Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Танева: Министрите са временни, стопаните остават, популистките фойерверки ще угаснат (ИНТЕРВЮ)

Интервю с министър Десислава Танева за водената аграрна политика, позицията на България по отношение на новата ОСП и националните стратегически планове; предстоящият прием на проекти по мярка 4.1 и 4.2, субсидиите по схемите за обвързана подкрепа; иницициативите за законодателни промени в сферата на земеползването; подпомагането на устойчивото развитие на фермерските пазари и достъпът чрез къси вериги на доставки до чиста храна; субсидиите за едрите в земеделието и европейската рамка за начинът на функциониране на директните плащания; инвестициите в напояването и подобряването на градозащита, както и темата за Закона за браншовите организации в земеделието - всичко това в контекста на предстоящите избори и надигащият се реваншизъм и популистки лозунги - чуйте детайлите в интервюто на АгроКлуб с министър Десислава Танева.


В последните дни от вашия мандат като Министър на земеделието върху какво работите?
В последните дни на изтичащия мандат работим така, както сме направили и обявили нашата програма, каквото е ежедневието. Не си позволяваме да изоставаме от темпото, предвид на това, че изборите са циклични, сменят се мандати, но всяко забавяне би се отразило, в крайна сметка върху сектора и развитието му. И всеки отговорен политик би следвало да разбира това, и да работи така сякаш не е неговия край на мандата и за мен това е нормално. Какво е ежедневието и за какво работим последните дни? Отварянето на приемите по Програмата за развитие на селските райони така, както сме го комуникирали с неправителствения сектор и както сме тръгнали да го правим. Излязоха за обществено обсъждане насоките по приема по 4.1, а днес ще има заседание на тематичната работна група по отношение на насоките, и се надявам, че ще се постигне консенсус по отношение на онтологията на първия прием по 4.1. Продължава работата интензивно и по 4.2, тъй като ние индикирахме, а и така настояваше бранша в началото на годината да се пуснат възможно най-скоро. В същото време най-важното е финализирането на общоевропейското законодателство на Националната обща селскостопанска политика. По тази цел ние полагаме максимални усилия, за да защитим националните си специфични интереси в хода на тези триалози. Предстоят, надявам се, финални триалози. Само ще се върна към Съвет на министрите в Брюксел - физически, който премина, когато не беше публично открита дискусията в един болезнено, бих казала, откровен диалог между министрите, Португалското председателство и комисаря Войчеховски. Всички министри бяхме обединени в това, че законодателството трябва да бъде финализирано в рамките на португалското председателство, категорични бяха всички, защото земеделските стопани изискват яснота как продължава новата ОСП, че и без това преходния период от две години е твърде дълъг, и че ние много закъсняваме. Второто, по което се обединихме повечето земеделски министри, това е имплементирането на новите зелени цели по обявената Европейска зелена сделка в регулацията на ОСП. Това казах и аз, че в крайна сметка пред ОСП не можем да имплементираме всички задължения в различни сектори в общоевропейската политика, било то зелени, било то социални. Освен това зелените цели се обявиха твърде късно, беше стартирал преговорния процес по новата ОСП, и считаме така, за да бъда съвсем точна ще кажа повечето, тъй като в момента не мога да кажа колко от министрите изрично не се изказаха по тази тема, но всички, които я засегнаха, считаха че остойностяването на национални количествени измерения на зелените цели в ОСП, не следва да го правим сега по простата причина, че няма оценка на въздействието на обявената зелена сделка и нейните стратегии върху сектора като цяло, върху икономиката като цяло, и това би ни поставило, най-вече земеделските стопани, в едно неравнопоставено положение, освен и това, че всяка от страните членки тръгва от различна база за достигането на тези общоевропейски цели. Всички се съгласихме, че всяка страна членка трябва да даде своя принос, но това трябва да го направим много грамотно, много научно-обосновано, когато имаме достатъчно база данни откъде тръгваме, какво всяка страна трябва да даде като принос и как да го даде, и не само при ОСП, а и при всички други сектори.
 
Една откровена дискусия и какво мисли мнозинството министри. За нас най-важното остана и тези теми продължаваме да ги отстояваме - запазването в обхвата на триалога, възможността за продължаване на 13+2, обвързана подкрепа и преходната национална помощ. Това между другото искам да отбележа, че в тези две години имаме в общоевропейски план няколко постижения, които са първи за страната ни в нашия сектор, откакто сме членки на Европейския съюз. За първи път по инициатива в България бе изменен хоризонтален регламент “13+5” по инициатива на България, по наша организация и управление на тази инициатива как да стигнем до нейния финал и събирането на страни-членки съмишленици. Чрез това изменение стана възможно да предложим Covid-мярка на земеделските стопани, включително инициатива на България. Втората ни инициатива, която бе гласувана, приключи с гласуването и на поправка в Европейския парламент, беше запазването на преходната национална помощ. Когато влязохме в мандат тази тема беше затворена. Ние я отворихме, и не само я отворихме, а я приключихме успешно. Частично защитихме в едната част от законодателите и продължаване на обвързаната в 13.2. Това са малки наши победи, бих казала, но те са първите като дебют, България да инициира и да успеят докрай. Извън това, мога само да спомена, че всички модификации по програмите и Програмата за развитие на селските райони, името на лозаро-винарска програма, по която дадохме Covid-мерки на засегнатите производители и рибарската програма, България беше една от първите страни, която подаде модификация, и която пусна мерките, и която се разплати. Ние на практика по Covid мерките в Програмата по развитие на селските райони ще отваряме втори прием по Covid1 за тези, които не успяха по повод условията, бяха направени така, че да бъде реализиран първоприема, не успяха да кандидатстват миналата година, заради референтните стойности на стопанствата, които се отчита за плащане. Така, това е един детайл. Така, че това в мандата трябва да го отчетем. Това идва да покаже, че когато България е инициативна, уверена в това, което предлага и комуникира добре с останалите страни-членки и на общоевропейски ниво, може да получи политическа подкрепа така, че да си отстоява интересите. Това стана за първи път, надявам се, този опит да е добър пример как всяка страна членка, ако е достатъчно активна, може да си защитава интересите. Да, този мандат бе белязан от кризи.
 
Можем да кажем в този случай, че Covid кризата е създала една възможност да бъдем по-инициативни?
Категорично. Кризите винаги дават и възможности. И не само европейските инициативи постигнаха успех, но смятам че тази криза ни принуди да намерим и решения, които могат да бъдат надграждани и продължени, и това би било добре за българския земеделски стопанин. Даже още в края на нашия мандат ще продължим тези от тях, на които им идва времето, защото след изборите на 4-ти април все пак има време, в което ще излязат официално резултатите, процедура, по която ще бъдат връчени мандати и вероятно ние ще предадем със сигурност след 4-ти април управлението на следващия кабинет, а той ще е такъв, какъвто в крайна сметка народът каже, не мога да прогнозирам, не съм социолог. Ще влезем във времето на великденските празници, ние се подготвяме за това с нашия екип и от срещите, които имаме със земеделските производители, помощта която предоставихме на кланиците за изкупуване на български агнета, се счита за успешна, всички питат ще има ли такава помощ. Да, ще има такава помощ. В момента анализираме пазара, водим комуникации с неправителствения сектор и възможно най-бързо ще вземем такова решение да подкрепим кланиците за клане на български агнета. От друга страна в Министерството на земеделието създадохме така и комуникационна форма с търговските вериги, с тях ще комуникираме от другата страната и за предлагането им на българския потребител през тези оператори - упражнение, което много активно направихме миналата година. И тъй като в крайна сметка ние ще сме в този период, ще повторим това упражнение.
 
Това всъщност беше и ваша лична кампания и инициатива за повече българска продукция в чуждите търговски вериги. Това ли са новите мерки, по които работите, предвид че бяхме заплашени все пак от санкции?
Знаете ли, никога това, че в комисията имаме въпрос, питания, ние в България винаги го експонираме - “край, ще има санкции, процедури...”. Трябва да се гледа първо националния интерес и грижа за хората в родината ни. Трябва понякога да си даваме сметка, дали не е по-добре да си платим дори санкции, защото зависи какъв е техния размер, но да се грижим за хората, това е основното. Не, ние така и нямаме процедура по отношение на  регулациите, които приехме за повече регионална и местна продукция във веригите. Безспорно ползвахме външен международен правен капацитет, за да защитим тезата си. И до ден днешен няма започната такава процедура, но това го казвам, защото обичаме да спекулираме с това: “ето, сега ще се заведе процедура…”. Ама това не е най-големият драматизъм, всеки, когато е взел решение се е мотивирал от него. Аз и до ден днешен продължавам и съм убедена, че абсолютно нищо не нарушихме в тези решения. Нещо повече, дори в страни като Франция и  Германия се обръщат към политики, с които осигуряват предимство на местния производител в местните оператори, защото местната храна, първо и при всички случаи, е най-свежата храна, най-необработената, най-прясната, респективно най- здравословната. Това са неща, за които няма нужда да учим, както се казва, това го знаят и децата. Това е, според мен, линия на развитие на взаимоотношенията между различните звена в агрохранителната верига, и тази ще е политиката - стимулиране на директния достъп. Просто не е нужно да бъдем последни, по-добре е да бъдем първи.
 
В новата ОСП ще се отворят ли нови възможности за търговска реализация на българската продукция към масовите потребители на дребно?

Да, заложили сме много нови интервенции с цел да улесним директния достъп на производителите до потребителите. Извън това и като държавни мерки за подкрепа, ние сме го заложили и в програмата, ако имаме следващ мандат на управление, за това как да стимулираме развитието на фермерските пазари, и как да стимулираме достъпа на местния производител до местните потребители, в крайна сметка това е и най-полезната храна. Това ще продължим да го развиваме, без значение в каква ситуация ще сме в политически план, дали управляващи, или опозиция. Безспорно, когато си управляващ имаш възможността да реализираш своите виждания и политики, в крайна сметка и с тях си излязъл да поискаш доверието на избирателя. Но това трябва да го надграждаме, и винаги трябва да бъдем първи. Когато си първи, в крайна сметка получаваш от статуквото, каквото е то, наистина противопоставяне сериозно, както се случи с нас миналата година. Но виждам и следя всички комуникации в другите страни и водещите земеделски страни. Тя е същата - как да дадем предимството на достъп или по-скоро, как да осигурим безусловния достъп на местния производител до местния потребител. В тази посока ще работим ако имаме мандат за управление. Кризата дава и възможности, и аз смятам, че намерихме някои добри от тях, и до края на мандата си, до последния ден на тези от мерките, на които им дойде времето, както за българските агнета, те ще бъдат приложени отново, това го гарантирам.
 
Министър Танева, дни преди изборите не можем да не засегнем и този въпрос: Новите политически формации повтарят едно и също изречение, когато става въпрос за земеделие, че голямата част от субсидиите, отиват при малка част от едрите земеделци, вие много сте говорили по този въпрос, но може ли това да бъде променено, и реално да се повлияе върху малките земеделски производители и тяхното пазарно позициониране?
Аз затова, преди да вляза в детайл на този отговор ще кажа, че тези 30 дни предизборна кампания, за “здравето на вашите знания, е по-добре да изключим комуникационните канали (бел.ред.:социалните мрежи)”. Това в кръга на шегата, защото нали не прилича на един политик да говори така, но реалността е такава за съжаление - много популизъм, популизъм в повече, на така е не само у нас. Първо трябва да знаем, че разпределението на субсидиите следва общоевропейски правила, те следват земя. Просто субсидията е плащана на площ, тя следва земята, и това решение не зависи от нас, то не е национално. Второ, всички много добре го знаят, които работят в земеделие, които имат вече изграден административен капацитет и организации. Ние сме предприели и прилагаме всички мерки, с които можем да насочим повече средства към т.нар. недофинансирани или чувствителни сектори, а това са плодове, зеленчуци, животни за месо и мляко, като България плаща най-високата обвързана подкрепа от всички страни-членки на ЕС. Ние плащаме най-високата обвързана подкрепа. Аз мога да вляза тук и в друг детайл, че по отношение обаче на, как да кажа, на конкурентоспособност в добиви сме далеч от другите страни-членки, и тук може да гледате още в детайли, но няма да влизам в момента, само искам да се огранича в отговора на вашия въпрос. В новата ОСП, тъй като ние сме в момента една от страните-членки с пълна готовност, когато излезе финалното законодателство, да разпределим официалните бюджети между мерките, и да продължим с процедирането на приемането на Националния стратегически план. Когато влязох в мандат бяхме на дъното, ние даже нямахме Swot-анализи. Така, че и тази работа свършихме почти до финала, до там, докъдето ни даде възможност етапа на готовност на общоевропейското законодателство.
 
Тоест, за първи път България има шанс да е готова да няма забавяне по отварянето на мерките, както се случваше в предходните два периода?
Да, категорично, но зависи от следващия кабинет, дали той ще надгради това, до което сме стигнали, или ще предприеме линията на реваншизма. Примерът е пресен, когато господин Бозуков влезе в министерството от, мисля че служебният кабинет беше, пак всичко трябваше да се върне отзад, и единствената работа се състоеше в пресконференции колко пари липсват, а те не само, че не липсваха, но ние предоставихме допълнително средства за биопроизводителите така, както поехме ангажимент към кампанията предния път. Така, че в този ред на мисли мога да кажа, че всичко, което винаги съм го говорила като програма на политическа партия ГЕРБ и на екипа й, който управлява сектора земеделие, когато има възможност, винаги съм го изпълнявала, но имаме горчиви примери. Дали ние няма да закъснеем зависи от следващия кабинет, ще надгражда ли, или ще тръгне по линията на реваншизма, каквато е обичайната българска практика. Това е българската политическа действителност.
 
Вече има заявки за такъв реваншизъм, те се чуват в социалните мрежи от ваши опоненти, че едва ли не всичко ще спре, за да се правят проверки, за да се търсят липси и т.н. Ако това се случи, какъв е реално рискът за българските земеделци при такива действия? Ние трябва да бъдем честни спрямо тях.
Да, трябва да бъдем честни. Аз това вече го минах при проф. Бозуков. Земеделската общност знае какво се случи, имаше пресконференции през три дни къде, какво липсва или било откраднато и нищо не се случи за сектора. Това няма да е нищо ново, но това не е добре, разбира се. Но също така искам да кажа, че заканите в политически план могат да са много, а изобщо, както се казва, не ме притесняват. Аз мога в детайли да кажа какво сме направили и то само за две години неща, които никога не са правени, вече говорих за общоевропейските ни инициативи. Но истината е, че всеки следващ ще бъде подложен и на неправителствения обществен натиск от сектора. Ще трябва да се работи, защото всички тези изпълнения може да носят краткосрочни политически дивиденти, но ние търсим дългосрочност в устойчивостта и развитието на сектора, така че тези политически сценарии не може да бъдат дългосрочни. Те траят няколко месеца, защото животът, натискът не може да те остави да си само със сценки, филми и пресконференции къде, какви пари няма. После се оказва, че ги има, но има и в повече, както ние дадохме за биопроизводителите. Не знам, не знам...сякаш в обществен план няма развитие на политическо обществените отношения в посока грамотност, нормалност, мисъл и грижа за хората, за стопаните, а разчитаме на, как да кажа, на политически фойерверки, които изгарят, не носят нищо и само забавят. Ще видим какъв е следващият ни урок. Аз съм го минавала това с трите месеца, ли бяха, на проф. Бозуков. Всяка седмица имаше брифинг за това и в общи линии беше зле за тези, които очакваха работа. Аз това не съм го приемала на сериозно, аз тогава бях и бременна, и най-забавното беше, че дори и достъпът ми беше забранен в министерството. Но нищо, както виждате, животът продължава. Министрите са временни, това което остава е сектора, стопаните, хората, които работят и добавят продукт. Всичко останало са фойерверки.
 
Споменахте биопроизводителите, когато вие започвахте вашата работа имаше голямо напрежение с този сектор. В момента какво е положението?
Аз съм имала винаги, имам все още, много активна лична комуникация със сектора. Нямало е обаждане, на което ако не съм отговорила, да не съм върнала обаждане, ако не съм могла да отговоря веднага. Наистина, секторът е в активна комуникация по повод и подготовката на националния стратегически план, ние сме предложили повече от петдесет интервенции, комуникирани са на първи кръг, на втори започна, и може би имаме детайли за дебат по само две-три мерки останали, за които допълнително ще комуникираме. И остава очакването за финалното европейско законодателство и предложението за разпределение на бюджета, той зависи наистина от финала на триалозите. Надяваме се наистина да се постигне компромис, както всички министри изразихме становище сега на съвета, и искаме това законодателство. Искаме го възоснова на това, на което сме преговаряли тези години, без новости в последния момент, недобре обосновани, за да не сгрешим и да не поставим нашите земеделски стопани в неравностойни положения. Така, че от това зависи. Има активна комуникация, пак казвам, в един компромис не може да има някой доволен изцяло и останалите недоволни. Или всеки недоволен по малко, бих казала, че така е по-добро решение, че всеки може да намери неговото място, за да се развива напред. Но всичко, по което имаше недоволство, по което се искаше от нас, направихме много.
 
Последни два въпроса да ви задам. Вашите опоненти сега ви критикуват за продължаващата липса на закон за браншовите организации, които знаем пък от опит, че са много разединени…
Моите конкуренти като ни критикуват, те какво направиха? Най-лесно е...в държавата сега всичко е да отричаме, да критикуваме, седейки на компютъра в мрежа някоя, социална, и това. Законът за браншовите организации, неговата липса пречи най-много на министъра, на никой друг, ама най-много на министъра. Защото всяка организация, която излезе и използва комуникационен канал се заявява, ние в крайна сметка се оказваме в положение, в което трябва да я приемем, била дори от десет човека, и то има такива. Пишат ни постоянно, викаме ги и на групи, с тяхното познание колко члена има зад тях. Законът на браншовите организации, аз като председател на земеделска комисия в предходен мандат, съм се опитала да бъде приет. Имаше етапи, в които сме били на прага на консенсуса, но в съоснователната процедура от работодателите в България, от други институции, които са част от една законодателна инициатива в България, той не е получавал зелена светлина. Искам да кажа, че аз в качеството си на кандидат в момента за народен представител, ще се опитам отново да проведа тази процедура, но предвид опита ми от предходна такава, която беше почти на финала, но не се получи, защото тогава и работодателските организации и синдикатите, никой не даде съгласие за такъв законопроект. Не се получи, не мога да гарантирам, че ще бъде пак успешен опита, но гарантирам, че ще го направя отново този опит. Защото в Министерството най-големият проблем за откриването на този закон е самото Министерство, а то е най-в полза на, на практика, на земеделските стопани, защото всички, които по някакъв принцип се обединиха, да отбележа, участват във всички комуникации.
 
Означава ли това, че все пак самите земеделци, като отделни сектори, трябва да намерят път едни към други, за да може да ви подкрепят в една такава инициатива?
В това е разковничето, самите те да намерят път един към друг, да се обединят, за да защитават интересите си, но те са много диаметрално противоположни по много линии, не само големи-малки, и по секторна линии, по ниво на конкурентоспособност, много разделителни линии имаме, включително и пречупвания през личния земеделски интерес на техните председатели и става много сложно уравнение. Аз мога да кажа, че съм направила максималното, така че всеки, който е искал да има комуникация с министерството, да я е получил при съответните работни групи и ресори. Защото, наистина, преди в мандата си като ръководител на земеделската комисия към НС, миналия мандат, не този, а предния в, предното ми председателство, първото в Комисията, бях преброила около 68 неправителствени организации. Сега толкова и повече съм преброила само толквоа в животновъдството. Те стават все повече на брой, а за тях представителността все по-малка. Така, че това е уравнение, което за да го решим трябва всички да участват в този процес.
 
Министър Танева, един последен въпрос: Ако спечелите за пореден път доверието на гласоподавателите в следващите години, какви ще са акцентите в аграрната политика на база изминатия път и опита, освен форумите на субсидиране, какво друго трябва да се направи за по-конкурентен и стабилен аграрен сектор?
 
Ако ние получим доверието ще следваме програмата, която сме я обявили, написали, комуникирали, в тази връзка сме абсолютно познати на земеделския сектор. Никога не съм говорила, предлагала програми, които реално не съм после тръгвала да изпълнявам, и в мандата, в който си отива, съм много удовлетворена, че успяхме да затворим едно хранително законодателство, вероятно най-съвременното в Европейския съюз в момента, с имплементирани най-нови политики, философии, които още дори не са части от европейски законодателства, само от стратегии. Продължаваме с бърз темп и изготвянето на поднормативната рамка. В тази област също сме предложили да надградим стандарти, които на практика ще са гарант за това, какво потребява българския потребител, и смятаме, че това би било чудесно. Това, което трябва да направим не са само субсидиите, безспорно. Аз мога да кажа, че разковничето в управлението на субсидирането е как да използваш всички възможности, които европейската регулация ти дава, за да удовлетвориш чувствителните стопани в България. И ако имаме мандат за управление, и в новия стратегически план, който изготвяме, ние сме предложили тези мерки да са с още по-добър фокус. Това са преразпределителното плащане, то ще е по начин, че да е за по-малките ферми само и да е по-висока ставка. Това са детайлите - обвързаната подкрепа да я надградим, пак казах и в началото в изложението, ние даваме най-голям бюджет за обвързана подкрепа, само че насреща производителността ни е най-ниската в Европа. Може би само в днешното говедовъдство гоним по-високи стандарти. Така, че тук обвързаната подкрепа също трябва да я надграждаме така, че тя да мотивира производителност, а не само занимание със земеделска дейност, защото в крайна сметка, всеки иска държавата като цяло, секторът като цяло, да дава по-висок продукт, да увеличаваме икономическите стойности и показатели, това е смисълът на всичко. Разбира се, пречупваме го през общоевропейската политика, за това да не се стимулира производителността, но ние трябва да търсим във всичко националния си интерес.
 
Може би трябваше да кажа и това във вашия въпрос, не мога да преценя до колко трябва да бъда детайлна и за програмата. Това, което не успяхме да довършим, но което имаме амбиция да довършим, защото проведохме една много задълбочена обществена дискусия с целия сектор по отношение на подобрение на поземленото законодателство. И ние Закона за земята отново ще го предложим, защото в него се съдържат политики, текстове, които бяха много детайлно и широко обществено дебатирани със сектора, да подобрим поземлените отношения, да ги направим по- устойчиви и сигурни предвид възможността да се инвестира дългосрочно в земеделското ни благосъстояние. Това е тема, която отново ще поставим. Там бяхме на финала и една от асоциациите спря това. Ще продължим от това, защото, пак казвам, вътре има много решения, които дадоха земеделците. Ние ще продължим да надграждаме това, което правим в тази посока, отново малките, чувствителни сектори, отново с повече условности , така че да мотивираме земеделското производство. Отделно, за там, където не можем да говорим за перспектива за производителност, ние както направихме и въведохме мерки за планинското животновъдство, предвиждаме да въведем отделна мярка за планинското растениевъдство, на което няма да търсим производителност, но всичко останало ще го обвържем с това. Надграждаме всичко, което започнахме и по отношение на решенията в кризите, които взехме миналата година, надграждаме това, което беше добро. А ще надградим всички инструменти, които провокираха преработвателите да изкупуват българската произведена суровина. Започваме с агнетата, защото сега сме в мандат. Ако продължим, ще продължим да надградим това, което е за преработвателните предприятия на растениевъдство, продуктите също. И голямата тема, която ще е свързващото звено между производители и политиката ни в областта на храните, това ще е гарантиране достъп на местните производители до местните еко пазари. Това е.
 
Много започнати неща, тук мога да добавя също системата за борба с градушки, вашата тема, която вие продължавате да работите по възстановяване на напояването…
Да, и тъй като вече текат и срокове за Националния план на възстановяване и устойчивост, аз се радвам, че с много горещи дебати успяхме земеделието да се включим в този план “Пълно възстановяване на напоителни системи”. Радвам се, че нашите опоненти го включиха като една от първите си точки в програмите - да възстановим напоителни системи. Това означава, че нашия бъдещ закон по възстановяване няма да бъде спрян, ако опозицията влезе в управлението ще бъде надграден. Това пак е добра новина и нещо различно от българския политически манталитет - това е манталитета на реваншизма, което означава застой, разбира се. Радвам се, че се преформатираха някои политически програми и това влезе в тяхна теза, което означава и надграждане, тъй като април месец тези планове на практика ще бъдат подадени. Това е безусловно, ако искаме да дадем възможност земеделието да се развива и да бъде конкурентоспособно.  
 
Във финала на нашия разговор да си пожелаем трезвеност и разумност от всички страни.
Разбира се, това го пожелавам на всички да останем здрави и стискам палци за една добра земеделска година на стопаните, добро време, добри климатични условия, добри техни решения. Докато съм в мандата си ще направя всичко, което е по силите ми да продължа с мерките, които биха подобрили дейността на тяхното стопанство.


Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg