Търсиш агротехника?Получи най-добра цена

Бъдещият аграрен министър, Пламен Абровски - Приоритети за сектора (ПЪЛЕН ТЕКСТ+ВИДЕО)

25.11.2021 г.
9722
Пламен Абровски - Приоритети в земеделието и селските райони
(СРЕЩА с ПП Продължаваме промяната)

* пълен текст, без редакторска намеса, смъкнато от АгроКлуб:

"За мен е удоволствие да бъда тук. Работил съм с една голяма част от хората, които са тук на тази маса. Запознах се подробно със CV-тата на останалите хора и се надявам, че тук ще успеем да сформираме един много сериозен екип, защото нашето земеделие в момента се намира на кръстопът.

Имайте предвид, че този програмен период, който предстои в рамките на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) най-вероятно ще бъде последният с финансиране, такова каквото ние го познаваме. Поради тази причина е от изключителна важност ние да работим и да помогнем на нашите земеделски производители да бъдат конкурентноспособни и да работят спрямо пазара. Точно поради тази причина нашата програма е фокусирана върху земеделският производител и неговата пазарна ориентация, защото субсидиите са допълващи дохода, но не трябва да бъдат основни. 

За съжаление в последните два програмни периода се случваше точно обратното. Затова основните две цели, върху които ние сме фокусирали нашата програма това са създаване на средна класа земеделски производители. Защото без средна класа земеделски производители ние няма да имаме живи селски райони. Без да имаме живи селски райони нямаме никаква функционалност, нямаме заетост, нямаме социални услуги, нямаме икономика, нямаме нищо!

И втората основна цел, която ние си поставяме, това е процеса по забавяне на концентрацията на производствен ресурс. Не само земята като такава, защото производствения ресурс може да бъде няколко различни неща. 
Поради тази причина първата мярка, която ние предвиждаме, е повишаване конкурентоспособността на земеделските производители и тяхната пазарна ориентация, защото ние се насочваме основно към производителите. 

Идеята е: Малките да станат средни, а не големите да станат малки.

Защо и какво, и как можем да го постигнем това нещо?
Първата цел по отношение специално на уязвимите сектори, това са: сектора плодове и зеленчуци, и животновъдство - изваждането им на светло от сивия сектор.

Имайте предвид, че сектора на плодове и зеленчуци в България е може би най-сивият сектор, който може да съществува. Поради тази причина в 46-ят Парламент ние предложихме намаляването на ДДС за плодове и зеленчуци като първа стъпка, с цел изсветляване на сектора и след това налагане на обратно въвеждане на ДДС. Защото вие много добре знаете какво отношение има. Като идеята ни след това беше постепенно да изсветлим сектора на млякото, месото и яйцата като производства (като първични производства).

Второто нещо, върху което ние трябва да се съсредоточим е създаването на пазар на тези хора. Защото те имат продукция, независимо дали са в светлия или в сивия сектор, но в голяма част те нямат пазар. Поради тази причина едно от важните неща, които трябва да направим, това е създаването на различни категории продукти. И аз си направих труда да проверя във вашата програма това, което писмено го имате. Ние имаме пълно съвпадение, когато говорим за категориите, разграничаване на свежи и пресни плодове и зеленчуци,  защото това може да допринесе за по-ясно търсене, когато обясним на потребителя какво консумира той в момента.

Следващото нещо, на което трябва да обърнем внимание, това е политиката на качеството и създаване на различни търговски означения и географски наименования.  Например в цяла България се знае какво представлява смилянския боб и какво представлява самоковския картоф. Но ние трябва освен да създадем такава мярка, която да гарантира търсене и интерес в потребителя, трябва също така да въведем съответните мерки и за контрол, защото не може в цяла България да се продава самоковски картоф. Това означава ние да въведем контрол на самия пазар, защото в момента (не знам дали сте запознати) на кооперативните пазари с едно зелено картонче човек, който произвежда от 1 декар и се е регистрирал като земеделски производител с 1 декар домати, може да продаде 200 тона дини и никой не го контролира. Поради тази причина няма да е зле да обвържем заявяваните за подпомагане площи с производствата и с реализираната продукция, за да имаме яснота къде се появява реалната търговска конкуренция и къде се явяват прекупвачите, които са един голям бич за българските производители.

Тук ние имаме една идея за засилване на сътрудничеството между семейните млечни животновъдни ферми, които искат да затворят цикъла на своето производство с едно национално богатство, което имаме. Това е държавното предприятие “Ел Би Булгарикум”(Eb Bulgaricum), което е в Министерството на икономиката. По този начин, не казвам че ще се заобиколят правилата за държавната помощ, но едно такова сътрудничество между две части: каквото е една малка семейна мандра и едно държавно предприятие за например едно сертифициране на производството със закваските (държавните, които ги имаме) съчетано с една реклама на един такъв продукт, който е сертифициран и държавата го гарантира, ще създава освен пазар, освен че ще може да създаде конкурентоспособност, но ще можем да окрупняваме доставки на различно ниво. Защото ние по този начин можем да създаваме един генеричен продукт, който да бъде конкурентоспособен на големите търговски марки и в същото време да запазим традиционното производство, което имаме.

Също така, трябва да насърчим кооперирането с цел окрупняването на продукция.  Имал съм много срещи, особено в района но Кюстендил по отношение на черешите. Ние имаме страхотни череши, но нашият проблем се нарича “количество и качество”, за да можеш да бъдеш атрактивен на пазара. Това между другото може да се получи много добре през насърчаване на групите, организациите на производителите - нещо, което има специален регламент за общата организация на пазарите.

Не знам дали сте наясно (повечето колеги предполагам са наясно), но единствените стоки, за които Европейският съюз позволява колективно договаряне на цени, това са земеделските стоки. Само за тях се прави изключение и то от гледна точка за формиране на големи партиди и за формиране на достатъчна цена, която да може да го положи.

Сега, ние, в “Има такъв народ”, по отношение на пазарите имаме една идея за създаване, в рамките на структурата на Министерството на земеделието, храните и горите, на специализирано звено - външнотърговско звено, което да подпомага намирането на пазари. Това трябва да работи в много тясно сътрудничество с всички икономически аташета, които нашата държава има, защото това е тяхната роля. Тук не говорим държавата да се намесва, тук говорим държавата да създава условие тези хора да могат да намират окрупнен пазар и реализация с помощта на държавата. Защото, съгласете се, някои неща без помощта на държавата няма как да се случат.

И понеже чух различни мнения ще ви дам един личен пример - нещо, което аз в момента правя на територията на моя изборен район Монтана. Понеже там има доста малки производители, които произвеждат традиционни храни. За съжаление обаче, за да мога аз да отида да си взема - дали ще е сирене, дали ще е мляко, дали ще е месо - аз трябва да обиколя, за да отида и намеря конкретната ферма. Затова започнахме разговори с представители на община Монтана. 

Нашата идея е да направим един общински земеделски магазин като пилотен проект, който ако успее да се реализира правилно...Защото съгласете се, аз ако съм производител да си правя магазин, в който да слагам един артикул, това е икономически необосновано. Но ако общината ми даде условията и ми даде магазин и ми помогне аз да излагам вътре своят артикул, и вътре имаме 20-30 артикула на 20-30 местни производители,  това нещо съвсем спокойно ако е успешно може да прерасне в една национална общинска верига. Казвам “общинска”, защото е много важно общината на местно ниво да  работи с малките производители. А по този начин също, "няма да кажа" заобикалят се правилата за държавната помощ, но се създава много по-голямо удобство за работа.

Другото нещо, което е изключително важно и трябва да направим (много колеги го слагат на първо място, но за мен първо място е пазара), това е структурирането на всички браншови организации като единен партньор на Изпълнителната власт. 

В момента, поне до когато аз ги броях, в сферата на селското стопанство има над 86 браншови организации. Ние имаме нужда от единен Закон за браншовите организации, който да ги структурира и да им помогне. Това единно браншово обединение може след това да поеме изключително несвойствена за държавата дейност. На тях може да се аутсорсне регистрацията на земеделските производители, както е в една Белгия например. Може да се възложи провеждането на курсовете и обученията по линията на програма за развитие на селските райони, могат да им се възложат консултантски услуги. Може да им се възложи подпомагане очертанието - ще ви дам един пример: 

В далечната 2010-та година, докато бях в постоянното ни представителство в Брюксел, на комитет по директни плащания от 11-ят етаж на “DG AGRI - представителя на Франция, отвори техния ИСАК - 2010-та година и очерта. И когато аз го попитах: “На кой очертаваш?” - Той каза: “Ами, това е заявление на един малък земеделски производител, който няма такава достатъчно добра компютърна грамотност.” - Но моят въпрос беше: “Ами, ако допуснеш грешка?” - Той каза: “Ние се застраховаме за грешката, така както нотариусите.” Така че, след това възможностите са...А, имайте в предвид, че земеделските производители много по-добре могат да се самоконтролират и регулират отколкото държавата.
Също така, ние имаме една идея в “Има такъв народ” за едно възможно финансиране на едно такова земеделско обединение.

В момента съществува така нареченият “статут на белите петна”, т.к. знаете, че тя цялата земеделска земя трябва да се поддържа в добро агроекологично състояние и съответно да се заявява. Там, където не са ясни собствениците или там, където не желаят собствениците да се появят, държавата от тяхно име преразпределя тези “бели петна” за ползване в рамките на сключване на споразуменията. Тези “бели петна” се заплащат на 100% от ползващите ги земеделски производители. Съвсем спокойно може да се отделя една определена сума (хипотетично да кажем 5 лв на декар), която да отива директно за финансиране на такова браншово образование, докато съществуват “бели петна”, защото те в момента постепенно, постепенно намаляват. Ако не се лъжа са около милион - милион и половина, но това е една напълно реална възможност да се финансира едно такова браншово обединение без държавата да го контролира и залага в националния бюджет.

След това, отново свързано с пазара, ние имаме желанието те да могат да получават адекватна съветническа помощ - земеделските производители. За тази цел ние възнамеряваме и обмисляме варианта за преструктуриране на Служба за съвети в земеделието. Една прекрасна служба, която за съжаление в последните години се занимава само и единствено с провежданията на курсове и семинари. Искам да ви кажа, че ако вие, като земеделски производител се опитате да потърсите по какъв начин да започнете бизнес, няма кой в момента в държавата да ви даде такъв съвет. 
Когато ходих в Кърджали и когато си говорехме: “Какво ще се случи с тютюна и по какъв начин той може да се замени?” Единствено през съветническа дейност, обединяването им с опитните станции и даване на възможността, когато земеделски производител отиде, да получи адекватна технологична карта, да получи съвет от агроном, да получи съвет за икономическата реализация - това трябва да представлява служба за съвети и земеделието, а не да бъде просто един бенефициент по програма за развитие на земеделските райони.

Така. Сега ще мина и към финансирането. 
Финансирането е изключително важно, но както казах, то е добавена стойност към продукцията и сумата, която трябва да получава земеделският производител от пазара. Ще се спра само и единствено на предизвикателствата, които стоят пред нас, защото в момента ние трябва да финализираме нашият Стратегически план по начин, по който ние трябва да предоставяме субсидии съобразно целите, които ние трябва да постигнем.

Докато бях председател на комисията по земеделие в 46-ят Парламент, поканих на изслушване министъра да направи презентация: Каква част от решенията в стратегическият план трябва да бъдат взети от Изпълнителната власт самостоятелно и каква част трябва да бъдат взети от Народното събрание като Законодателна власт. Защото, имайте в предвид, че един от най-важните инструменти това е факт -  налагането на таван на директните плащания. Това нещо ще бъде взето като решение от Народното събрание и то в най-кратък срок ще трябва да даде своите указания - политическо виждане към изпълнителната власт, за да знае тя по какъв начин да смята пакетите и финансирането. Но имайте в предвид, че това трябва да стане на база на един много сериозен анализ. Защото огромна част от земеделската земя в България се арендова. Това означава, че една огромна част от тези субсидии през арендата влизат в икономическият живот на страната ни. И ние имаме нужда от анализ: По какъв начин ще се отрази това нещо на икономиката ни като цяло?

Защото съществуват данни…, не знам до каква степен са верни, защото за мое огромно учудване се оказа, че от 2018-та година до лятото на 2021-ва година, Изпълнителната власт, при идване на власт на Служебното правителство, не е направила един ред анализ по отношение на тези неща. Ние не можем с лека ръка да взимаме такъв тип решения.
Защото, ще ви дам пример: По мои лични данни, ако се наложи прогресивно намаление, а не тавани, ефекта ще бъде много по-голям и ще останат повече. Но пак казвам, това са мои лични данни. В Изпълнителната власт има много повече данни и анализ. 

Другото нещо, което имаме като идея:
Ако остане достатъчно наличен финансов ресурс, защото за съжаление с отварянето на приемите по 4.1 и 4.2, беше изсмукан прекалено голям финансов инвестиционен ресурс, за нас с цел гарантиране на достъпа на финансиране, е хубаво да се обмисли възможността за създаване на гарантирани регионални бюджети. Тоест, да се обособяват на областно ниво гарантирани бюджети за инвестиции на ниво област, съобразно нуждите на самите земеделски производители.

Другото, което е хубаво: да се обмисли, да се отдели още един пакет, който да е само за големи земеделски производители. Защото, съгласете се, в ситуацията, в която сме в момента, един пчелар със 100 кошера трябва да се конкурира с един земеделски производител с 300 хиляди декара, примерно. Разбирате ли, че съвсем, съвсем няма база за сравнение едното с другото. И при наличие на остатъчен финансов ресурс, според мен е възможно, да се обмисли възможността за създаване на различен вид (два) финансови инструмента: кредитен или гаранционен ресурс с оглед достъп до евтино финансиране. Моето лично виждане е, че това би могло да стане не през Фонда на фондовете, а през Българска банка за развитие (ББР), но това може да бъде елемент на други дискусии.

Следващото нещо, на което задължително трябва да обърнем внимание, това е осигуряване на ефективното и справедливо използване на земеделската земя.

Не знам дали сте наясно - повечето колеги са наясно, които се занимават тясно със земеделието в България - в момента в България се води война за земя на абсолютно всички нива. Ние се нуждаем от абсолютна поземлена реформа. От връщането на земята до момента, в България в поземлените отношения е пълен хаос. Въвеждането на статута на споразуменията през 2009-та година беше временно (временна мярка), за да може да се окрупни ползването и заявяването на директните плащания за земя. Но това беше временна мярка. За съжаление тя продължава и към днешен ден. Но това означава, за тези, които ни слушат и които не са наясно (колегите предполагам са наясно всичките), че ти тази година можеш да работиш в този край на землището, в другата - в следващият край на землището. Това означава, че ти нито можеш да правиш инвестиции в напояване, защото не знаеш догодина къде ще гледаш земята си, нито можеш да правиш инвестиции в различни техники на управление, в агроекология, в био. Нали, биото те пази. 
Имал съм клиент, който казва: “Господин Абровски, аз имам 2 хиляди декара био лимец. За съжаление след изтичане на 5 годишният ми ангажимент аз не мога да го подновя и отивам на споразумение. Което означава, че аз автоматично прекратявам своето био производство. Аз нямам проблем да не получавам субсидии за “био”, защото аз имам пазар за био лимеца, но аз отивайки на споразумение аз губя тази земя, в която Европейският съюз е инвестирал вече, за да стане био.” - Нали разбирате?

Така че, ние трябва да помислим за възможността за преминаване от едногодишни към изцяло на арендни взаимоотношения с минимум 7 годишен период на действие. Това ще означава, че самите споразумения, които ще се сключват ще бъдат със 7 годишен срок на действие. Което от една страна ще забави концентрацията на производствен ресурс спрямо изсмукването на земя от малките и ще даде дълготрайност в поземлените отношения. Наясно сме с всички проблеми, които са причината да има едногодишните договори, но както по-нататък ще видите и от презентацията и на БСП, те също предвиждат по начина, по който ние разсъждаваме, различен вид поземлени електронни регистри за следене, което…, на всичко може да се намери решение.

Другото нещо, което е хубаво да се обмисли е: Забраната за даряване на идеални части на земеделска земя, освен ако не е между роднини.  Защото по този начин се краде земя в момента в България. Необходимо е единно и централизирано управление на земите от държавният поземлен фонд. И не на последно място, това ще бъде може би най-конфликтната, но най-важна точка, когато започне да се работи, ако всички се обединим, това е нуждата от закон за комасация на земеделската земя. Без да комасираме ползването, ние нищо не можем да направим.

Съвсем на бързо ще спомена, че ние с Демократична България (ДБ) по отношение засилване конкурентоспособността на българското пчеларство, сме на абсолютно на мнение, че трябва да се търси възможност за създаване и стимулиране на агроекологичната дейност. Дали ще бъде опрашване или нещо друго, трябва да се търси някакво решение за българското пчеларство, защото Европейската комисия разсъждава по малко различен начин. Те казват: “Вие си имате отделна пчеларска програма, поради тази причина не се намирате в общата селскостопанска политика, като подпомагане.” Но аз мисля, че на национално ниво ние можем да намерим решение и на това. 

И другото нещо, което е изключително важно, ние трябва да популяризираме пчелните продукти и тяхната консумация в България, защото не е достатъчна консумацията на мед по данни на статистическия институт. А меда е лекарство!
Съвсем накратко също ще спомена, че за нас сектора на лозарството и винопроизводството , заедно с българската роза, е нещо, с което сме били емблема на времето и имаме нужда от спешни мерки. 

Имаме, ако колегите се съгласят, предложения за създаване на национална помощ за почистване и обновяване на лозови масиви, там където те не са допустими по програмата за преструктуриране и конверсия, създаване на национална помощ за пепиниерство, и евентуално създаване на добавена стойност на гроздопроизводителите, а именно да търсим възможности за създаване на по-малки семейни гроздопроизводителни стопанства, където да може да се винифицира при много облекчени условия. (По-нататък мога да дам данни.)

И не на последно място подобряване на информираността и маркетинга на национално ниво.
Следващата точка, към която искам да обърна внимание, е: подобряване състоянието на ветеринарно-медицинското обслужване и безопасността на храните.

В момента в България това е една изключително важна тема -  с виртуалните животни. Виртуалните животни се стимулират заради начина на разходване на европейските средства и заради нещо, което никой към настоящият момент не иска да говори - начина по който се прилага държавната профилактична програма - това са ваксинациите.
За нас получаването на европейски средства трябва да бъде съпроводено със здравен статус на животните, а не с прилагането на държавната профилактична програма, за да може ветеринарният лекар и услугата, която той дава да бъде водещата, а не субсидията, животното и държавната профилактична програма.

Поради тази причина на един по-късен етап, когато предполагам че ще имаме време в други формати да дискутираме в детайли какво стои зад всичките тези неща, които ние прилагаме, ще може да коментираме по какъв начин може да се промени модела на взаимоотношенията ветеринарен лекар-животновъд.

Не на последно място в тази точка може би ще е хубаво да се предвиди и оптимизиране дейността на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), защото в момента тя от една страна е и компетентен орган и контролен орган. Само един пример ще ви дам, защо е хубаво част от тези дейности (и по официалният контрол и по самият контрол) да се аутсорсват не само, защото е това е изключително скъпо за държавата, а защото тогава държавата чрез НДНИВМИ, чрез Центъра за оценка на риска, и чрез изключително контролните органи на държавата, тя може само да контролира, а не както е в момента да контролира себе си. В комисията по земеделие в 46-тото Народно събрание аз получих информация за това как през 2016-та, 2017-та, 2018-та и част от 2019-та година, нашата държава не е правила никакви лабораторни изследвания по отношение на болестта “луда крава”. Вие знаете, че това е болест, която е от изключително икономическо значение и здравно значение, защото тя може да се прехвърля на хората. И се оказва, че държавата е събирала пробите. Те са стояли във фризерите, но никой не ги е изследвал. В момента там има нали и доста други проблеми, които трябва да се изчистят, но тогава когато имаме ясни взаимоотношения по цялата верига - когато знаем кой какво прави и кой как контролира, а не аз сам себе си да контролирам - нещата наистина могат да имат добавена стойност.

Само един пример ще ви дам: В Момента много голяма част от дейността е възложена на лаборатории, но няма никакъв последващ контрол върху тези лаборатории и санкции. Аз бих ви предложил - тоест, ние от “Има такъв народ” бихме ви предложили, когато се аутсорсва такъв вид дейност да се помисли възможността за създаване на банкова гаранция или за застраховка за грешка от порядъка на 2 милиона, за да може, когато държавата хване проба, която не е била правилно отразена от съответната лаборатория, да може директно да си събере парите, защото това ще има изключително стопиращ ефект.

Имам и много други идеи, но пак казвам, това е само малка част от нещата, за които ние почти две години сме се готвили.

Следващото нещо, както ще видите от изказванията на всички останали: България определено има нужда от реформа в горският сектор. Ситуацията и начина, по който беше създадена системата през 2011-та година, съжалявам че го казвам, но стимулира нерегламентираните търговски практики в горите. Не смятам, че сега в момента е времето за спорове, но не съм много съгласен с това, което каза господин Белев, че ние “разделихме марката от брадвата”, напротив, ние засилихме връзката между тях все повече и повече. Поради тази причина за нас е изключително важно да се раздели контрола от стопанската дейност. Защото в момента и контрола и стопанската дейност се намира на едно място. За тази цел, според нас, чисто контролната дейност, трябва да излезе от сферата на Министерството на земеделието в отделна структура, тоест в преструктуриране на Изпълнителна агенция по горите като самостоятелна структура, но тя да има само и единствено контролна функция. А в сферата на горското стопанство, което е в сферата на Министерството на земеделието, да остане само стопанската дейност. По този начин имаме реално разделяне на властите и отговорностите, но това не значи “да разделяме марката от брадвата”. И марката и брадвата ще си останат там, където е стопанската дейност. Имайте предвид, че лесовъдите в България са едни от най-добрите и ние имаме тази гора, която имаме точно заради българското лесовъдство. Нещо, което ние ще настояваме и предлагаме, защото определено доколкото аз виждам, предстои един много сериозен и задълбочен дебат за българската гора (може би): Кой е най-подходящият начин тя да се развива?

За това ние бихме предложили да се направи национална горска инвентаризация - нещо, което от 89-та година не е правено - и реално погледнато никой не е влизал в българската гора, за да види какво е състоянието ѝ: Къде точно се сече? Къде има нерегламентирани сечи? Къде се сече правилно? Дали се сече правилно? 

Ние предполагаме, по наши изчисления, че за около две години може да се инвентаризира цялата българска гора и това да стане паралелно с цифровизацията. Аз тук подкрепям господин Белев напълно, защото ние имаме нужда от цифровизация, за да стане ясно във всеки отдел и подотдел какво се намира, какви запаси има, какво може да се сече - да бъдат направени цифрови абсолютно всички лесоустройствени проекти, за да може всеки един (обикновения гражданин), да бъде наясно какво се случва. 

Отделно от това ние смятаме, че трябва да се насърчава дългосрочната перспектива за използване на българската гора. Смятаме, че шесте държавни предприятия трябва да се преструктурират и да се насърчи частната инициатива вътре. Освен това, ние напълно споделяме това, което господин Томо Белев каза за сертифицирането и за категоризацията, но това нещо трябва да се разпространи върху дърводобивните фирми, за да е ясно кой какво прави и какво може да прави тука. Тук имаме и пълно покриване и по отношение и на финансирането. За нас е и от изключителна важност да може да се финансира правилно и да се подпомогне механизацията в българската гора.  И не на последно място: Трябва да се ангажираме със залесяване.  Не можем само да сечем. Не съм на мнение, че самозалесяването е най-доброто нещо, което се случва в българската гора.

Съвсем кратко ще премина през социално-икономическото стабилизиране на сектор рибарство, където имаме необходимост от доизграждане и модернизация на съществуващите рибарски пристанища от стоянки и заслони. Ще кажа само, че ние трябва да започнем да стимулираме пазара за търговия с аквакултури. Той е неограничен в момента и изключително икономически ефективен.

Две думи ще кажа за Европейският Зелен пакт, за стратегията “от Фермата до трапезата” и стратегията за “биоразнообразие”. За нас тези документи трябва да се ползват за насърчаване на цифровизацията и иновациите.
Аз лично имах щастието да участвам в създаването и структурирането на първият български цифров и иновационен хъб за земеделие, който вече работи. Това са структури, които Европейският съюз насърчава. Той в момента се опитва да ги върже в единна мрежа, за да може системата AKIS през тях да достига до всеки един земеделски производител. И в тази връзка със задоволство мога да отбележа, предвиждането в националният план за възстановяване и устойчивост на информационна-двайсет и единте милиона за цифровизацията на системите. Но аз съм на мнение, че те трябва да бъдат много по-амбициозни. И ще ви кажа защо. Защото в момента пазара и контрола на ветеринарно и медицински продукти, и на препарати за растителна защита е почти нулев.

Когато през 2020-та година държавата плати, за да се направи агроекологичният анализ на земеделието се оказа, че в България имаме данни какви препарати за растителна защита се внасят, но никой няма представа какво точно се пръска на полето и как точно се пръска. 
Ще ви дам един пример:Моята дъщеря на 12 години. Тя може да влезе във всяка една агроаптека и да си купи най-голямата отрова и никой да няма да я пита защо и какво ще прави. За мен и ВМП-тата и ПРЗ-тата трябва да бъдат в една обща система и да се знае: Кой колко е купил? От кой е купил? Какво е купил? 

Изключително е важно всичко да бъде цифрово, за да се знае директното изписване от аптека, от склад, директно по партидата. Електронните дневници са много хубаво нещо, но докато те не се централизират нищо няма да се случи. Докато не обвържем изписаният антибиотик с рецептата от ветеринарния лекар, с конкретната ушна марка , ние нищо няма да постигнем - никакъв контрол няма да имаме.

И на последно място, ние от “Има такъв народ” сме на мнение, че би било хубаво в Националният план за възстановяване и устойчивост, отново да се обсъди и да се обмисли възможността за рехабилитация на напоителните системи, поне в частта от България, където се отглеждат плодове и зеленчуци.  Защото без вода нищо няма да се случи.
Благодаря ви! Извинявам се, ако бях дълъг."
 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Последвайте АгроКлуб във Фейсбук

AgroClub.bg