Г-н Урджанов, какво е актуалното състояние на месопреработвателния бранш на фона на АЧС от началото на годината и на птичия грип от миналата седмица?
Към настоящия момент състоянието на бранша е спокойно с оглед на болестите по животните в момента, включително и новите огнища на инфлуенца по птиците. Пазарът на свинско, заради корона вируса в Китай, не е толкова активен и няма повишение на цените през последната седмица. Ще видим какво ще се случи с пилешкото месо, тъй като случаят е съвсем отскоро - ние получихме информацията в края на седмицата. На този етап огнището е само едно и не искам да стряскаме хората.
Голяма част от месото за нуждите на българския пазар е вносно. Какво е съотношението спрямо българската суровина?
От къде основно е вносът на суровина за месопреработвателната индустрия?Не е тайна, че българската суровина никога не ни е достигала. Месопреработвателите работим основно с вносна суровина. Българското месо винаги е било около 30 - 35%. Останалите 65 - 70% ги набавяме от внос. Това не означава, че месото е замразявано или по-лошо от българското. Месото е охладено, на третия ден пристига в България. Единствената причина, поради която не използваме само българско месо е, че в сеченията, с които работим - бут, врат и плешка, не достига.
Внасяме основно от Испания, Франция, Германия, Белгия, Дания и Полша.
А замразено месо от Нова Зеландия?
Не, в никакъв случай! Там има много високи мита. Ние сме в Европейския съюз и имаме свободна търговия със страните-членки. Така че подобни практики с дълбокозамразени меса от такива дестинации при нас няма.
Как се представят българските месни продукти на световния пазар?
Както знаете, от няколко години ние имаме сдружение за традиционни сурово-сушени месни продукти - филе “Елена”, врат “Тракия”, пастърма “Говежда”, луканка “Панагюрска” и роле “Трапезица”. Това са малко по-скъпи продукти, но се приемат много добре на българския пазар.
Това, което ни е нужно е малко подкрепа от Държавата за участие в национални изложения, за да показваме нашите продукти.
Каква прогнозирате, че ще бъде годината за месопреработвателния бранш?
Не искам да бъда лош пророк. Надявам се да няма големи повишения на основната ни суровина свинското месо, както беше през цялата минала година. Както знаете, за миналата година цените на свинското месо на някои сечения се вдигнаха между 60 и 70% и това наложи на два пъти да повишаваме нашите цени. Изчакваме и търговските вериги. Знаете, че те не винаги приемат нашите цени и докато чакаме, (има случаи на колеги, които чакат по два месеца), остават едни “дупки”, които ги поемаме ние и това не е приятно за бранша.
Има ли промяна в търсенето на месо от страна на потребителите в следствие на Африканската чума по свинете?
Няма да крия, че в началото имаше стрес в обществото. Всички знаем, че чумата е болест, опасна само за прасетата и е икономическа болест. Но имаше леко отдръпване. Доста от потребителите преминаха към друг вид месо - пилешко и говеждо. Пилешкото винаги ни е стигало, дори има и добър износ. Говеждото в България също има недостиг и то е не повече от 15 - 20%. Всичко останало е внос.
Радостно е, че вече и тук се показват много добри месодайни говеда. През есента на миналата година се проведе изложението СТЕКСПО - специализирано за месодайно говедовъдство. Колегите подготвят стандарти, водили сме разговори с тях, отворени сме и ще им помогнем, за да започнем да работим с повече хубаво българско говеждо месо.
*Членове на Асоциацията на месопреработавателите в България (АМБ) са над 110 фирми, занимаващи се с добив и преработка на месо, както и с други дейности, съпътстващи месната индустрия. По експертна оценка фирмите - членове на АМБ заемат около 65 % от пазара на месо и месни продукти в България.
София Белчева, © 2020 Село - AgroClub.BG