Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Ивелин Желязков: Изхабените почви слагат таван на реколтата. Как да я увеличим? (ВИДЕО)

Намираме се в научно-техническия център по земеделие “Плантис” близо до Разград:

Борислав: Днес ще засегнем темата за актуално състояние на зърнените култури към момента, тъй като доста въпроси изникнаха през последните седмици. Първо кажи след дългоочакваните валежи, близо три години имаше голяма суша в земеделието, какво е… Какви са твоите впечатления в момента от развитието на посевите в полетата?

Ивелин Желязков: Основното, което мога да кажа е, че се движим към един по-мек климат, с по-меки зими, което тотално нарушава досегашните разбирания за покой на растенията, за зимния период и налага незабавни действия в посока промяна на технологиите за отглеждане на есенниците.

Борислав: В този контекст - свидетели сме, че се променя времевия прозорец на обичайните агротехнически практики, които фермерите трябва да прилагат.
Ивелин Желязков: Не само, че се променя - налага се и въвеждане на нови практики във връзка с торенето, във връзка със стимулацията, във връзка с поддържането на почвения баланс. Нещата трябва да се променят час по-скоро, да се въведат нови технологии, за да може да има, така, запазване на едни добри нива на добив. Тъй като не само времето се променя, променят се и почвите - състава на почвите има тревожни тенденции по отношение на почвения баланс. Там трябва да се вземат много бързи мерки и всичко това трябва да се съобрази с динамиката на атмосферните процеси.

Борислав: С какво конкретно, кажи, са свързани тази година питанията на земеделските производители, тъй като видях в твоята специализирана група във Фейсбук - Съвети за растителна защита и торене, че има наистина много въпроси от страна на зърнопроизводители, които очевидно имат проблеми с намирането на правилния баланс между торенето и изобщо състоянието на културите?
Ивелин Желязков: Много въпроси касаят есенната грижа - периода до условното навлизане в покой, което, както казах, е условно. Тъй като като се редува с множество топли периоди, студени периоди, периоди на активност и периоди на, така, максимално... максимално ниска жизненост на посевите.

Борислав: Дайте конкретни примери от сега..?
Ивелин Желязков: Най-големите въпроси са свързани с приложението на карбамида и с времето на подаване на на торовете в почвата. Там съществува... съществуват много големи неясноти, много големи обърквания и също и много легенди има за загубите на азота и хората се притесняват най-много именно от това - да не би подадения азот да се загуби голяма част от него и съответно да няма ефект върху добивите. Нещата не стоят точно така и тука науката, науката е длъжница на земеделските производителите, тъй като научните институти трябва да впрегнат своя потенциал да може да се разяснят въпросите по отношение на динамиката на торовете във вертикално... във вертикална посока при различна влажност, различни температури и да се направят програми, които да могат да се използват от земеделските производители, за да се намалят до минимум грешките по отношение на торенето.

Борислав: Да, ти говориш за стратегически неща, за стратегическо планиране и подход, обаче на момента това, което актуално - примерно ние сега се намираме близо до Разград. В момента вали, нали. Те дълго очаквани валежи, но преди няколко дни аз бях в Южна България, в региона на Стара Загора и нататък към Карлово и масово там площите са пожълтели много сериозно. Въпросът е миналата година бяхме свидетели на едно прекомерно използване на торове от страна на зърнопроизводителите, изгоряха голяма част от там от посевите. Това жълтеене сега, което се вижда, от какво е обаче? То не е от прекомерно торене.
Ивелин Желязков: Това жълтеене може да има много причини - може да се дължи на дефицит на азот, може да се дължи на дефицит на други елементи, на повишено преовлажняване, което вече се наблюдава на много места. Също може да се дължи и на заболявания. Това все подлежи на диагностика.

Борислав: Аз, така, искам да ти споделя какво впечатление имам от немалка част от зърнопроизводителите. Сега, голямата част са, нали, топ професионалисти, но струва ми се, че по една инерция и по едни, шаблони наложени от времето, правила, така да се каже, действат по отношение на всички агротехнически операции и сякаш липсва тази постоянна адаптивност. Тоест постоянните почвени анализи, постоянния анализ на решения - какво да се прилага като като торене и химизация. 
Ивелин Желязков: Има такава инерция, за съжаление, но, така, положителното е, че много, много земеделски производители вече се обръщат към науката, за да могат да управляват успешно плодородието си и правят анализи и вече според анализите се правят и съответните корекции в почвите. По принцип трябва да се започва винаги от почвения анализ.

Борислав: Използвам тук случая да попитам колко време отнема при теб, в твоята лаборатория, да се вземе почвен анализ, да се анализира, да излязат данните и съответно - препоръките? 
Ивелин Желязков: Отнема няколко дни, тъй като при нас услугата не е свързана само с един прост анализ - услугата е свързана и с обмисляне на резултатите и с препоръки, които трябва да работят. Те не са така случайно нахвърляни препоръки, съпровождащи анализа, а това е услуга, която трябва да да задейства наистина нещата на полето.

Борислав: Сподели този януари, при малкото сняг, който падна в много региони - сега при наличните, продължаващи валежи - кои са най-честите грешки на база предходните мероприятия, които земеделците се срещат и какво сега трябва да направят?
Ивелин Желязков: Най-голямата грешка е оставянето на посевите гладни, в гладуващо състояние няколко месеца. Това е главната грешка. Оттам идват всички последици през пролетта - това измръзване, отпадането на братята и всички други последици, които се отразяват върху добива. По нашата технология, предсеитбено имаме само подаване на комбиниран тор. Защо? Защото при влажна и топла есен едно съчетание между амониев азот и сяра води до много бързо прерастване на посеви от определени сортове. Не всички сортове, но някои сортове много прерастват, което води по-нататък до нежелателни последици през зимния период и през пролетта. Затова първия азот, който ние препоръчваме да се внесе в по-големи количества в нитратно уязвимите зони, е до първи ноември непосредствено. При другите, извън нитратно уязвимите зони, е началото на декември - края на ноември, началото на декември. Тази порция азот се подава под формата на амониева селитра. Защо? Защото нитратния азот е единственият азот, което растението може да запасява и е безопасен. Амониевия азот трябва веднага да бъде включен в белтъчни структури и ангажира много ресурс от растенията. Иначе той е токсичен - той трябва да бъде включен веднага. Чрез нитратния азот растението регулира много процеси - особено процеса на устойчивост към ниски температури. Затова през зимния период растението трябва да разполага с нитратен азот и затова се подава превантивно и предпазно тоя азот през периодите, които споменах. Най-голямата грешка е да разчитаме на предсеитбено торене с комбинирани торове и чак началото на март или края на февруари, с първия азот. Това, което се получава, е че едно изгладувало растение, когато усети, че има азот в почвата, то поема максимално количество от тоя азот и той е предимно амониев и растението синтезира огромно количество протеини и аминокиселини, които го правят абсолютно податливо на измръзване, дори от една слана.

Борислав: А сега тези температурни амплитуди, необичайни естество, анормалии даже бих ги нарекъл, които се случват и наистина по-топлите зими - по какъв начин променя периода, ако може с точни примери да споделиш, когато трябва да се извършва торенето? 
Ивелин Желязков: Променя го по такъв начин, че торенето вече не трябва да бъде еднократно. Даже и двукратно в големи количества. То трябва да бъде разпределено на порции. Там, където почвите са извън от нитратно уязвимите зони, торенето трябва да бъде… Грубо казано - всеки месец по малко. Особено в тия условия, които са през тази година - повишената влага, преовлажняването. Не трябва да се подават големи дози наведнъж. Същото важи и за суша, само че при суша се подават малки дози по по-малко, съвсем по малко и се приключва... при слуша се приключва края на февруари с всякакви азотни торове.

Борислав: Ти произвеждаш листни торове, които до каква степен могат…  Важно е да се каже, че са чисти първо, но до каква степен могат да компенсират и да възстановят силата, така да се каже, на растенията? Нали, говорим през пролетта най-вече.
Ивелин Желязков: При нас най-ценното е, че ние можем да реагираме веднага на промените в почвите и в климатичните условия. Това, което се забелязва като тенденция, е постепенното изчерпване на няколко микроелемента. Това са манган, цинк, донякъде бор и мед. Това са елементи, които са предпочитани от всички зърнени култури и постепенно продуктивния слой на почвата обеднява, като не ги вкарва…

Борислав: Аз си го мислех тоя въпрос вече... България, след натрупване на доста години на интензивно зърнопроизводство, започна ли да обеднява почвата?
Ивелин Желязков: Да, това се забелязва абсолютно ясно. От 3-4 години и следим как се развиват събитията. Има драстично намаление на хумуса, на калия и на тия микроелементи, които споменах .Това в един момент ще се окаже таван за добивите. Колкото и комбинирани торове да слагаш - азот, фосфор, калий, резултатът ще е един и същ.

Борислав: Решението къде е?
Ивелин Желязков: Решението е да се вкарват всичките тия елементи. Да се скарват през 3-4 години в почвите и да се прави запасяващо торене с микроелементи, което засега никой не го прави. Но ще се наложи. Другият проблем е проблема с хумуса, който е най-трудно решим. И там вече влизат в действие добавките на хуминови фулвокиселини и преминаването към въглеродни технологии на отглеждане на културите. Става въпрос за No-till, strip-till и така нататъка. 

Борислав: Е там пък те, за сметка това, водят със себе си друг риск. И двамата знаем какво намеквам (употребата на глифозат). 
Ивелин Желязков: Да, да, да. Така е. И те си имат своите недостатъци, но обстановката ще наложи да се предприемат мерки за възстановяване на въглеродния баланс в почвите, иначе отиваме към едно опустиняване на земите…

Борислав: Отивам към това, което става в Западна Европа - изключително бедни почви.
Ивелин Желязков: Именно.

Борислав: Обаче има друго нещо. Когато говорим за no-till всеки или за low-till… Всеки знае предимствата, но там, за да се постигнат оптималните резултати, трябва да са минали поне 3-4 години в тая технология, за да се завърти, така да се каже, колелото и да го има оптимума. Обаче не може ли да се превключва между no-till и конвенционално или то няма как?
Ивелин Желязков: Не. Значи, започнеш ли с no-till, трябва да продължаваш с no-till. Това е наука. No-till е наука. Там се изисква много предварително четене, много добра теоретична подготовка и след това преминаване към практически действия. Има един доста дълъг период на адаптация към тая технология.

Борислав: Аз казах 3-4 години... Достатъчно ли са?
Ивелин Желязков: 3-4 години може да не са достатъчно. Зависи от почвения тип.

Борислав: Което означава, че очакванията за бързи печалби или пък за стабилизиране на доходността у земеделците, не трябва да са толкова прекалени, така да се каже…
Ивелин Желязков: Не, не. С голяма кошница по отношение на тази технология, не трябва да се ходи. Така че тя има своите положителни качества, но много внимателно трябва да се подхожда към нея.

Борислав: Да. И само да те върна на предния въпрос - по отношение на листните торове, които ти произвеждаш и които са доказани като ефективност вече доста години, те до каква степен могат да възстановят грешки, които са направени в предходните месеци от страна земеделците?
Ивелин Желязков: До голяма степен. До голяма степен чрез състава, който е съобразен с нашите почви на базата на анализите, които правим от цялата страна и знаеме... долу-горе сме ориентирани в това какво липсва в почвите и съответно приготвяме листните торове да могат да отговорят адекватно на необходимостите. Освен това - това което е уникално в нашите листни торове, това имуномодулация. 

Борислав: А на мен това ми направи впечатление - че на всички етикети на твоите продукти, навсякъде пише имунотехнология, имунотехнология... И ти от вече немалко години се занимаваш точно темата за имунотехнологията, докато големи корпорации - европейски и световни, едва преди 1-2 години започнаха с тази тема. Тука ли е ключа към успеха и решаването на проблемите?
Ивелин Желязков: Това е бъдещето, тъй като в един момент тия отровни технологии, които се ползват в момента, ще бъдат заменени с нещо по-безопасно. Това е именно имуномодулацията. Възможностите на растенията са огромни. Те имат изработени механизми срещу всички нападения, с които са се срещали в процеса на еволюцията и техните възможности са много големи. Въпросът е, че тия възможности поради една или друга причина, не могат да се реализират и растенията попадат под ударите на патогени или на на вредители. Това, което ние сме направили, е да им помогнем да могат да организират имунната си система за тотален имунен отговор.Тоест ние предоставяме ресурс на растенията, чрез който те засилват възможностите си да организират именно такъв тотален имунен отговор. И той може да бъде насочен едновременно срещу гъбни патогени, срещу вируси, срещу бактерии и срещу насекоми. Това едновременно.

Борислав: При кои култури са ви най-добри резултатите?
Ивелин Желязков: При пшеница основно са ни най-добри резултатите. Там имаме лечебен ефект чрез имунната система на растенията на основните заболявания при пшеницата. Казвам лечебен ефект, не само превантивен, тъй като ние от доста години, от доста години, подготвяне Акрамет Класик за биологично отглеждане на зърнени култури и извършваме непрекъснато всяка година експерименти на големи площи за производство на пшеница и на други зърнени култури без употреба на фунгициди и на инсектициди. И добивите съвсем не са лоши - или са еднакви, или са до 10% по-ниски от конвенционалната растителна защита.

Борислав: Тука говорим за чиста технология?
Ивелин Желязков: Говорим - да. За абсолютно чиста технология.

Борислав: Освен в сектора на зърнопроизводството, какво приложение друго? В овощарство, зеленчукопроизводство?
Ивелин Желязков: Във всички сфери. Приложение във всички сфери. Сега навлизаме много, много усилено в розопроизводството, в лозарството и в овощарството. Там позволява да се справяме с болести, които конвенционален начин са изключително трудни за овладяване. Както е жълтата ръжда при при розата. Тя нанася огромни щети, но чрез имунитета - там е Акрамет Ултра, чрез имунитета може да бъде ограничена до минимум. При овощарството такива заболявания, тежки заболявания, каквито са бактериозите, огненият пригор, различните видове рак също се ограничават. Не казвам, че има такъв силен лечебен ефект, но могат да бъдат ограничени - пак чрез имунитета. 

Борислав: Хубаво е, може би, накрая да кажем, че вашите листни торове… Те могат да се комбинират и с конвенционалните решения.
Ивелин Желязков: Да, имаме разработени и проведени тестове за съвместимост с конвенционалната растителна защита. Могат да се смесват. Имат силен синергичен ефект, което е много важно и позволява дозите на конвенционалните средства да бъдат намалявани с 30 до 50% в някои случаи.

Борислав: Това си е и икономия на пари.
Ивелин Желязков: Да. Икономия на пари и съответно по-малък риск от химията за хората, които обслужват и по-висока рентабилност, което е най-важното. Тази година имаме доста промени във формулациите и общо взето съм доволен от резултатите, тъй като това, което идва досега като снимков материал като резултати, така, ни кара да да бъдем обнадеждени, че сме на прав път и хората са доволни. Тъй като се вижда… ясно се вижда ефекта, разликата.
Борислав: Аз лично съм виждал и съм присъствал... наистина фермери, които споделят. Така че благодаря за споделените мисли, насоки и мога да кажа че всеки, който се интересува от алтернативен високопрофесионален подход в сферата на земеделието, може да прочете повече по темата на сайта на akramet.bg, както и да се включи в специализираната група във Фейсбук “Растителна защита и торене”. Това е. Не забравяйте да се абонирате за канала на АгроКлуб БГ и да коментирате видеото. Мерси още веднъж.

Ивелин Желязков: И аз благодаря!
 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg