По-малко, но по-качествено грозде...
Семейното стопанство с винарска изба на Младен Върбанов отглежда 300 дка лозови масиви в землища на град Поморие и село Каменар. Основната част от тях са винени сортове - около ⅔ от площите. От червените сортове се отглеждат Каберне Фран, Сира, Мавруд, Мерло. От белите - Немски Ризлинг, Врачански Мискет, Мискет Отонел, Совиньон Блан и Пино Шардоне.
Подобно е мнението и на Киряк Ралев, собственик на 200 дка лозови масиви в Поморие и село Каблешково. Качеството на реколтата тази година е добро, но гроздето е много леко заради засушаване и липса на дъжд в региона. “Гроздовете започнаха да съхнат, да се стафидират. Казано на наш език - гроздето няма килограми, защото сокът отива в лозата”, обясни Ралев, който отглежда сортовете Каберне Совиньон, Мерло, Юни Блан, Совиньон Блан, Шардоне и Димят, които изцяло продава на български винзаводи.“Реколтата от грозде в момента е в много добро състояние като зрялост и като качество. Захарният градус е много висок. Сушата се отрази на количеството. Очакванията са добивът да е на 70% в сравнение с добивите от последните 5 години”, обобщава реколтата Младен Върбанов.
Няма да остане неизкупено грозде, но реализацията му е все по-трудна
За разлика от миналата година, когато остана неизкупено грозде, защото винпромите бяха пълни с продукция, Киряк Ралев няма опасения, че реколтата в района през тазгодишната кампания ще остане неизкупена. Така смята и Младен Върбанов, но той признава, че все по-малко са желаещите сред лицензираните преработватели, да изкупуват гроздето. През последните години те създадоха собствени лозя и интересът към продукцията на земеделските производители и кооперациите спадна рязко, казва Върбанов.
Младен Върбанов разказва, че производството на стопанството е около 160 тона грозде на година, като голяма част от лозята са нови насаждения, създадени с европейско финансиране. Около 60% от произведеното грозде се преработва в собствена винарна. Останалото реализират в местния винпром и частично на свободния пазар.
По-високите изкупни цени няма да покрият високата себестойност
Себестойността на 1 кг грозде е около 60 - 62 ст. и не може да се покрие от изкупната цена. “При добиви от 1,2 - 1,3 тона, в момента не може да се изкара повече от 600 - 700 кг/дка. Дори цената тази година да е с 5 - 10 ст. по-висока от миналогодишната или около 50 - 55 ст./кг, килограмите са значително по-малко и реално отново не могат да се компенсират разходите по производството”, посочи Киряк Ралев. По думите му цената няма да е достатъчна, за да имат стопаните оборотни средства за следващата година.
По думите на лозаря, в последните 15-20 години, рязко е нараснала цената на труда и достига над 350-400 лв./дка. “В сравнение с 2005 г., например, материалните разходи се увеличиха близо със 100%. За съжаление, цената на гроздето се върна години назад, каквато беше в края на 70-те - началото на 80-те години на миналия век. Тогава обаче рентабилността беше около 300%, тъй като производствените разходи бяха изключително ниски, интересът от преработвателите беше много голям”, споделя Върбанов.“Гроздето не се изплаща веднага, а в рамките на година и ние трябва да разполагаме с оборотни средства, за да плащаме на работниците за гроздобера, на постоянните си служители, както и да покриваме разходите по отглеждането, които също не са малко”, казва Младен Върбанов.
Защо интересът към мярката за събиране на реколтата на зелено беше толкова слаб?
Мярката за събиране на реколтата на зелено не успя да удовлетвори производителите на винено грозде, тъй като разходите, които се поемат по мярката (около 304 лв./дка) не могат да покрият реалните разходи на стопаните, които са много по-високи: “След като гроздето на зелено се свали, обработката на лозята продължава. Масивите трябва да се подготвят за следващата година и разходите за това са много сериозни. Средствата, които се отпускат по кризисната мярка са недостатъчни, затова и интересът към нея от страна на стопаните беше много малък”, заяви Киряк Ралев. По данни на Държавен фонд “Земеделие” 18 са подписаните договори по кризисната мярка (бел. авт.).
Младен Върбанов посочи:
Глътка въздух с очакваните 55 лв./дка по de minimis и covid-19“Интересът към мярката е слаб, защото тя е насочено основно към едрите производители на грозде - винзаводите, които разполагат с много лозови масиви най-вече за сортове, от които трудно реализират виното си. Докато винпромите могат да произведат коняци, ликьори и т.н., ние гроздопроизводителите нямаме друга дейност, с която да компенсираме загубите си, ако съборим гроздето “на зелено”. Унищожим ли си гроздето, няма с какво да издържаме семейства си, да погасяваме кредитите си, да плащаме на работниците си”.
Глътка въздух за лозарите вижда Младен Върбанов чрез държавната помощ de minimis и подпомагането по мярка covid-19 на Програмата за развитие на селските райони. “Очакваме 25 лв./дка по de minimis и 30 лв. по мярка covid-19. Макар и малко, средствата все пак ще бъдат в помощ на гроздопроизводителите”, коментира Върбанов. И все пак, според лозаря, е нужна повече държавна подкрепа за сектора по подобие на съседни държави, като Румъния, Македония, Гърция, където лозарите получават държавни компенсации и стимули.
“Ние разчитаме на 30 ст./кг фактурирано грозде по обвързаната подкрепа с оглед да отблъснем натиска на конкуренцията от съседните държави и да се изсветли сектора. Всеки се опитва да си разлизра продукцията, но тъй като лицензираните производители ги няма, с изключение на няколко винпрома, които изкупуват продукция и то избирателно, се насочваме към малките консуматори.
В момента зкупуват само винпром Пещера, частично винпром Поморие, винпром Славянци, които подбират основно Шардоне и Мускат и събират Червения Мискет на местните производители. Останалите големи винпроми ги няма. Чувства се голяма стагнация и затруднение в реализацията. Ето защо се насочваме към по-малките потребители”, посочва Младен Върбанов.
Пазарът на вино не прави компромиси и е нужна гъвкавост от страна на бизнеса
Значителна част от виното, произведено в семейната изба на Върбанови Legend Estate - около 60-70%, те реализират на пазара чрез собствен магазин. Останалите количества се продават в търговската мрежа, както и в ХоРеКа сектора.
Оптимизмът му е свързан най-вече с добрата реколта тази година и очакваното високо качество на произведеното вино. “Надяваме се, че пазарът ще оцени това и ще поеме повече количества. Разчитаме основно на българския пазар и на българските любители на виното", казва Младен Върбанов.Лозаро-винарят признава, че ситуацията с covid-19 и липсата на руски туристи се е отразила и на продажбите на вино. “Руските туристи тази година не дойдоха, а около 60% от клиентите ни са именно те. Все пак се надяваме, че ситуацията ще се подобри след Нова година”, споделя Върбанов.
Винарската изба предлага и услугата винен туризъм - като се организират дегустации, промоции и преференциални цени на вина: “Конкуренцията е много голяма. Клиентът е много разглезен и все повече търси качествен продукт”, категоричен е Младен Върбанов. За да остане конкурентно на пазара, семейното стопанство, разнообразява дейността си като отглежда овощни градини - около 100 дка череши, както и праскови, а също така и зеленчуци: “Стремим се да разнообразяваме дейността си, за да сме по-адаптивни към ситуацията и развитието на пазарите, да произвеждаме продукт с по-ниска себестойност и увеличаване на технологичното оборудване, казва Младен Върбанов.
© 2020 Село - AgroClub.BG
