България е на второ място по износ на пшеница от Европейският съюз за трети страни от началото на сезона - 1,7 милиона тона.
Лидер с точно 2 пъти по-голямо количество е Румъния - 2,54 милиона тона. На трета позиция излезе Германия с 740 хиляди тона, измествайки обичайният лидер в тази класация - Франция.
От началото на селскостопанският сезон: 2021-ва - 2022-ра година 1-ви юли до 26 септември, износа на пшеница от Европейският съюз за трети страни е нараснал с 36,5% спрямо същият период на миналият сезон, достигайки до 6,96 милиона тона, сочат актуализираните данни на Европейската комисия.
Основните количества са доставени: в Алжир 900 хиляди тона, Южна Корея - 770 хиляди тона и Египет - 570 хиляди тона. В рамките на седмицата, от 20 до 26 септември обаче износът на пшеница от Европейският съюз е забавил на практика тройно темпото спрямо предходната седмица - до 156,4 хиляди тона от 549,5 хиляди тона преди това.
Междувременно към средата на септември украинските фермери прибраха напълно четири от основните селскостопански култури - пшеницата, ечемика, рапицата и граха - се посочва в съобщение на Асоциацията Украинският клуб на селскостопанския бизнес.
По документа става ясно, че две от тези култури, по предварителни оценки, е постигнат изключителен за страната максимум - 32.9 милиона тона при пшеницата и 10.1 милиона тона при ечемика. Високите показатели са следствие не само от ръста на добивите, но и благодарение на разширяването на засетите площи.
През 2021-ва година метеорологичните условия бяха изключително благоприятни. Добивите от пшеницата са около 46,4 центнера от хектар, което е 22% повече от миналогодишният показател за Украйна, а от ечемика 48.8 центнера от хектар, което надхвърля с 27% показателя за 2020-та година. Същевременно засетите с пшеница площи през 2021-ва година в Украйна бяха разширени с 8%, спрямо миналата година до 7,1 милиона хектара, а тези с ечемик с 4%, до 2.5 милиона хектара.
През 2021-ва година реколтата от рапица в Украйна е нараснала спрямо 2020-та година, но не е поставен рекорд.
През тази година там са прибрани 2,8 милиона тона - от маслодайната култура. Това е с 10% над миналогодишната реколта, но с 14% под историческият максимум постигнат през 2019-та. При това, силният резултат е получен при свиване на засетите площи с 9%, до 1 милиона хектара и само високите добиви от 27,9 центнера от хектар, при ръст от 21% спрямо получените през 2020-та година са спасили положението.
