Общо 8 млрд. евро са предвидени за ОСП в ЕС в рамките на двегодишния преходен период 2021-2022 г. От тези средства над 880 млн. евро са за България, като 200 млн. евро са по плана за възстановяване от Covid-19.
„Много сериозна подкрепа идва от инструмента „Следващо поколение“ (Next Generation), предложен от ЕК, който осигурява допълнителни 200 млн. евро през първите две години за земеделските производители, при това с насоченост към конкурентноспособността и допринасяне за екологичните цели на ЕС. Запазва се и бюджетът, който ежегодно се предоставя чрез Националния съвет на земеделските производители, всички възможности, осигурени чрез държавни помощи, както и други инструменти, така че да преодолеят трудностите и да направят крачка напред в посока развитие.“
Евродепутатът Асим Адемов, зам.-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) насочва вниманието към новата дефиниция „активен фермер“, с която се слага край на порочни бизнес модели, чрез която се източват европейски субсидии от лица и свързани с тях фирми /без да имат нищо общо със земеделието/. Гласуван е и таван на плащанията до 100 хиляди евро на стопанство, казва Асим Адемов и обяснява:
Дефиницията обхваща три елемента – минимален праг на селскостопанската дейност от цялостната икономическа дейност на земеделския стопанин, изготвяне от държавата-членка на негативен списък на получатели на директни плащания и прозрачност на юридическите лица, ако дружеството, което получава плащанията, е част от голям холдинг с различна земеделска дейност“.
Българските земеделци искат тази политика да бъде съобразена регионално с държавата ни, защото смятат за несъпоставими условията, които имат фермерите в Германия и тези в България например. „Там фермите са пето, шесто поколение и при тях всичко отдавна е създадено и инвестирано, а при нас тепърва се създава“ – каза в интервю за БНР-Бургас Илия Проданов, председател на Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“ и член на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ):
„Най-голямото ни притеснение е озеленяването, до каква степен то ще засегне производството. Да не стане така, че да ни е по-изгодно да сме без субсидии, отколкото да изпълняваме зелената политика. Основно притеснение е и какви изисквания ще ни наложат. Не можем да пръскаме, защото близо половината препарати вече са забранени. Ако допълнително ни наложат рестрикции, това още повече ще свали добивите. Оставяме 5% угари, което няма да бъде достатъчно, за да получим тези 5% зелени плащания и се оказва, че с нашите стопанства, трудно ще бъдем конкурентоспособни.“
Илия Проданов приветства това и уточнява, че зърнопроизводителите от неговата асоциация от години искат въвеждане на понятие „активен фермер“.
„Това е много важно - традиционните фирми, които са се наложили, които са инвестирали в земята, която обработват, трябва да имат някаква защита. „Активен фермер“ ни дава някаква защита, че ние сме истинските фирми.“
източник: БНР