По информация от Брюксел България е променила гласа си от „въздържал се“ на „подкрепящ“ предложението за дерегулиране на новото генно инженерство. Решението идва дни преди ключовия Триалог на 3 декември 2025 г. – последния етап, който ще определи бъдещото отношение на Европейския съюз към ГМО технологиите.
26 ноември: формална среща, сбутана в малко кабинетче на МЗХ, с проформа изслушване и снизходителна усмивка
На 26 ноември в Министерството на земеделието е проведена напълно формална среща, буквално сбутана в малко кабинетче в коридорите на МЗХ. Срещата, според снимките, публикувани от самото министерство, ясно показва умален формат, незачитане и дори надсмешка към Сдружение АГРОЛИНК и към Светла Николова, която присъства като един от най-активните защитници на растителното наследство в България. Целта на тази „среща“ очевидно е била не за диалог, а за отметка – проформа изслушване със снисходителност, последвано от продължаване на вече диктуваната линия от Брюксел.
Политическа зависимост и корупционни обвързаности
Според експерти и представители на сектора една от причините за рязката промяна в позицията на правителството се корени в дълбоката обвързаност на български политици и администрация в различни корупционни схеми, европейски субсидии и проектни зависимости. Именно тези зависимости обясняват и упоритото мълчание по темата, както и готовността да бъде следван безусловно курсът, наложен от европейските институции.
Липса на прозрачност и политическа непоследователност
Регламентът за новите ГМО, внесен през 2023 г., премина през бурни дебати, тежък лобистки натиск и множество политически сделки. Българските евродепутати нееднократно сменяха позиции. След силен обществен натиск и официални позиции от Народното събрание, през декември 2023 г. България гласува „въздържал се“ – позиция, запазена за две години.
Днес обаче нещо е променило курса на правителството. Какво – българските граждани нямат право да знаят. Сдружение АГРОЛИНК официално очаква отговор от Министерството на земеделието.
Последствията: сериозни и необратими
- Дерегулирането на новите ГМО носи значителни рискове:
- необратимо замърсяване на конвенционални и биологични култури
- пълна липса на надежден метод за откриване на новите ГМО
- непубличност на местата на отглеждане
- пълно отсъствие на етикетиране за потребителите
- патентна доминация и ускорено монополизиране на генетичните ресурси
- сериозен риск за хранителната сигурност в държава, която вече внася 80% от семената и храната
Втори удар върху фермерите: новият европейски регламент за семената
Паралелно с ГМО регламента ЕК предложи и нов регламент за семена. Макар да са внесени корекции благодарение на организации на европейско ниво и Сдружение АГРОЛИНК, документът продължава да обслужва интересите на корпорациите BASF, Bayer, Corteva и Syngenta, контролиращи 56% от световния пазар.
Новите правила добавят административен натиск върху малките производители и излагат на риск традиционните, наследствени и редки сортове.
