Аграрния министър призна за проблема с пасищата и абсурдните европейски изисквания

Ръководството на Министерството на земеделието и храните застана зад исканията на фермерите относно пашата на животни, заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на среща с животновъди от Националния синдикат „Защита“. На срещата присъстваха и заместник-министърът на земеделието Таня Георгиева, както и министърът на околната среда и водите инж. Петър Димитров.

Министър Тахов категорично заяви, че стои зад интересите на засегнатите животновъди, подчертавайки значението на традиционната паша за сектор „Животновъдство“. Той акцентира върху екологосъобразността на пасищния начин на отглеждане, заявявайки:

„МЗХ е отворено за диалог и търси дългосрочно решение. Срещите със заинтересованите страни продължават.“

По време на срещата министърът на земеделието подчерта, че сектор „Животновъдство“ е сред най-важните за продоволствената сигурност на страната.

„Стремежът ни е да използваме всички възможни лостове за стимулирането на животновъдите да продължат своята дейност и да запазят своя поминък“.

Заместник-министър Георгиева разясни, че МЗХ е представило нормативната възможност за прилагане на интервенцията „пасторализъм“ и в територията на природните паркове. Тя уточни, че за животновъдите, които вече са поели ангажименти, няма да се налагат санкции заради промяна в нормите за паша. „Целта ни е да ги защитим максимално в развитието на този казус,“ поясни Георгиева.

Значение на пасищното животновъдство и местните породи
Пасищното животновъдство играе ключова роля в прехраната на населението в условията на климатични промени. Местните породи говеда и овце, които от векове обитават планинските и полупланинските райони на България, са признати от ФАО като важен икономически, екологичен, социален, културен, исторически и генетичен фактор. Тези породи са адаптирани към местните условия и имат висока устойчивост на нетипични за региона заболявания.
Традиционното пашуване подпомага опазването на местните породи, които могат ефективно да използват оскъдната паша и произвеждат продукти с високи вкусови и качествени параметри. Пасищният начин на отглеждане е екологосъобразен и подходящ за устойчиви производствени системи в планинските райони на страната.

Предизвикателства пред фермерите
По време на срещата бе отбелязано, че земеделските стопани срещат значителни трудности при опитите си да се адаптират към новите изисквания. Промяната в планирането и осигуряването на нови пасища в рамките на една година е практически невъзможна за много от тях. Особено трудности създават рестриктивните изисквания, които значително увеличават разходите им.

Отчетени бяха и особеностите при отглеждането на стадните животни, както и нуждата от разделяне на малки стада, липсата на свободни пасища и други финансови и климатични аспекти.
Новите мерки и тяхното въздействие

Министерството на земеделието напомни, че в процеса на издаване на Становище по екологична оценка (ЕО) на Стратегическия план по ОПС 2023-2027, издадена през септември 2023 г., една от мерките изцяло изключва подпомагането на територии над 1800 м.н.в. в три природни парка, както и на същата надморска височина в защитени зони от мрежата „Натура 2000“.

Тези ограничения допълнително намаляват възможностите за пашуване на животните извън територията на националните паркове. Въведената забрана чрез Становището по ЕО налага по-строга гъстота в годишните планове за паша през 2024 г., предоставяйки права на дирекциите на националните паркове да променят нормите за натоварване на конкретни пасища.