Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Зелената архитектура в Европа след 2020 г. - добри земеделски практики

Зелената архитектура в новата обща селскостопанска политика на Европа ще включва всички аспекти, които допринасят за околната среда и климата. От една страна са еко схемите по директните плащания (Първи стълб), а от друга - ангажименти по управление на дейности, насочени към околната среда и климата в рамките на Втори стълб - Програма за развитие на селските райони. 

За да получи пълния размер на плащанията, земеделският стопанин трябва да изпълнява предварителни екологични условия на ОСП . 

От Координационна група за ОСП 2021-2027 към Министерство на земеделието, храните и горите представят примерни добри земеделски практики*

Биоикономика - Синергия между животновъдство и растениевъдство отпадъкът от едното производство служи за продукт в производството при другото. Оползотворяване на органичната материя и отпадъци от животновъдството след правилна преработка (биоразграждане) може да станат продукт за растениевъдството.

Въглерод поглъщащи практики Повишаването или поддържането на съдържанието на въглерод в земеделските земи, в съответствие със специфичните условия и характерни особености на земеделие е основно предизвикателство за земеделската политика.

Минимална обработка на почвата Минималните обработки запазват въглерода в почвата, предпазват я от ерозия, предотвратяват уплътняване на почвата, подобряват почвеното плодородие. Минималната обработка се характеризира с три основни принципа – минимално механично въздействие върху почвата, постоянно покритие на почвата с органична материя и диверсификация на културите, отглеждани последователно и/ или в асоциация.

Директна сеитба или преминаване към „консервационно земеделие. Консервационната оран (плитка) е всеки метод за обработка на почвата, който оставя остатъците от културите за предходната година. С тази техника най-малко 30% от почвената повърхност е покрита с културен остатък . 

Включване на стърнища и слама в почвата, мерки за увеличаване на нивото на органична материя в почвата, директна сеитба или превръщане в „природозащитно земеделие“ Системите за опазване на селското стопанство използват почвите за производство на култури с цел намаляване на прекомерното смесване на почвата и поддържане на културните остатъци върху почвената повърхност с цел минимизиране на щетите върху околната среда. 

Ротация на културите на ниво парцел

Диверсификация на културите на ниво стопанство (3-5 култури) - % от земеделските площи, заети с N-фиксиращи култури

Диверсификация на културите – повече от 5 култури в стопанството

Органично наторяване

Системи за многогодишно култивиране / отглеждане на многогодишни растения/ 

Редуване на ивици билки и цветя с обработваема земя; 

Устойчивата употреба на оборската тор; Изисква определени препоръки за подходящи техники за устойчива употреба на животинска тор, които изискват от своя страна подходящо съхранение и преработка на тора и подходяща техника за неговото разпръскване и инкорпориране в почвата.

Буферни ивици с естествена растителност например от 10 м. от водните басейни без торове и пестициди. Добра практика е земеделските стопани да увеличат поддържаните буферни ивици с естествена растителност например от 5 м. на 10 м. от водните басейни, в които не употребяват торове и пестициди

Увеличаването на нивата на органична материя в почвите е мероприятие, което има хоризонтални измерения спрямо редица други ползи за екосистемите, осигурява хранителни елементи за микроорганизмите в почвата, които са основа на биоразнообразието в нея и са част от естествения кръговрат на хранителни елементи, подобрява физичните характеристики и структура на почвата, задържа вода в орния слой, играе ролята на филтър при отмиване на хранителни и други вещества в подпочвените води. 

Практики за увеличаването на биоразнообразието, които надграждат изискванията, предвидени в ДЗЕС 9 – Минимален размер на земеделските площи, заети от непроизводствени характеристики или площи = 5%, опазване на характеристиките на ландшафта = да не се унищожават живи плетове, дървета и други характеристики на ландшафта, забрана за отрязване на живи плетове и дървета в размножителния период на птиците – 1 април-1 юли. В този случай, пример за добра практика може да бъде: земеделските стопани да увеличат от 5% на 10% характеристиките на ландшафта или непроизводствените площи (живи плетове, дървета, ивици с горски цветя); да използват определени тревни видове, които са традиционни и са благоприятни за насекомите, които опрашват растителността или да отглеждат върху повече от 5% (например 10%) от земята определени видове, които са традиционни и са подходящи за насекомите опрашители – напр. медоносни култури;

Мултифункционални ивици с подходяща растителност (медоносни растения, билки, цветя, растения подходящи за опрашителите). Подхода за увеличаване на органична материя в почвите може да бъде допълнен с ангажимент по втори стълб за т.нар. поддържане и изграждане на мултифункционални (растителни) ивици около обработваемите площи, които освен изброените по-горе ефекти влияят положително и на друг важен процес в земеделието - опрашването. Използването на конкретни местни адаптирани растителни видове при изграждането на тези ивици, които създават благоприятни условия за местообитание и подобряване на биоразнообразието в комплекс с опрашването. Самите ивици изпълняват своята надграждаща роля и чрез: съхраняване на органична материя в почвата, физическа бариера, естествено местообитание за насекоми и микроорганизми имащи отношение към правилното функциониране на екосистемите и подобряващи биоразнообразието. Такава практика задължително следва да е съпроводена със задължение за ограничаване на използването на продукти за растителна защита. 

Устойчива употреба на растителен размножителен материал (адаптиран към климатичните промени) – използване на семена и размножителен материал за сортове, които отговарят на екологичните предизвикателства – суша, студ, устойчивост на болести.

Възможна практика за надграждане на минималните изисквания може да е свързана с отчитане влиянието на промените в климата върху болестите по животните – стимулиране при спазване на по-високи изисквания. Увеличаването на броя на нововъзникващите болести по животните със зоонозен характер се дължи на няколко фактора, по-важни от които са: еволюционни промени на инфекциозните агенти, които водят до повишаване на тяхната патогенност, промени в гостоприемниковите и векторните популации, климатичните и екологичните промени, глобализацията в икономиката, търговията и туризма, човешката дейност и др. Климатичните промени играят ролята на катализатор за промяната на спектъра на патогенност.

Балансирано хранене на животните; Стратегии за хранене на селскостопанските животни. Целят опазване на човешкото здраве, като се намалят емисиите на амоняк във въздуха. 

Управление на азота, като се взема предвид пълният азотен цикъл; 

Нискоемисионни практики за съхранение и разпръскване на оборския тор;

Нискоемисионни практики за сградите за отглеждане на животните; 

Продукти за растителна защита към този вид подход може да се поеме ангажимент за устойчива употреба на препарати за растителна защита и постепенно намаляване на нивата им, чрез техники и методи за прецизно влагане на препарати;

Използването на нискорисковите продукти за растителна защита;

Стимулиране на интегрирано производство на растения и растителни продукти (по преценка и/или препоръка на консултанта за интегрирано производство), земеделския стопанин да може да прилага щадяща околната среда доза на ПРЗ;

Прилагане на инструмента за устойчивост на земеделските стопанства за хранителните вещества.

*Списъкът отразява дискусии в други държави-членки, свързани с въвеждането на по-силен екологичен елемент в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. като основен аспект, който Европейската комисия (ЕК) предлага в Реформата на ОСП.

© 2019 Агро Клуб - Agroclub.bg
 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

  • трайни насаждения
    09.12.2019 г.
    5211
    Производители на плодове предлагат нови екo практики за ОСП след 2020 г
    Виж повече
  • no till
    07.12.2019 г.
    4630
    Консервационното земеделие като еко технология за отглеждане на полски култури
    Виж повече
  • зелена архитектура
    20.11.2019 г.
    46636
    Какво предвижда новата Зелена архитектура на ОСП 2021-2027 в детайли (АНАЛИЗ)*
    Виж повече
  • Десислава Танева
    10.11.2019 г.
    84856
    Десислава Танева: Можем да направим ОСП адаптирана към националното си земеделие (ИНТЕРВЮ+ВИДЕО)
    Виж повече
  • еко
    09.11.2019 г.
    87467
    Десислава Танева: Земеделците ще имат думата за новите еко правила в ОСП! (Видео)
    Виж повече
  • no till земеделие
    21.10.2019 г.
    127165
    Истината за No-Тill земеделието в България (АНАЛИЗ)
    Виж повече

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg