Агро експерти предупреждават за продоволствена криза с храни през 2023-а година. Причината е, че конвенционалните зърнопроизводители и фермери нямат устойчивост в производството без обичайните торове и агрохимически препарати, които поскъпнаха драстични при скока на ценат ан априродния газ и горивата. Същото се отнася и до доставките на фуражи за всички сектори на животновъдството.
Конфликтът в Украйна и други фактори, допринасящи за високите цени на суровините и продоволствената несигурност ще поставят на реален изпит фермерите, много малка част от които са готови да променят навиците си и да се насочат към устойчиви и природосъобразни методи за независимо производство на агро суровини.
През последните 18 месеца цените на пшеницата са се повишили с близо 110 процента, цените на царевицата и растителното масло са нараснали със 140 процента, а цените на соята са се повишили с 90 процента. Като цяло цените на селскостопанските стоки се повишават от втората половина на 2020 г., подхранвани от силното търсене на внос в световен мащаб (особено от Китай), по-малките световни доставки поради сушите в Северното полукълбо през лятото на 2021 г. и затягането на запасите в големите страни износителки. Тези развития се случиха, когато световният икономически растеж се възстанови от мерките за ограничаване на пандемията.
Цените на суровия петрол и природния газ започнаха да растат, което отразява икономическото възстановяване. Високите цени на енергията увеличиха разходите за торове, други суровини и транспорт. Атаката на Русия срещу Украйна наруши износа на черноморска селскостопанска продукция, повиши цените и изостря високите разходи за енергия и торове. Търговските политики в отговор на нестабилността на пазара, причинена от войната, особено ограниченията за износ, допълнително повишават цените на храните.
Глобалната продоволствена сигурност не е нова тема
Първият регистриран глад е настъпил преди повече от 2460 години в древен Рим. Гладовете са се случвали често през цялата история на човечеството и въпреки съвременните технологии за производство на храни, които съществуват в момента, гладът продължава и днес на места като Йемен, Южен Судан, Етиопия и Мадагаскар. Миналият и настоящият глад са резултат от естествени причини (например суша и наводнения), както и причинени от човека причини (например война, социална дискриминация).
Какви поуки са извлечени от този глад? Широко разпространеният недостиг на храна води до глад и недохранване, изоставане в развитието на децата, човешки смъртни случаи, епидемии, социална нестабилност, сваляне на правителствени режими, масова миграция на хора и/или неморално човешко поведение. Ясно е, че трябва да се положат големи усилия за борба с продоволствената несигурност, за да се намалят и, да се надяваме, да се премахнат неблагоприятните последици, свързани с липсата на храна за всички народи по света. Необходимите усилия може би най-добре са илюстрирани от Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., която подчертава 17-те цели за устойчиво развитие на ООН. Цел номер 2 е „нулев глад“.
Бяха направени многобройни прогнози по отношение на населението на хората, което се очаква да обитава планетата в бъдеще. Оценките варират от 9,7 милиарда души през 2064 г. до пик от 11 милиарда през 2100 г. Тези оценки за населението варират поради трудности при прогнозирането на раждаемостта при хората, смъртността при хората, напредъка в медицината, който удължава продължителността на живота и безброй други фактори, а също и неочаквани глобални природни катаклизми, които могат рязко да намалят популацията на планетата.
