Как се прави семейна ферма за отглеждане на шафран в Родопите? (РЕПОРТАЖ)

През последните години все повече българи обръщат поглед към отглеждането на шафранов минзухар (шафран). Сред тях са Стоян и Виолета Дуркови, които имат стопанство за шафран в Родопите четвърта година. Вече имат три произведени реколти, а пред Село Стоян разказа за предизвикателството да отглеждаш шафран. 

Идеята е на съпругата и семейството купува първите шафранови луковици през 2017 година. Първоначално започват на малка площ - около 300 кв.м. в Девин. При първата реколта получават достатъчно количество, което да изследват във френска лаборатория и се оказва, че в Родопите стопаните са отгледали висококачествен шафран с много добри показатели.

На следващата година увеличават значително площта и в момента отглеждат шафран на 4 декара. В преход са към биологично производство под контрола на биосертифицираща фирма, като очакванията им са до края на тази година да получат биосертификат за стопанството.

Едно от големите предизвикателства пред собствениците на шафрановата ферма е намирането на работна ръка, признава Стоян. А при производството на шафран в стопанството трудът е изцяло ръчен. “Разчитаме най-вече на роднини, познати - възрастни хора. Млади хора не искат да работят тази работа”, разказва той.

Не са малки и разходите по производството. Посадъчният материал за 1 дка струва около 7 хил. лв. Следват разходите по окопаване, плевене, което се прави ръчно поне два-три пъти. През есента - през октомври и ноември, когато шафранът цъфти (около 3-4 седмици) също се правят доста разходи. Брането на цветовете става бързо, но самото отделяне на близалцата - също изисква много работа и хора.

“Именно близалцата са частта от шафрановия минзухар, която се използва като подправка. Тъй като държим шафранът ни да е най-висок клас, отделяме само червените цветове. Жълтите и белите са с по-ниско качество”, обяснява Стоян Дурков.

Пазарите на шафран - всеки се спасява сам!

Следващото предизвикателство пред производителите на шафран е намирането на пазар. “В България никой не изкупува шафран и няма официални изкупни цени - не само за биологичното производство, но и при конвенционалното. На този етап афишираното търсене и пазари от Китай са спекулативни. Миналата година трябваше да изнесем тонове луковици за Китай, но нищо не се изнесе. Тази година също нищо не е изнесено и няма да се изнесе”, коментира Стоян.

Оказва се, че всеки производител сам се спасява с намирането на пазар на шафрана, а семейство Дуркови търсят директен контакт с потенциални потребители в България и извън страната.

“От около година започнахме да участваме във Фермерските пазари и изложения. В България обаче шафранът все още е слабо познат, тепърва хората започват да научават за полезните му качества. Целта ни е да пробием зад граница. Затова участваме в изложения в Брюксел, в Нюрнберг. Надяваме се скоро да достигнем до сделки извън България", посочва Стоян. В момента собствениците на шафрановата ферма в Родопите водят преговори с потенциални клиенти в Германия, Австрия и САЩ за износ на сушената подправка.

Продуктът от фермата в Девин се предлага именно в сушен вариант. “След като наберем шафрана, го изсушаваме по правилния начин. А при правилно съхранение полезните му свойства се запазват 4-5 години”, обясни производителят. Стоян е категоричен, че пазарите на шафран са основно извън България и работи в тази посока. И макар да признава, че “От три години се занимавам с отглеждане на шафран и все още не мога да кажа, че печеля”, Стоян и съпругата му виждат перспектива в отглеждането на скъпата билка, оптимисти са и за намирането на пазар и продължават напред!


София Белчева © 2020 Агро Клуб - AgroClub.BG