Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Дъждът върна надеждите за добра есенна сеитба, но вижте какво причини сушата досега (ГРАФИКА)

09.10.2020 г.
7309
Продължаващият втори ден дъжд над цяла България, на места интензивен, върна надеждите на земеделските производители за нормална есенна сеитба, на фона на изключително дългата суша за втора поредна година.

Падналите валежи ще допринесат за частично компенсиране на огромните водозагуби на язовирите от сушата и неправилното източване на води за частни ВЕЦ-ове.

Заради валежите временно се забавя прибирането на реколтата от ябълки и круши, както в Северна, така и в Южна България, главно в региона на Пловдив.

Заради рекордната суша през настоящата стопанска година получените средни добиви от пшеница за страната по данни на Оперативните анализи на основни земеделски култури на МЗХГ са 394 кг/дка и са най-ниските за периода 2015-2020 г. Средният добив на пшеница през 2020 г. е с 19.1% по-нисък от средния добив за страната за предходния петгодишен период. 

В условията на настоящата година в 10 области на страната (Добрич, Варна, Бургас, Сливен, Ямбол, Шумен, Търговище, Силистра, Разград, Русе) са получени значително по-ниски добиви, в сравнение със средните за съотвтната област за последните 5 години. Намалението варира от 68 % за област Добрич до 15 % за област Разград. Всички тези области попадат в Североизточна и Югоизточна България. В други 10 области (Хасково, Кърджали, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София – област, Монтана, Видин, Ловеч, Габрово) средните добиви през 2020 г. превишават средните добиви за съответната област за последните 5 години. Увеличението варира от 68 % за област Кърджали до 13 % за област Ловеч.

В останалите 7 области на страната (Благоевград, Кюстенди, Перник, София – град, Враца, Плевен, Велико Търново) добивите през настоящата година са в рамките ( -6 % - +3 %) на средните за съответната област за последните 5 години. 

Полученият през настоящата година по-нисък среден добив от пшеница за страната (с 19%) и отбелязаните по-горе сериозни отрицателни (от 15 % до 68% в 10 области) и положителни отклонения (от 13 % до 68% в 10 области) от средните добиви по области за минал петгодишен период могат да се обяснят с различията в метеорологичните условия по райони и с различната комбинация от агрометеорологични фактори по време на най-важните фази от развитието на пшеничните растения .

реколта 2020 - суша


Биологията на зърнено-житните култури е уникална, тъй като се подчинява на особени извиквания към температура, светлина и влага, по фази на растеж и стадии на развитие. Всяка аномалия в някой от тези фактори създава известен риск при отглеждането, особено ако е попродължителна. Влагозапасеността през есенно-зимния период е от ключово значение за правилното развитие на посевите.

През есенните месеци на 2019 г. и през януари на 2020 г. пшеницата във всички области на България се е развивала при дефицит на влага, който е бил и основният лимитиращ фактор (Графики на отклоненията от месечните норми на валежи по време на вегетацията на пшеницата по области, групирани по положителни и отрицателни отклонения на добива и карти с индекса на почвено засушаване по данни на Месечните хидрометеорологични бюлетини на НИМХ). През декември валежите в по-голямата част от страната са под 50% от климатичните норми, а почвените влагозапаси в края на есента – необичайно ниски за сезона. През януари измерените суми на валежите в цялата страна са пониски от климатичната норма за този месец, като средната стойност на дефицита на валежите за страната е 81% спрямо нормата.

В Североизточна и Югоизточна България (тук попадат и областите с най-ниски средни добиви за 2020 г.) почвеното засушаване е по-силно с индекси от силно до повишено, за разлика от останалите райони на България, в които са отчетени индекси от умерено до нормално почвено засушаване. В допълнение към сериозното засушаване през януари в голяма част от районите са регистрирани и максимални температури над 15°С, поради което оценката за състоянието на есенниците като цяло е незадоволителна. Наблюдаваните през януари 2020 г. повреди по зимните житни култури, изразяващи се в пожълтяване на листната маса са вследствие на дефицита на влага и са необичайни за този период от годината.

През февруари и март валежите в областите с положителни отклонения от средните добиви (2015-2019 г.) са значително по-високи от месечната норма на валежите, чрез което се компенсира недостига на влага в почвата от предходните месеци. През февруари и март в голям брой от областите с отрицателни отклонения от средните добиви валежите са около нормата и са недостатъчни да компенсират по-големия недостиг на влага от предходните месеци.

Така например отчетеното количество валежи от началото на м. Октомври, 2019 до края на м Март, 2020 в района на Генерал Тошево (област Добрич) е 144 mm, което е крайно недостатъчно. За многогодишен период обхващащ 1953-2019 г., само седем години са с по-ниски стойности като последните две са 2000-2001 (134.10 mm) и 2006- 2007 (120,20 mm). През м. март картината в областите с най-големи отрицателни отклонения на добивите допълнително се усложнява, когато след период на затопляне с максимални температури над +20 о С през няколко последователни дни са отчетени минимални температури от -1 до -4,5 о С , а на някои места и до -6 – 8 о С. През април валежите са под нормата и съответно индексите на почвено засушаване са по-високи във всички области с отрицателни отклонения от добивите.

В преобладаващия брой области с положително отклонение на добивите валежите през април са над нормата. В областите с най-високо положително отклонение на добивите (Пловдив, Пазарджик и Кърджали) валежите са превишавали с над 200 % средната норма за дългогоодишен период. До средата на първото десетдневие на април на много места в страната са регистрирани отрицателни минимнални температури. В края на второто и началото на третото десетдневие е отчетено съществено понижение на минималните температури. На места в югозападните и североизточните райони на страната са образувани слани.

През май независимо от факта, че валежите в почти всички области са около или малко над нормата, индексите на почвеното засушаване се запазват високи в почти всички области, с изключение на Пловдив и Пазарджик, където са умерени. През второто десетдневие агрометеорологичните условия се определят от сухо и необичайно топло за сезона време. На много места в страната са регистрирани максимални температури до и над 34°С. Това предизвика скъсяване на междуфазните периоди в развитието на зимните житни култури. В повечето области фазите изкласяване, цъфтеж, оплождане и наливане на зърното се осъществяват при дефицит на влага. На места в Източна България, вследствие продължителното пролетно засушаване, състоянието на есенните посеви е влошено.

През месец юни валежите в областите с най-сериозно намаление на добивите (Добрич и Варна) са обилни и многократно превишават месечната норма с около 200 %. Те допълнително влошиха състоянието на посевите като доведоха до масово развитие на сапрофитни гъби и влошаване физичните качества на зърното.

В заключение, анализирането на агрометеорологичните данни в областите с най-голямо отрицателно отклонение на добивите от пшеница през 2020 г. показва, че те са получени в резултат на комбинация от следните фактори:
  • крайно недостатъчно валежи през есенно - зимния период и задълбочаваща се суша до навлизане на културите в стопанска зрелост;
  • високи средни дневни и абсолютни максимални температури през зимните месеци;
  • възвратни мразове при настъпване на фаза вретенене;
  • интензивни количества валежи във восъчна зрелост
  • картината е усложнена освен от натрупване на много видове стрес и от взаимодействия с технологични решения и сортов състав.
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg