Как започна кампанията по розобера при вас и каква ще бъде годината?
Започнахме активно розобера преди 2-3 дни. Кампанията ще е много добра като качество на реколтата. Но като реализация ще бъде в другата крайност - много лоша. Цените са изключително ниски. В момента цената, която се предлага за изкупуване на розов цвят е 1,50 лв./кг. Първоначално се говореше за 2 лв./кг. Берачите си искат по 1 лв./кг. Да не говорим, че този лев е нерегламентиран и няма как да се узакони по някакъв начин. Като добавим и другите разходи - транспортни, за закуски на берачите и т.н., разходът нараства до 1,20 лв. И така остават около 30 ст. за производителя. Реалната себестойност е около 2 - 2.10 лв./кг. и на практика стопанинът е на загуба с около 60 ст.
Вие от много години сте в този бизнес. Как се промени той?
Ние бяхме първата кооперация в България, която започна производството на био рози. Когато започвахме своето производство, фермерите бяха много малко. Държавата изпусна контрола на разсадите, които се произвеждат в България. И веднага ви давам пример - в нашето село аз и още едно момче сме сертифицирани производители на разсад. В същото време обаче в селото има още 22-ма нерегламентирани производители на разсад. Да не говорим, че има полета с рози, които въобще не съществуват…
Нали тук новият закон за розата трябва да помогне…
Мисля, че това е едно от добрите неща в Закона, защото дестилериите директно ще купуват от тези, които продават цвят. Не се минава през прекупвачите. Предходни години те си изкарваха от килограм поне по 50 ст. печалба. Сега всичко ще се продава директно на дестилериите и то с фактура .
Има и някои неща в Закона, които трябва да се доизгладят. Самият Закон е от 6 страници и 3 от тях са само със санкции. Така не се регламентира даден сектор. Хубавото е, че все пак бе направен и влезе в сила, но тепърва има накъде да се разгърне и ще има много изменения.
Смятам, че като символ на България, розата и розовото масло трябва да получат подкрепата от държавата и да се намеси…
Тя сега нали се намесва с регистрацията на полетата с рози от сортовете Алба и Дамасцена...
В България се признават само два сорта роза Алба и Дамасцена. Другите сортове като Сентофолия и Радуга също имат добри показатели и в розоварните от тях се произвеждат добри води, продават се на пъпки за чайове и т.н., но те няма да се признават. На практика, ако държавата отпусне някакво финансиране - както сега министър Танева обяви, че ще има мярка COVID-19, хора, които отглеждат тези сортове - като мен, няма да могат да се възползват от него. Но аз например, имам пазар за продукцията от тези два сорта.
Смята също, че решението на проблемите в сектора не се крие в субсидирането. Субсидиите са само временно решение.
Недоволни от ниските изкупни цени, някои производители обвиняват дестилериите за това...
Има обвинения към дестилериите, че изкупуват розовия цвят на много ниска цена. Нашата кооперация има дестилерия за био масло и ние сме и от двете страни - на производството (на разсад и на цвят), дестилиране и търговия. И по отношение на търговията мога да кажа, че досега няма нито един сключен контракт на дестилерия с чуждестранен клиент, който да иска българско розово масло. Затова е нормално да има притеснения, че това, което се произведе няма къде да бъде реализирано.
Ваши колеги коментират, че има сериозни залежи на розово масло от последните години. Какви са вашите наблюдения?
Има нереализирано масло, но то е с лошо качество. А такова масло няма как да се продаде на пазара. Пазарът не прави компромиси! И веднага ви давам пример с колега, който има биологична дестилерия и миналата година имаше договор за 100 кг. биологично розово масло с френска фирма. При изследвания френската компания установява, че 60% от маслото е синтетика. То вече не може да се продаде.
Но наблюденията ми са, че истинското розово масло много от колегите са успели да продадат.
Смятате ли, че в сектора се получи един балон, който вече се спука - в стремежа си всеки да излезе на пазара се създадоха насаждения и дестилерии и в един момент предлагането стана прекалено голямо, пазарът се пренасити? Все пак потреблението в световен мащаб на розово масло е постоянна величина, а производството значително нарасна…
Действително през последните години се наду такъв балон. Аз ви казах малко по-рано примера с 22-мата производители на разсад, които на практика са в сивия сектор - нито се облагат с данъци, продават на пазара и печелят. Сега обаче няма кой да им купува розите.
И самите дестилерии донякъде имат вина, защото до преди три години имаше глад за розов цвят, заради слаба реколта. Тогава много дестилерии имаха подписани договори, за разлика от тази година. При тази ситуация те виждаха, че няма как да изпълнят договорите си. Достигна се до цена от 5-6 лв./кг, дори до 8 лв. Това са нереални цени, също както в момента 1,5 лв. е нереална цена. Голяма част от розоварните тогава фалираха, защото не успяха да издържат на натиска.
снимки: личен архив
© 2020 Село - AgroClub.BG
