Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Всички субсидии по СЕПП и ПРСР ще минават през екологична оценка. Кой ще взема субсидии? (ВИДЕО)

12.10.2021 г.
13143
Как върви изготвянето на националния стратегически план(НСП) за бъдещата обща селскостопанска политика? Фермери и преработватели стават все по-настойчиви за информация, разбира се, и за активно участие в диалога.

Явор Гечев (заместник-министър на Земеделието, храните и горите), Костадин Костадинов (председател на Националната Асоциация на зърнопроизводителите) и Божидар Петков (председател на българската асоциация на малинопроизводителите).

Здравейте, първи януари 2022 наближава със страшна сила, както се казва. Господин Гечев притеснява ли ви това, че на тази дата трябва да предадем готов Националният стратегически план? Има ли някаква, както се казва, пътна карта, със срокове за изготвяне на този документ?
Явор Гечев:
Да. Разбира се, че ме притеснява, но това не значи, че няма да се справим. Тоест, притеснява ме, че има много работа, която трябва да се върши - това не е оправдание! Преди два дена всъщност имахме среща с Европейската Комисия, в която уточнихме метод на комуникация включително, в който ние се заангажирахме, че до края на годината, като държава, ще предадем драфта на стратегическият план. 
Да, разбира се, че ме притеснява, защото наистина много неща са, и съответно, разбира се, че имаме цялостна представа как да ги постигаме. 

Добре. Вие споменавате на места, че изцяло се е наложило преработване на изготвения от предишните ви колеги на Националния стратегически план. Кое наложи това? Късното излизане на регламентите и съгласуването на плана с тях или самите концепции вътре залегнали?
Не баш целия. Нека да разграничим нещата.
Всъщност, да, свършена е не малко работа, но по отношение - първо да кажа - на Стълб 1, защото не може всичко да върви някак си едновременно. Аз пряко отговарям за Стълб 1. Това, което мога да кажа е, че коренно, половината от нещата са изменени. На практика цялата "Агроекология" в стълб 1 е цялостно изменена. 

Това се наложи заради няколко неща:
Първо, заради самите решения на Европейската комисия. Повярвайте, съвсем не е лесно, защото ние на практика нямаме окончателно законодателство, нямаме регламентите все още, които всъщност въвеждат цялостното законодателство. Но имаме не просто представата - в чековете.., в нещата, което ни е пуснато като методология от Европейската комисия - има определени неща.

Имахме среща с министерството на Екологията още в първият месец, в който влезнах аз като зам. министър. И там абсолютно, как да кажа..., директно ни беше казано, че понастоящем Стратегическият план, включително нещата свързани с директните плащания, не отговарят на Европейското и на българското законодателство, и на приоритетите на “Зелената сделка.”

Е, какво правите тогава? Вие, доколкото знам, имате среща, сега, тази седмица?...
В момента, много смело го казвам това цялото нещо и го казвах, обаче в момента, в който ние вече бяхме готови с
целият стълб 1, покривайки новите, разбира се, завишени изисквания. Тоест, казвам го от камбанарията на това, че вече целият Първи стълб с мерките по на директните плащания, със зелената компонента в тях, са вече разработени.
Не ги пускаме в публичното пространство от коректност, в интерес на истината. Моля се, за още малко търпение от страна на медиите.

Г-н Гечев, ако е вярна тази информация, че утре и в други ден, имате среща в МОСВ. 
Да, разбира се!

Кажете, какво всъщност ще се работи?
Ето, това. Ще дам яснота всъщност за краткосрочният график, който на практика ние следваме, и то стриктно, иначе просто няма да се справим.

Екологична оценка ли му се вика на това?
Не само екологична оценка. Истината е, че да, този път директните плащания и Програмата за развитие на селските райони - всичко минава през екологична оценка.

Ами ако отново гъските изядат някои субсидии, притеснявате ли се, след тая среща?
Ами, честно да ви кажа, не се притеснявам, защото вече отиваме подготвени. Тоест, пак казвам, имам самочувствието да кажа, че в стълб 1 сме се справили…, как да кажа, достатъчно добре и то не е за сметка на фермерите - държа да да го кажа.

А, те ще си кажат! Но, продължете си мисълта...?
Да, така е. И точно затова на практика искам да призова още малко медиите за търпение, защото да, имаме тези дни среща с МОСВ за предварителен чек - не да се, как да кажа, окончателността на работните групи да се караме, особено в интернет среда, а нашата представа е предварително да чистим доста от нещата. След което, разбира се, следва тематична работна група, която всъщност някъде до 15-ти максимум трябва да се е състояла, в която вече новите мерки по стълб Едно ще бъдат представени на земеделските производители. Успоредно след това, разбира се, и след това, ще бъдат представени, в крайна сметка и на медиите.
Пак да кажа, успоредно с тези всичките неща, не са спрели да се работят всички други неща.
Но това, което мога да кажа, че да.., базовите неща, които сме изработили по стълб 1, т.е. всички инструменти са готови.
Което значи, че в момента, в който излезнат тези прословути анализи - всъщност, вече излизат частични данни по отношение на тях - ще бъдат наляти в тези инструменти, с което да успокоя, че общо взето работата по стълб 1 е доста напреднала и почти свършена!
Успоредно с това обаче, предстои стълб 2, за който доста ще си говорим в бъдещето, в крайна сметка.

Нека да чуем сега неправителствените организации по същите въпроси, по които вие говорите.
Явор Гечев: Може ли само една корекция само да кажа: Нека ги наречем браншови организации - тези двете специално!

Добре. Слушам, г-н Костадинов (НАЗ). Имате ли някакви въпроси по отношение на казаното на зам.министър Гечев?
Костадин Костадинов (НАЗ): Така, аз първо ще отговоря на вашите въпроси, които му ги зададохте и на него.
“Дали имам притеснение?”
Да ви кажа, имах притеснение докато не разбрахме, че по стълб 1 и директните плащания, ще се занимава г-н Явор Гечев. От там нататък вече водим разговори, обсъждаме теми и работим по въпроса. Знаете, че не обичаме много шумност, защото някой път това пречи.
Но в момента с най-голямо очакване чакаме тематичната работна група (ТРГ), когато те ще представят абсолютно всичко и завършено по стълб 1, което е много важно за нас!
Защото предният период, имахме да изпълняваме неща, които не бяха присъщи за особеностите на нашата страна.
Ще ви дам примери: да си ограждаме полетата с живи плетове, и тем подобни….
Сега смятам, че при проведените работни групи през изминалата година, сега които ще проведем, и дискусията, която се води на ниво браншови организации - защото на тези тематични групи говорим няколко човека от браншовите организации (60% не знаят къде се намират) - смятам че сме изработили и ще се изработят неща, които ще спомогнат за развитието на нашето земеделие, и по-спокойната ни работа, въпреки тежките условия, които ни предстоят за следващите години.

Да. Г-н Петков, като представител на другата браншова асоциация?... А, вие критикувахте, четох...отправихте една критика, ако не се лъжа формално се провеждали тематичните работни групи…, или това беше Стоилко Апостолов? Май, вие критикувахте, че много така, онлайн се провеждат срещите, че бързо се претупват, че само ви се дават готови решения...Слушам ви!
Божидар Петков (БАМ): Имало е такива нюанси и аз неслучайно казах в началото на нашият разговор, че ако мерилото за това е г-н Явор Гечев, на него да му обяснявам, или да се оплачем как трябва да се провеждат тематичните работни срещи...Той много добре знае как са били и сега има значително подобрение.
Препоръките, които сме ги давали важат и сега: Поне 2 - 3 дена  предварително да получаваме информацията, за да можем да се подготвим. Както каза г-н Костадинов, и без това малко хора вземаме дейно участие в дискусиите.
Значи, като присъствие, има много браншови организации, но дискусиите, или даване на предложения, или за разрешаване на някакъв проблем, го правим една шепа хора.
И ако ние предварително сме подготвени, нашите изводи, препоръки и решения ще бъдат много по-добри. Но наистина има значително подобрение на работата на тези тематични работни групи. И те много зависят и от този, който ги организира.

Г-н Явор Гечев: Може ли да кажа и аз няколко неща в отговор на тези неща?
Всъщност, една седмица предварително ще бъдат пуснати материалите, съвсем скоро. Умишлено толкова по-рано, защото наистина, как да кажа, наистина моето най-голямо притеснение в началото беше, дали ще съумеем така да направим екологичните завишените изисквания, така че да не се отразяват значително на фермерите.
Тоест, това което, разбира се и с двамата господа съм водел разговори, разбира се неофициално, защото...Само на тематичните работни групи нещата не стават, повярвайте ми!
Аз също не съм фен на интернет връзките, защото, първо че отнемат много време, второ не може да се изкаже същото - няма го живият контакт - а, аз вярвам в него!
И трето: Абсолютно, г-н Костадинов е много прав. Въпросът беше така да направим нещата, че да не представляват значителна допълнителна трудност по отношение на фермерите.
Как сте го направили? Как сте го заложили тогава в Първи стълб? - “зелената архитектура”
Ползвайки в интерес на истината, примерите и на Франция и на Германия. Не е нужно всеки път да измисляме топлата вода.
Имаме специализирани схеми по отношение на екологични инфраструктури, която е даденост в голямата си част в България. Тоест, ние ще я признаем като такава, като условност на ниво стопанство, включително зелени ивици, които на практика фермерите, така или иначе правят в голямата си степен - просто ще ги поддържат по определен начин.
Както и в трайните насаждения, г-н Петков, където има специфика, има специализирана мярка по отношение на екологично отглеждане на трайните насаждения. Както и при управление на отпадъци от самото селско стопанство, които да бъдат връщани като хранителни вещества. Тоест, намерили сме, според мен, пак казвам, не един, а доста варианти, как самите земеделци да могат да покрият изискванията, ако не през един, то през друг начин, който да не представлява значителни, пак казвам трудности на фермерите и те да бъдат възмездни за дейността, която правят, и то съобразено с приоритетите на Европейската комисия.

Мисля, че сме направили не лош баланс, по между другото. За първи път го казвам, но въпросът е всеки наистина от фермерите да види себе си и да знае. Това, което обаче искам да кажа, че ролята на браншовите организации ще е много засилена следващият програмен период, защото аз не се притеснявам от хората, които традиционно дават мнение и участват в кампаниите. Въпросът е, че държавата дори  и да иска, не може да стигне до всеки земеделски производител.

Но, партньорството между браншовите организации, тяхната регламентация, включително партньорството им и аутсорсването на дейности са платени, включително по програма за развитие на селските райони, ще трябва да е доста сериозно застъпена в следващия период.

Г-н Гечев, в едно интервю казвате: “Индикаторен и финансов план имаме изготвен. Вече пълна готовност имаме!”?
Не. Точно такова не съм давал като интервю.

Не сте го давали така..?
Финансовият и индикаторният план са последните на практика неща, които се правят - специално финансовият план. 
За да се направи финансовият план, трябва да има всичките инструменти и на базата на които, с чековете, които трябва да се направят, тоест изискването на програмата, но и изискванията и на фермерите - да се намери баланса по отношение на финансирането. Това по принцип винаги се прави последно и е въпрос на най-тежкият дебат. Това ще е вероятно на последното ТРГ едно или две ТРГ-та, на края на годината, в която ще трябва да го правим.
Плюс това, да отворя една скоба, изключително е трудна ситуацията на служебното правителство, което обаче няма Народно събрание. Тоест, ние сме задължени до Нова Година да вкараме драфт, който обаче няма да бъде потвърден по никакъв начин от Народното събрание, а има поне 10 неща, които трябва да влязат за Коледа! 

Значи, “Ябълката на раздора” - таваните на плащанията..? Те трябва да бъдат гласувани в Народното събрание, нали така?
Точно така.

Е, хубаво, ама, кога ще имаме Народно събрание? Кога ще видим кой от трите варианта - предложени и анализирани вероятно от вас?
Г-н Гечев:
Може и повече да са.
Може и повече! И това трябва - единият от тях да се гласува и всичко това, като се види колко пари се освобождават от таваните, да видим пък къде ще се преразпределят? Имате ли време за цялата тая работа?
Ами, вижте, те когато са готови инструментите, след това лесно се правят вариантите. Това, което пак да повторя, ние сме готови със стълб 1 с инструментите. 
Но кой инструмент с колко пари и докъде ще стига е една друга история - колко средства ще има всеки един от инструментите.
Това цялото нещо е въпрос и на преразпределителни плащания, които трябва да има -  ако има тавани, ако има различни видове тавани, до колко да са първите хектари, примерно? От къде ще идват парите на преразпределението? Дали ще има преразпределение към Втори стълб или не - те ще се получат повече от три варианта, най-вероятно.
Тоест, това, че ние ще внесем стратегическият план до Нова Година, това не значи окончателност на вариантите. Ще го направим, защото, наистина, искаме да има сигурност и дебат.

Но, поне 10 неща ще трябва да се вземат в Народното събрание. Ида го да обясня защо:
Основанието за плащане; слоевете, които ще подпомагаме; мерките, които ще плащаме, трябва да имат законовото основание. В момента ако отворите закона за подпомагане на земеделските производители, целият стълб Едно и основните параметри от стълб Две са описани вътре в закона.
За да може да се прилагат тези неща, трябва да се вземе решение в Народното събрание. 
Да отворя само една много важна скоба, все още т.н. “конвергенция” или изравняването на доходите, не е съвсем, как да кажа, справедлива в Европейският съюз. Знаете, че още 10 години най-вероятно ще продължава разликата в национални доплащания. И да имаме пари, ние не можем да ги дадем, дори като национални доплащания.
Ще отворим обаче по Стълб 2  различни мерки, които са и екологични и социални, които да могат да се ползват като такъв тип инструменти за допълнително подпомагане.
Но, едно от най-важните решения е, даже бих казал, че дори е по-важно от таваните на плащанията, е колко % ще бъде дофинансирано от държавата по Програмата за развитие на селските райони, съобразно и новите инструменти, които те ще съдържат.
Ако е 15%, или 80 или 50% - съфинансиране от държавата, то цифрите на тези инструменти ще са различни.
Народното събрание ще трябва много бързо да проработи.
И се надявам да няма повече, как да кажа, нито кризисни ситуации, нито да се налага повече от това служебно правителство, защото има неща, които са си за Народно събрание в една парламентарна република и, как да кажа, това, което трябва да свършим ще го свършим ще го свършим, вярвайте! Но, финалните неща са в Народното събрание.

Чакам въпроси от г-н Петков и г-н Костадинов...Слушам ви! Имате ли въпроси по отношение на Първи стълб - зелената архитектура?
Явор Гечев: Може би, аз да им обясня първо малко, защото нормално е, да нямат толкова информация, за да задават въпроси.
Да, един от слоевете, които на практика ще има в новото приложение на стълб Едно ( един от трументите) - ще има цялостен слой така наречена “Зелена екологична структура”.
Досега какво се получаваше. Ами, всъщност, ние запълвахме екологичните площи с предимно угари, които се зачитаха за екологични плащи.

А сега как трябва да бъде?
Патки, зимуващи гъски, които обаче ги подпомагахме на територията на цялата държава, които обаче аз твърдя, че там, където мине с дисковата брана, едва ли ще има зимуваща патка и гъска. Не е това механизма. Взехме, това което е като изискване за 10% ландшафтни инструменти на ниво земеделски стопанства, но регламента казва, че те всъщност може да не са само земеделски територии, а земеделски насочени територии.

Примерно: Ще ви дам един пример, гледайки г-н Костадинов - поясите в Добрич. Те са горски територии. Те по предназначение са горски територии, но те са направени и съществуват само и единствено, заради противоерозационната дейност на и противоветрената дейност, която я има природата. Тоест, тези горски територии, директно влизат в т.н. ландшафтни елементи.
Както примерно в полупланински и по планинските райони, всъщност терасите. Или, как да кажа, местата които са около каналите -  сервитутните зони около каналите, които на практика имат по 3-4 метра зелени ивици, или редиците от дърветата, които ги имаме, така или иначе, по синорите в държавата. Тоест, ние имаме значителна съществуваща инфраструктура, която просто я признаваме за такава. 
И ако фермерите, включително поддържат сервитутните зони да не се разраства пояса - тоест мулчирайки го, примерно един път на годината - махайки сухи клони и т.н., ние ще плащаме включително и тези разходи. 
Разбира се тези дейности трябва да стават извън периода на гнездене на птиците.
Но, това, което сме се постарали да направим, чисто икономически, ако щете - когато плащаш примерно 50 или 100 лв рента по добричко, да оставяш угари, заради екологични площи, най-малкото, не е икономически издържано. 

И при положение, че имаме 7% на ниво стопанство  условност - направете си сметка, това при 38 милиона декара и при 68 хиляди стопанства, какво значи като икономическа база?
Тоест, ние сме се постарали редица от тези неща на практика да ги няма. Биоземеделието, разбира се, се признава за условност. Трайните насаждения са освободени от условност, но там пък има определена специфика, че имаш пътища отстояние и т.н., които пък може и да могат да се поддържат като самозатревили се екологични зони. 
Тоест, не измисляме топлата вода. По-скоро, това, което казаха двама колеги, е че и моят опит и опита на самите тях, на браншовите организации, често подсказват решенията. Не е нужно да откриваме топлата вода и да измисляме неща, които по-скоро ние ги имаме.

Продължаваме. Слушам ви, г-н Петков:
Моето питане, всъщност, г-н Гечев изпревари нашите въпроси с неговите далновидни предположения и отговори.
Питането на всички браншови представители е точно за това, което каза г-н Гечев, че все още не е ясно и ще стане ясно най-накрая.
Какво ще бъде финансовото отражение и въздействието на това на това финансово отражение на дейностите, които трябва да предприемат земеделските производители, удовлетворявайки тези изисквания.

Зелените, имате предвид?
Зелените, точно така.
Ние искаме да ги изпълняваме, но искаме и да знаем и на каква цена? Защото, това е една от слабите точки, или слабото място на тематичните работни групи, защото обсъждаме много неща, но когато влезем в най-важният детайл бюджета, нямайки бюджет, ние не можем да видим финансовото изражение на тези ангажименти, които можем да поемем, или не можем, защото, както каза г-н Гечев, ако примерно е свързано само с едно мулчиране на нещо, може д асе приеме, че част от средствата ще покриват. Но ако задълженията са по-енергоемки, с повече заплахи за една или друга, от нашите дейности, а финансовото покритие е по-малко, както е прага на икономическа вредност на вредители или на други неща, то тогава може би ще поставим един голям въпрос, и тогава дискусията вече ще влезе в детайла - доколко целесъобразно или финансово подсигурено ще бъде това въздействие или това поемане на ангажимент.
Но очакваме да имаме, в крайна сметка да имаме една финансова рамка и да я разпределим в най-добрият случай - хем да удовлетворим зелените изисквания, хем да удовлетворим нашите...

Конкурентоспособността да се запази, нали? 
Точно така!
Тоест, прагматичен подход към зелената сделка, както се казва.
Ами, прагматичен е! Работим в полза на нашите членове - не работим в полза на “Зелената сделка” на Европа.
Има много опасения в това отношение за едно евентуално нарушение на конкурентоспособността, в следствие на “Зелената сделка”.

Г-н Гечев:
Това няма как да го няма. Няма как да го няма за съжаление.
Завишени разходи при всички положения ще има…
Накрая, при всички положения, накрая го плаща потребителя, колкото и грубо това да звучи.
Но ще ви кажа, г-н Петков е изключително прав.
Тоест, може би е важно да обясним как е структурата на самият бюджет на стълб Едно. Тя е по-различна вече.
Докато до в момента на практика се даваха допълнителни средства, за да правиш определени зелени неща, в момента вече не е точно вече така. Тоест, ти вече имаш 7% така наречената “условност” и задължителна част от бюджета, която отива за екологични плащания. Тоест, едното е да отговориш на определените изисквания, другото - допълнително се заангажираш с ангажименти...
Няколко неща, които трябва да кажем:
Първо, биологичното земеделие ще е освободено от предварителни екологични ангажименти. Тоест, то ще отговаря по принцип.
Второ, трайните насаждения са освободени от т.н. “екологична условност”. Тоест, при тях няма да се прилага.
Трето, бюджета е структуриран по следният начин на стълб Едно:
От този около милиард и 100 милиона на година лева, които влизат в сектора - толкова са някъде, плюс-минус - 10% от тях се отделя за т.н. “преразпределителни плащания” за “малки земеделски производители” - тоест, това са за т.н. “първи хектари”, тоест тези пари се взимат, отделят се и се дават за първите хектари. Друг е въпроса за колко от първите декари и до колко ще продължава този инструмент. 
Сега беше до 300 с продължения до 6 хиляди. Можем да го променим, можем и да го оставим. Това е въпрос на сметки и на дебат на ТРГ-то.
Второ, освен тези 10%, които вече на практика се отделят от този бюджет, се отделят и т.н. плащания “обвързана подкрепа” - тоест, приоритетните сектори, които са 13 + 2% - 13 декара плодове и зеленчуци, плюс...Тази обвързана подкрепа се вади също от този милиард и 100 милиона. Има допълнителни плащания, които трябва да се направят за много малки, социални, млади фермери и т.н. 

И от този милиард и 100 милиона, 25% трябва да са насочени пряко плащания по отношение на земеделски дейности, свързани с екологични ангажименти. 

Тук има няколко неща, които може се направят и ние сме направили:
Първото е задължителната компонента - на 7% екологично насочени площи на ниво стопанство, които са задължителни, за да вземете СЕП - а, за да вземете основните плащания.
За да вземете “основните плащания”, тоест така наречения СЕП - на сегашните е малко по-различно наименованието, но механизмът е същият, вие трябва да имате 7% “екологична условност” на ниво стопанство. От там нататък тези средства, които ви казах -  25%, са за да вземете СЕП. Тоест, бонуси над тези плащания са само единствено по отношение на технологично насочени схеми, които дадените земеделски производители ще могат да избират какви са. Те са доброволни! Но въпросът е за тях да взимат средства.
Да, разнообразяването на културите е една от тях…
Да, биологичното земеделие е като частица от цялото биологично земеделие и ще е тук.
Да, трайни насаждения ще има.
Да, поддържане на ландшафтни елементи ще има.
Да, заместващо торене, или по-скоро, възстановяване потенциала на площите през инструментите на кръговата икономика, ще има.
Да, ще има, примерно, поддържане на зелени и буферни ивици покрай гори, покрай трайни насаждения и редица други такива неща.
Да, ще има горски ниви, така наречените дивечови ниви, по отношение на екологичен потенциал.
Тоест, има девет мерки - екологично насочени, които всеки от дадените земеделски производители ще може да намери себе си в тях, но те са доброволни.
Като идеята тука е, наистина тези разходи, така както казаха г-н Костадинов и г-н Петков, поне да може да са толкова като средства, че да могат да възвърнат разходите на земеделските производители.
Да, защото ако имаш една обработка, две обработки, три обработки...Като тук обаче вече, трябва да е преливането на стълб Две - там, където не го има стълб Едно, в програмата за развитие на селските райони е предвидено, трябва да се дават средства за постигането на допълнителни цели.

За всички тия интересни неща, които чуваме - анализи - мнението на Г-н Костадинов. Има ли въпроси по казаното от зам.министър Гечев?
Въпросите са много.
Надявам се след представянето на работната група на пълния драфт по стълб Едно, вече да коментираме определени неща.
Но, имайки предвид структурата, преговорите в Брюксел, приетите неща от Европейският парламент, аз смятам, че се работи тук и ще бъде направено най-доброто за всички производители.
Преди малко, г-н Петков, тръгна в посока финансово изражение какви ще бъдат дадените дредства, значи в Първи стълб, както виждам нещата, всичко е за да се изпълняват определените условности. 
Евентуално Втори стълб ще бъде компенсаторен стълб - за изпълняване на определени ангажименти по различни агро и екологични дейности. 
Да се надяваме, че Втори стълб ще се работи така както и Първи стълб и доколкото разбрахме, г-н Явор Гечев ще е отговорен за това...Да, карате ме да бъда прекалено коректен, искаме да работим с човек, който разбира от същината! Защото едно е да кажеш дума и да те разберат, друго е да си говорим глупости във всякакво отношение.
Така ли е г-н Петков?
г-н Петков:
А, да

г-н Костадинов:
Защото реално не остава време. Имайте предвид, че октомври ще отрече за отрицателно време, следва ноември, ние трябва да направим няколко работни групи, за да прегледаме нещата във Втори стълб. Направено е много, но пак трябва да се ревизира и да се съобрази с приетите регламенти на Европейската комисия, и изискванията им.
Надяваме се на една съвместна добра работа, по-бързо работна група, представяне на всички тези неща и всички детайли, щото те нещата - “Дявола е в детайлите” - обикновено, да си ги погледнем, всеки да прецени.
Ние сме браншови организации, които трябва да ги представим и на нашите членове, което е много важно.
Тук искам да подчертая нещо друго.

Навлизаме в един нов период, в който има много съществени промени спрямо предният период - много детайли. И на всички производители ще им трябва едно добро запознаване, едно добро обучение, което чрез национална служба - съвети на земеделието, няма да се получи. Така че, ние в тази посока искаме браншовите организации да можем да си правим обученията на хората - да достига до всеки, който желае - нали, говорим като членове, защо ще е трудно.
В следващият ни период, първите две години по отношение на еко схемите, са пробни. 
Там, ако не наместим еко схемите, така че да бъдат атрактивни и да се използват, ще трябва да връщаме пари.
Просто ни ги махат от еко схемите и в последващите три години, ние не можем да ги ползваме.

Г-н Петков заключителните ви обобщение. И после да чуем зам. министър Явор Гечев:
Ами заключение...Аз искам да потвърдя думите на г-н Костадинов. Това, което с най-голямо нетърпение очакваме:
да ни бъде представен този драфт, защото в него може би ще има отговори на досега висящите въпроси. Ако има допълнителни неща, които не са ни ясни ще ги изясним и ще дискутираме по тях. 
И да работим в насока, този драфт да стане окончателният документ, а не само предложение.

Г-н Гечев, слушаме ви:
Ще си позволя да направя една лека промоция, т.к. съм си в кабинета и съм на компютъра си. Не знам дали ще стане, ако разрешите, да шерна монитора си, ще ви пощажа драфта на всичките мерки...
...Да, огромна част от тези еко схеми, произтичат идеите им от самите браншови организации. Надявам се да не ми се сърдят редица от колегите, че съм използвал, в крайна сметка заимствал съм и техни идеи.

Заключителните думи са, че: 
Нищо нито е спирало, нито ще спре. Всичко продължава. Въпросът е всички ние да сме максимално полезни и да се справим с тая цялата работа, защото програма “правителство” може да няма, но подпомаганията не могат да спрат. Програма или стратегически план трябва да има.
Голяма надежда залагат на вас фермерите. От сърце ви желая успех, г-н Гечев!
Абе “трудно” е с такава отговорност, да ви кажа.





 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg