Според службата за изменение на климата Copernicus между декември 2022 г. и февруари 2023 г. средната температура е била с 1,4°C над средната за периода 1991-2020 г. Особено през февруари 2023 г. високите температури, съчетани с липсата на дъжд, доведоха до условия в Западна и Южна Европа, по-сухи от средните – в няколко региона се наблюдаваха ниски нива на почвена влага.
Картите по-долу използват данни от мисията на ESA за влажност на почвата и соленост на океана (SMOS), която осигурява глобални наблюдения на влажността на почвата. Сравнението, показано тук, дава ясна представа за сериозността на сушата, засегнала Централна и Западна Европа през 2023 г.
Въздействията от сушата са особено видими във Франция, Испания, Обединеното кралство и Северна Италия и пораждат опасения за водоснабдяването, селското стопанство и производството на енергия.
Продължителната суша в Европа може да има негативни последствия за околната среда, икономиката и населението. Някои от потенциалните проблеми, пред които може да се изправи континентът, са:
- Намаляване на земеделската продукция: Земеделските култури могат да пострадат от недостига на вода, което може да доведе до намаляване на продукцията, намален приход и потенциално повишаване на цените на хранителни продукти.
- Воден стрес: Наличието на чиста, прясна вода може да стане ограничен ресурс, което да засегне домакинствата, индустрията и селското стопанство. Водните конфликти и ограничения може да се разрастват между региони и държави.
- Влошаване на качеството на водата: При намалено водно количество, замърсителите се концентрират, което може да доведе до влошаване на качеството на водата и увеличаване на риска от заболявания, свързани с водата.
- Екологични проблеми: Сушата може да доведе до загуба на местообитания, смърт на растителни и животински видове и влошаване на биоразнообразието. Това може да повлияе на екосистемите и да има дългосрочни последствия за околната среда.
- Повишаване на риска от пожари: Периодите на суша увеличават риска от горски пожари, които могат да имат опустошителни последствия за околната среда, човешките животи и имуществото.
- Социални и икономически последствия: Сушата може да доведе до миграция на население от засегнатите региони, което може да създаде напрежение в обществото и да натовари инфраструктурата и ресурсите на приемащите общности.
- Енергийна криза: Водата е важен ресурс за производство на електроенергия. Сушата може да се отрази на производството на хидроелектрическа енергия и охлаждането на термоелектрически и ядрени централи, което може да доведе до енергийна криза или повишаване на цените на енергията.
- Повишаване на емисиите на парникови газове: При липса на достатъчно водни ресурси, може да се наложи използването на алтернативни източници на енергия с по-високи емисии на парникови газове, като изгаряне на фосилни горива.
- Земна ерозия и обезпочване: При продължителна суша се увеличава рискът от земна ерозия и обезпочване, което може да доведе до намаляване на плодородието на почвата и загуба на земеделски земи.
- Психологически и здравни проблеми: Сушата може да доведе до стрес и тревожност сред населението, особено в селските райони и земеделски общности, които са най-уязвими към неблагоприятните условия.
За да се справят с тези предизвикателства, правителства, общности и отделни лица могат да вземат мерки, като разработване на стратегии за адаптация и управление на водни ресурси, стимулиране на иновации в областта на водоспестяващи технологии и подобряване на икономическата устойчивост на засегнатите общности.