За мълчанието на пчелите и (не)желанието на хората да ги чуят!

12.05.2020 г.
34897 2
Десетки хиляди пчели за поредна година загинаха след пръскане с инсектициди в региона на Плевен. За това алармира чрез фейсбук профила си био производителят и председател на Българска асоциация биопродукти Албена Симеонова, като се позова на сигнали от пчелари в района. Масова смърт на пчелни семейства има в селата Новачене, Санадиново, Въбел, Драгаш, Любеново, Долни Вит, Милковица.

Проблемът със смъртността на пчелите заради пръскане на земеделски култури не е от днес или вчера, но все така не може да намери своето решение. Обновената Наредба 13 за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и провеждането на растителнозащитни дейности все още няма финален вариант и не е обнародвана, месец след като приключи общественото ѝ обсъждане (на 9-ти април - бел.авт.). По информация на Земеделското министерство по време на обсъждането са постъпили много разнопосочни становища, които в момента се разглеждат, доизчистват, водят се бележки по тях и все още няма окончателен вариант. 

Със или без Наредба 13, в настоящия ѝ или в нов вид обаче, проблемът с измирането на пчелни семейства заради нерегламентирано пръскане ще остане. Обществена тайна е, че в някои случаи се слагат завишени норми на ПРЗ, за да се спасят посевите, а с това се пожертват пчелите, от една страна. А да търсят правата си пчеларите срещу солидни бизнес интереси в повечето случаи се оказва кауза пердута. От друга страна разединението на пчеларите често се оказва спънка в комуникацията им със земеделците. 

Случаят от преди ден с отровени пчели не е единичен. “Има много случаи на отравяния и тази пролет - главно ни сигнализират пчелари в Североизточна България - Търговищко, Варненско. Положението си остава, както и преди. Но, честно казано - не вярвам и да се промени с тази Наредба.” Това каза пред АгроКлуб инж. Михаил Михайлов, председател на Български обединен пчеларски съюз. От страна на пчеларите беше предложено да се пръска в тъмната част на денонощието с по-силно отровните за пчелите препарати. “Искахме също така да се намали с 1 час пръскането - вместо до 10 часа сутринта, да бъде до 9 часа, но там срещнахме много яростен отпор и не знам все още какво ще утвърди в крайна сметка министърът на земеделието”. Според Михайлов, който е в работната група към Земеделското министерство за Наредба 13, тя като цяло е добра и в настоящия си вид, но липсва контрол от страна на Агенцията по безопасност на храните и по специално на Дирекция Растителна защита и местните служби по земеделие. Именно заради това се стига до големи загуби на пчели. 


Михаил Михайлов:

“Когато има сигнал за отровени пчели, веднага сигнализираме Растителна защита в ОДБХ и Службите по земеделие, но въпросът е в това дали има издадена надлежна заповед за пръскане - т.е. дали има разрешение. Тя е свързана с уведомление, че предстои авиационно или наземно третиране на посевите. Независимо какъв вид е обаче, трябва предварителна заповед, в която да се посочат в кои дни, в кои землища, каква култура и с какъв препарат ще се пръска. Те се издават от дирекция Растителна защита на ОДБХ. Ето сега, например цъфти рапицата. И във фаза на цъфтеж, когато се множат вредителите (като рапичен цветояд), може да се издаде разрешение за третиране на посевите. В крайна сметка точно тогава и пчелите са вътре в растенията и именно тогава се поразяват най-много насекоми. Личното ми мнение, което открито съм заявявал и в работни групи по Наредбите и на Консултативния съвет по пчеларство в Земеделското министерство, е да се забрани пръсканията по време на цъфтеж, когато пчелите опрашват растенията. Икономическият интерес обаче няма как да позволи това да се случи”.

По темата разговаряхме и със зърнопроизводителя от Карнобат Илия Проданов, който е и председател на Сдружението на НАЗ за региона. Той също участва в работната група по Наредба 13:

“Нашето становище като Асоциация е внесено в срок с всички аргументи - на първо място всяка култура си има фази на третиране, има си температура, при която трябва да се третира. Няма как да пръскаме пшеница с хербицид или с инсектицид през нощта. Тогава температурата е много ниска. Моето стопанство, например, е близо до морето и вечер температурите падат под нулата почти до края на април. В такъв случай ще хвърляме препаратите на вятъра. За всеки един препарат, който е регистриран в България, и е получил разрешение за употреба и от Европейския съюз, е посочено в каква фаза на културата се използва. На второ място - голям % от препаратите, с които пчеларите са имали проблем преди, през последните години вече ги няма. Много голям % от инсектицидите се спират изцяло от производство до края на годината - и то най-масово използваните системни препарати”.


Илия Проданов:

“За да се получи добър диалог, трябва да има отсрещна страна. А при пчеларите често липсва такава. Не може на обсъждането на Наредбата за опазването на пчелите, от нашия бранш да присъства само нашата Асоциация, а от страна на пчеларите има 10 асоциации. Самите те в работната група не могат да постигнат разбирателство помежду си, както и до единодушно мнение. Така стигаме до определено решение с едните, но другите казват, че не са съгласни. И се стига до задънена улица” Именно заради подобно разединение, често е трудна и комуникацията по региони”, разказва младият земеделец и споделя, че в техния район комуникацията с пчеларите е на много добро ниво - своевременно се уведомяват за предстоящи мероприятия, за да могат да приберат пчелите, спазват се часовете за пръскане с инсектициди...   
 
Самият председател на пчеларския съюз Михаил Михайлов признава, че добрите примери за съвместна работа между земеделци и пчелари са най-вече там, където има разбирателство и между самите пчелари:

“Има добра симбиоза най-вече там, където земеделецът е и пчелар, разбира се зависи и от човека до колко добронамерен е към пчеларите. Най-добре се решава въпросът обаче, когато и земеделецът е пчелар. А още по-добре се работи, когато в съответния район има и пчеларско дружество. В тези случаи комуникацията и навременното уведомяване се случват. Много е важно пчеларите да знаят с какво се пръска, защото ние и сега имаме съмнение какво се слага в контейнерите. Много е важно и това доколко добре са почистени машините от предишни препарати”. 

И без да слагаме всички под общ знаменател, нито пък да твърдим, че е лесно постижимо, е важно да кажем, че при добра воля, добронамереност и добра комуникация, може да се постигне така търсеният баланс, от който се нуждаят както пчеларите, така и земеделските стопани и в частност зърнопроизводителите. Не на последно място е и ролята на контролиращия орган - БАБХ - защото в противен случай, колкото и каквито и промени да се въведат с Наредба 13, то спазването им винаги ще е под въпрос... 


А случаят с хилядите измрели пчелни семейства в плевенските села го доказва…

*АгроКлуб изпрати запитване към Министерство на земеделието и БАБХ има ли официално постъпили сигнали за отравяне на пчелни семейства на територията на страната от началото на годината до момента? От кои региони са и какви мерки са предприети от страна на БАБХ? Отговорът очаквайте по-късно в секция Новини.

© 2020 АгроКлуб - Agroclub.BG


 
Коментари 2
  • Някой
    16.05.2020 г. 06:34
    А вие сигурни ли сте, че са отровени? Може да умират от мрежата 5G
  • sega-gs
    15.05.2020 г. 17:55

Коментари:

  • НАЗ
    11.03.2020 г.
    9291
    Людмил Работов: Трябва да намерим работещо решение и за земеделците, и за пчеларите!
    Виж повече
  • пестициди
    10.03.2020 г.
    8262
    Ограничават употребата на пестициди с цел опазване на пчелите
    Виж повече
  • Мариела Йорданова
    24.12.2019 г.
    6105
    Мариела Йорданова: Въпрос на осъзната отговорност е пчелари и фермери да работят в синхрон! (ВИДЕО)
    Виж повече

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg