Българските ферми изостават в процеса на енергийна независимост

Българските ферми изостават в процеса на енергийна независимост като все още едва под 2% от общия брой на земеделските стопанства имат алтернативни енергийни източници, сочи справка на Центъра за аграрно развитие по поръчка на Село. От нищожните 2%, близо 1,5% са от ветрогенератори и едва 0,5% са от соларни панели поставени по покриви във фермите или в прилежащи към земеделските стопанства площи.



Справка в последния Аграрен доклад 2019 на Министерството на земеделието храните и горите (МЗХГ) сочи, че вътре тази тема изобщо липсва. Енергийната ефективност на земеделските стопанства и фермите не е засегната по никакъв начин, макар да влияе пряко върху конкурентоспособноста на отрасъла, както и върху формирането на цените на аграрните стоки.

Произволно нахвърляни числа, без ясна обосновка и начин за постигането им, ниски цели за енергийна ефективност и ВЕИ, липса на план за инвестиции, неясни стратегии... е накратко заключението на Европейската комисия по представения от България Национален план за енергетиката и климата до 2030 година, публикуван вече официално на страницата на Европейската комисия.

Унищожителната критика от страна на ЕК към плана предоставне от България води до нуждата от сериозен дебат и бързи активни действия.

Едно от шокиращите неща в Плана включва недвусмислено объркани термини като "оплождане", което влияе на екологията и енергийната независимост, а някои от "целите" са с таргет - 0%: