През последните години България отбелязва прогресивен тревожен ръст във вноса на млечни продукти от Западна Европа, което оказва сериозен натиск върху местните производители и води до фалити на много семейни ферми в селата. Вносът на краве масло бележи почти 100% ръст от началото на 2020-а до края на 2024, достигайки рекордните 963.33 тона само за последните 12 месеца, сочат официални данни, с които AgroClub.BG разполага.
Основни вносители на млечни продукти в България са Германия, Полша и Франция, които за една година са доставили над 38 000 тона сухи млека и млечни продукти, които се дистрибутират главно през чуджите търговски вериги.
Този дъмпингов внос затруднява българските кравеферми, които не могат да се конкурират с високо субсидираните в западна Европа продукти. В резултат на това, много малки и средни ферми са принудени да прекратят дейността си.
Броят на фермерите в България се срина от над 130 000 през 2009-а година на под 64 000 към началото на 2024-а година. Това са горчивите резултати от прилагането на европейската "Обща селскостопанска политика" ОСП у нас. И тук въобще не става въпрос за окрупняване на стопанствата, а за реални фалити и излизане в сивата икономика.
На фона на тази черна статистика за българското земеделие и фермерство, обратно пропорционални са данните за търговските обеми в чуждите вериги, където се продават предимно аграрни продукти и стоки на хранително-вкусовата промишленост (ХВП), които са произведени главно в държави като Германия, Франция, Италия, Дания, Холандия и др.
Съвсем ясен е резултатът на прилагането на обилно рекламираната вече над 10 години европейска ОСП, която нанесе унищожителни последици за българските фермери и селски региони, които са изправени пред все по-тежки предизвикателства за оцеляване в условия на нелоялна конкуренция, дъмпингов внос и зловредна аграрна политика.
Ако до преди няколко години основният проблем на земеделието беше вносът на зеленчуци от страни като Турция, Гърция и Македония, то днес ситуацията е още по-сложна: ударени са вече и производствата на яйца (с внос от Украйна и препакетиране в България), мляко (внос на рекордни количества сухо мляко от Полша) и дори експортът на зърно и дъмпинговият внос от Украйна, особено на слънчоглед.
Един от основните проблеми, породени от ОСП, е неглижирането на интересите на малките и средни фамилни ферми. Българското селско стопанство традиционно се основава на тези ферми, които играят ключова роля в местните икономики и обществени структури. Въпреки това, мерките и субсидиите на ОСП често облагодетелстват големите корпоративни стопанства, които имат по-голям административен капацитет и ресурси за усвояване на европейските фондове.
Тази неравнопоставеност води до изключване на малките фермери от пазара и до концентрация на земеделските земи в ръцете на по-големите стопанства. Малките фермери са принудени да се откажат от земеделието или да търсят алтернативни начини за препитание, което допринася за намаляване на броя на регистрираните фермери в България. Субсидиите и финансирането по ОСП са ориентирани към площ и добиви, което стимулира консолидацията на земеделските земи. Големите стопанства получават значително повече средства, което им позволява да изкупуват земи и да увеличават своите територии. Това води до намаляване на броя на малките и средни ферми и до допълнително изостряне на неравенството в сектора.
Политиките на ОСП предимно отразяват интересите на старите членки на ЕС, които се стремят да осигурят пазари за своята аграрна продукция. В България това се проявява чрез доминацията на чуждите търговски вериги, които налагат свои стандарти и условия на местните производители. Българските фермери са изправени пред трудности да конкурират ефективно и да реализират продукцията си на вътрешния пазар, което допълнително утежнява тяхното положение.
С оглед на изложените проблеми, става ясно, че ОСП се нуждае от реформи, които да отчитат специфичните нужди и условия на новите членки на ЕС, като България. Необходимо е да се разработят политики, които да подкрепят малките и средни фамилни ферми, да стимулират устойчивото земеделие и да гарантират равни възможности за всички производители, но реално, а не проформа, както е през последните програмни периоди на т.нар. Програма за развитие на селските райони.
Прилагането на ОСП в България разкрива сериозни недостатъци, които трябва да бъдат категорично признати.
