Новите данни на Eurostat за икономическите резултати на земеделския сектор през 2025 г. очертават силно различаваща се картина между отделните страни членки. Докато в по-голямата част от ЕС земеделският доход на годишна работна единица нараства, България е сред държавите, в които тенденцията е отрицателна. По-силен спад от българския е отчетен в Гърция и Кипър, съответно с 9,7% и 5,9%.
Показателят, използван от Eurostat, е „земеделски доход на годишна работна единица“, известен още като Indicator A. Той измерва реалния доход от факторите на производство в земеделието, изчислен на една годишна работна единица. На практика това е показател за икономическата резултатност на сектора спрямо вложения труд, а не пряко измерване на личните доходи на земеделските стопани или домакинствата им.
В графиката на Eurostat България е отбелязана с отрицателно развитие в индекса на земеделския доход на годишна работна единица (Indicator A). Това поставя страната в групата на държавите, при които 2025 г. носи влошаване на този ключов индикатор, въпреки че на европейско равнище общата картина е положителна.
За ЕС като цяло земеделският доход на годишна работна единица се увеличава с 9,2% през 2025 г. Най-силен ръст е отчетен в Естония, където показателят се повишава с 41,0%. Следват Люксембург с 29,5%, Румъния с 28,5%, Полша с 27,8% и Литва с 25,6%. Сред големите земеделски производители в ЕС увеличение има още във Франция, Италия и Испания.
На този фон спадът в България показва, че българското земеделие остава под натиск, въпреки отделни положителни стойности в националната статистика. Данните на Националния статистически институт за икономическите сметки за селското стопанство през 2025 г. показват, че крайната продукция на аграрния сектор по базисни цени достига 9,897 млрд. лв., което е с 2,0% повече спрямо предходната година. Брутната добавена стойност в земеделието се оценява на 4,321 млрд. лв. и нараства със 7,8% на годишна база.
Тези номинални увеличения обаче са свързани основно с по-високи цени, докато при обемите се наблюдава спад. При крайната продукция на земеделието НСИ отчита увеличение на цените с 4,9%, но намаление на физическия обем с 2,8%. При растениевъдната продукция стойността се повишава с 1,5%, но обемите спадат с 4,8%. Особено силно е отражението на неблагоприятните метеорологични условия върху плодовете и зеленчуците, където са отчетени значителни понижения при отделни култури.
В същото време животновъдната продукция е оценена на 2,536 млрд. лв. и нараства с 5,0% спрямо 2024 г., като увеличението идва както от по-високи цени, така и от ръст в обемите. Това показва различна динамика между растениевъдството и животновъдството, но общата картина за доходността в сектора остава напрегната.
НСИ отчита още, че стойностният индекс на нетния доход по факторни разходи намалява с 5,3%, а нетният предприемачески доход в земеделието се понижава с 6,3% спрямо 2024 г. Тези данни са в съзвучие с европейската картина за България, отчетена от Eurostat чрез Indicator A.
На равнище ЕС земеделието през 2025 г. създава брутна добавена стойност от 251,8 млрд. евро и допринася с около 1,3% към брутния вътрешен продукт на Съюза. Стойността на продукцията на европейския аграрен сектор е оценена на 562,5 млрд. евро. Почти половината от нея идва от растениевъдството, а над две пети — от животни и животински продукти.
Европейската статистика показва още, че през последните 15 години земеделският труд в ЕС продължава да намалява. През 2025 г. общият трудов ресурс в сектора се оценява на еквивалента на 7,4 млн. работещи на пълен работен ден. Между 2010 и 2025 г. ЕС е загубил трудов ресурс, равен на около 3 млн. работещи на пълен работен ден. България е сред страните с най-силен дългосрочен спад на земеделския трудов ресурс - средно с 6,3% годишно за периода 2010–2025 г.
Тази тенденция има двоен ефект. От една страна, по-малко вложен труд може да повиши показателя за доход на годишна работна единица, когато стойността на произведеното и доходът в сектора растат. От друга страна, при спад на реалния доход, както е в случая с България през 2025 г., понижението показва по-дълбок проблем в икономическата устойчивост на стопанствата.
Данните идват в момент, в който европейското земеделие е изправено пред растящи производствени разходи, климатични рискове, ценова нестабилност и натиск върху работната сила. За България резултатите са предупреждение, че номиналният ръст на стойността на продукцията не е достатъчен, когато реалният доход в сектора се свива.
Спадът от 5,1% в индекса на земеделския доход на годишна работна единица поставя страната в неблагоприятна позиция спрямо повечето държави в ЕС. Това е особено важно на фона на силните увеличения в страни като Румъния и Полша, които са сред водещите земеделски производители в региона и едновременно с това постигат значително подобрение на доходния показател.
За българските земеделски стопани основният извод е, че секторът продължава да произвежда значителна стойност, но доходността остава уязвима. Повишаването на цените частично компенсира по-ниските обеми, но не води автоматично до по-добър реален резултат за земеделието. Затова данните на Eurostat и НСИ очертават нужда от по-сериозен фокус върху производителността, устойчивостта към климатични рискове, достъпа до работна ръка и реалната рентабилност на стопанствата.
През 2025 г. европейското земеделие като цяло подобрява доходния си показател. България обаче остава сред изключенията - с отрицателно развитие в индекса на земеделския доход на годишна работна единица и с ясно предупреждение, че аграрният сектор у нас има нужда от по-стабилна икономическа основа.
***
Данните са от публикацията на Eurostat, извлечена на 29 април 2026 г., където е посочено, че за ЕС земеделският доход на годишна работна единица нараства с 9,2%, а за България намалява с 5,1%. Показателят Indicator A е дефиниран от Eurostat като реален доход от факторите на производство в земеделието на годишна работна единица. Българските стойности за продукцията, добавената стойност и доходните индекси са по първата оценка на НСИ за икономическите сметки за селското стопанство за 2025 г.
