Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Въпреки валежите развитието на есенниците закъснява. Как да стимулираме посевите?

09.12.2020 г.
10490
Въпреки валежите развитието на есенниците закъснява заради сушата в дълбочина и дългия период без влага след сеитба.

Най-тежко е положението в областите Ямбол, Хасково, Плодвив и Разград, заявиха зърнопроизводители пред АгроКлуб. За разлика от много региони в северна България, там валежите са кумулативно едва 25-30 литра на кв./м. за последниите два месеца, което е крайно недостатъчно за възстановяването на нужната влага. На места от началото на Октомври до първата седмица на декември са паднали валжи в обмен на 50-90 литра на кв./м., където се забелязва слабо развитие на посевите.

Земеделските производители трябва да следят внимателно посевите и да извършат азотни наторяване навреме, като се внимава за грубата грешка, която остави стотици зърнопроизводители със слаба реколта тази година, а именно - преторяването с азот през март месец, когато имаше съчетание от суша, много ниски температури от -8 до -18 градуса, както и слани.

Прибързаното наторяване през зимата, когато снежната покривка не се е оттеглила от площите, създава предпоставки за замърсяване на околната среда и финансови загуби за фермерите. По-добре е да се изчака подходящо време, отколкото да се избърза.  Някои стопани погрешно залагат на факта, че амониевата компонента на торовете не се измива, и затова още през зимата внасят различни азотни торове. 
 
След торенето с азот, трябва в ранна пролет да се извършат задължително 2 листни пръскания за да се подхранят и стимулират посевите, което ще помогне да се навакса забавения растеж заради сушата и студените месеци.

Водният режим и температурата са следващите лимитиращи фактори. Като дойде пролетта, влагата много бързо изчезва, а без влага няма микробиологично разлагане. Затова решаващи за водозапасяването са валежите от октомври до март. Но не всяка земя се водозапасява при високи валежи. Когато има суша, биологията на пшеницата се нарушава, както и минерализацията на почвата. Когато водният режим е благоприятен, оптималните азотни торови норми и ефективността им са високи. При неблагоприятен воден режим те се понижават. Засиленото азотно торене при лимитирани от влага условия води до по-дребно и недохранено зърно. Освен това у нас в продължение на няколко месеца ​- от октомври до края на април, имаме опасност от слани, както и температури под 5 градуса, което за пшеницата е биологична нула. В този период няма минерализация на хумуса - т.е. няма усвоим азот, и растенията страдат. След април започва бързо покачване на температурите, а валежите не са масови, а с регионален характер. Тогава започва вретененето. Колкото по-дълго време трае то, по-големи стават параметрите на класа. Затова е добре у нас да се сеят сортове с къса вегетация. Така че от климатично определените растежни фактори най-често и силно лимитиращо влияние върху пшеницата оказват количеството и разпределението на валежите и топлинните условия.

При внасяне на 1 кг амониева селитра добивът с пшеница се увеличава средно с 8 кг/дка.

Трябва да се знае, че азотът при нашите условия има силно последействие, което не се отчита и може да се хване единствено с почвен анализ или да се изчисли статистически. Трябва да се знае също, че няма район в България, който да не се нуждае от силно азотно торене. За житните е най-добре азотът (най-добре амониев нитрат) да се внася във фаза трети лист и не по-късно от началото на месец февруари. 
 
 Много ранното внасяне на азотните торове при по-влажни условия намалява ефекта на азота върху качеството в сравнение с по-късното му прилагане. Закъснялото торене при засушливи условия може да забави контакта между корените и торовия азот и да намали неговия ефект върху добива от зърно и качеството му. А влагата, както и температурата са неуправляеми фактори. 

Предшестващите култури могат мощно да изчерпат наличната влага и ако зимната не е достатъчна, балансът силно ще се наруши. Информацията за това също трябва да влезе в компютърните системи и да се ползват системите за прецизно земеделие в стопанствата.

Необходимо е да се разбере, че възможните добиви и качество се определят при оптимум на всички агротехнологични практики. Грижливите стопани следва редовно да наблюдават отделните посеви и да регистрират растежните прояви на пшеницата, добивите и качеството на зърното от всяка конкретна нива. След няколко реколти, поне пет, усреднените стойности за периода ще са твърде близки до средните и реално възможните. Те са ориентир за планиране както на разходите, така и на приходите от производството. 

България е невероятно сложна за земеделско производство, с много неблагоприятни условия за конкурентно земеделие. Причината за това е географското местоположение на страната, с много климатични разлики. Те идват от това, че България се намира на границата между умерения и субтропичния пояс и има влияние и от юг, и от север.
 
 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg