Българските градинари пред масови фалити: пет години пропуснати реформи доведоха сектора до колапс
Градинарството у нас навлиза в най-тежката си криза от десетилетия. Производители на плодове и зеленчуци сигнализират за масови фалити, а част от стопанствата с над 20-годишна история са на ръба на ликвидация. Причините – агресивен внос през чуждите търговски вериги, липса на работна ръка, нерешени проблеми с напояването и изцяло пропуснати възможности в европейските политики.
Марияна Милтенова, дългогодишен председател на Съюза на градинарите и производител с десетилетен опит, определя 2025 година като „най-тежката за сектора“. В нейното стопанство загубите при черешите достигат 99%, а десетки дръвчета са изсъхнали заради сушата. На прага на фалит са и много други производители в страната.
Пет години пропуснати решения
Още в началото на пандемията секторът настояваше за въвеждане на „субсидирана заетост“ – практика от редица страни в ЕС, при която част от подпомагането се насочва към заплати, за да се задържат работниците. Въпреки предупрежденията на бизнеса, идеята така и не бе включена в българския Стратегически план.
Резултатът днес: липса на работна ръка, масови фалити и все по-голяма зависимост от вносни плодове и зеленчуци.
Напояване – най-болезнената рана
Според Милтенова основната причина за срива в нейното стопанство е пълната липса на достъп до напояване. Опитите да бъдат изградени водни резервоари се провалят заради критерии в програмите, които дават приоритет на зърнопроизводството, но не и на градинарите. Въпреки спечелено дело срещу фонда, проектът остава неодобрен.
През това време малките язовири пресъхват, а държавните канали, които трябваше да бъдат ремонтирани още преди 20 години, започват да се възстановяват едва сега – и то частично.
Европейският сигнал
При посещението на еврокомисаря по земеделие и развитие на селските райони Кристоф Хансен в София, българските производители отново настояха за въвеждане на субсидирана заетост, както и за реални мерки за напояване.
Милтенова напомни, че още при присъединяването на България към ЕС директните плащания на площ са се оказали неработещи за плодовете и зеленчуците, което е довело до системно обедняване на сектора.
Български вкус — изчезващ спомен
Потребителите също усещат последствията. Все по-трудно се намират български череши, домати и пипер, а вкусът, характерен за местното производство, бързо се превръща само в спомен.
В същото време българските работници напускат страната, а секторът е принуден да наема хора от Индия и Централна Азия, които често имат езикови и професионални трудности.
