До каква степен унищожаваш почвата? Колко ти е икономическият резултат от тези 700 кг. пшеница, при цена 30 ст./кг - и то в добрия вариант, говорим за 210 лв. при разход с рентата 150 - 160 лв. и унищожаване на почвеното плодородие… Ако аз правя 450 - 500 кг./дка с разход от 45 - 50 лв. и запазвам почвеното плодородие и създавам устойчивост, кое е по-доброто? 


При No till технологията се отчита значително намаление на употребата на минерални торове. “Когато започнах преди 4 години, внасях средно 12-15 кг./дка. В момента по схемата , която съм си направил, торя между 7-8 кг. Ефектът е един и същ. Икономическият резултат е различен и отделно от това се запазват хранителните вещества на почвата. Корените, които са създадени от покривните култури, хранят почвата. Вътре има микроорганизми, които работят, появата на торните червеи е явен показател, че тя е жива, а когато имаме жива почва, тя храни растенията”, обобщава Борислав Петков. 

Потърсихме мнението и на Милена Горанова, главен агроном и собственик на семейното стопанство ЕТ Прис - Борислав Горанов в района на Кнежа. В стопанството се отглеждат 10 хил. дка пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и соя. От 7 години прилагат минимални почвообработки - продълбочаване, дисковане, култивиране, но без да се обръща почвения пласт. Така растителните остатъци остават като мулч отгоре на повърхността. Най-голям ефект от тази технология се вижда при запазване на почвената влага, намаляване на броя на обработките и по-добро развитие на културите, защото се избягва образуването на плужна пета, тъй като няма уплътняване. Уплътняването, основно в интензивните полета, се получава от оран с лемежни плугове, обработката с култиватори на същата или малко по-плитка дълбочина и тежките колесни трактори. При тях има разпределяне на голяма тежест върху по-малка повърхност и при натрупването на много минавия се образува т.нар. “плужна пета”, която в определени почви става абсолютно водонепропусклива. Нарушава се аерацията на почвата. Интензивното земеделие доведе именно до това - особено в краищата на блоковете.

Милена Горанова в поле със соя при минимална почвообработка


Въпросителни и притеснения относно прилагането на No till

Не съм нито За, нито Против прилагането на No till технологиите, изказвам обективното си мнение, посочи Горанова:
При прилагане на технологията No till има сериозна употреба на хербициди, в сравнение с конвенционалното земеделие, където някои пръскания могат да се заменят с механична обработка. На второ място - за да се прилага No till технологията и за да изтъкваме ползите от нея - като увеличаване на почвеното плодородие, намаляване на ерозията, повишаване на икономическия ефект върху стопанствата, подлежи на дългогодишни изследвания и анализи, които нашите географски, почвено-климатични условия не са правени. 

Наблюденията ми са, че през последните години сериозен кръг от земеделци се ориентират към безоранните технологии, при тях се прилагат междинни и покривни култури, които в един момент влизат в ролята на плевел и те се унищожават с Глифозат.

Другото притеснение относно прилагането на No till e, че това е една стратегия за дългосрочно управление на полетата. При нашите поземлени отношения и липса на сигурност в земеползването, на чии полета ще се прилага тази технология?

За прилагането на технологията се изисква сериозна инвестиция в техника, каквато само много големи стопанства могат да си позволят. По информация на Милена Горанова, технологията No till вече четвърта година се прилага от крупен зърнопроизводител в района на Кнежа, който работи наистина необлагодетелствани полета с много силни наклони - тук става въпрос за верижни комбайни, верижни трактори и ремаркета. Действително, вижда се противоерозионният ефект от No till - вече няма такива оголени ерозирали участъци, но въпросът е, че по-малките и средните земеделски производители няма да могат да закупят нужното оборудване за една чисто нова технологична линия.  

Пръскане при No till земеделие


No till - предложение за подпомагане по II стълб на ОСП

Ако No till технологията се приеме като добра земеделска практика, която да се подпомага по II стълб на ОСП в следващия програмен период от 2021 до 2027 г., резонно и справедливо би било всички земеделци да могат да я прилагат, а притесненията ми са, че тя не е финансово достъпна за всеки, посочва Милена Горанова.
А предложение прилагането на No till технологиите да се включи като мярка за подпомагане в новата ОСП действително има, и то идва от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). 

Председателят на НАЗ и зърнопроизводител в Добруджа Костадин Костадинов заяви: В България, все още плахо, но на много места се работи в посока за прилагане на минимални или нулеви почвообработки. За България No till e нова технология, която работи, но за да достигне земята определени параметри и да започне да дава, за да се постигне баланса между приходите и разходите, първите 4-5 години обикновено са на загуба за земеделеца. Нашето предложение е прилагането на No till технологиите да се включи като мярка за подпомагане в новата ОСП. Така земеделците ще получават компенсации в рамките на, примерно 5 години, за евентуалните загуби, от прилагането на тази технология. Костадинов каза още че се търсят варианти за обучение и запознаване на земеделските производители в посока разбиране на нуждата от технологията. По думите му “трябва да се търси баланса по отношение на нулевите или на минималните обработки, както и най-добрия вариант за прилагането им, спрямо нашите климатични и почвени условия”. 

снимки: АгроКлуб. БГ и Фейсбук

Темата разработи: София Белчева, © 2019 Агро Клуб - Agroclub.bg
  • Милена Горанова
    15.10.2019 г.
    120816
    Милена Горанова: Неуредените поземлени отношения ще са спънка в новата ОСП!
    Виж повече
  • Vaderstad Carrier
    04.10.2019 г.
    74779
    Нови опции за No-Till и Low-Till земеделие с Vaderstad Carrier
    Виж повече
  • вода под налягане - сеялка
    20.09.2019 г.
    21025
    No-Till сеитба с вода под високо налягане, изобретиха канадци (ВИДЕО)
    Виж повече
  • глифозат
    26.08.2019 г.
    1199
    Нови научни анализи доказват, че пръскането с глифозат води до рак
    Виж повече
  • глифозат - пръскане
    07.01.2019 г.
    2687
    Германски министър настоява за край на употребата на глифозат в земеделието
    Виж повече
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg